Решение № 12189 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7679/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от К. Д. Б., подадена чрез адв. Аргилашка срещу решение 11370/30.12.2024 г., постановено по адм. дело 643/2024г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт (РА) Р-16001621002553-091-001/25.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение 42/27.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който по отношение на лицето са установени задължения за корпоративен данък в размер на 5 196,28 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 4 182,18 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 5 297,75 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 276,80 лв.; за лихви за невнесен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица в размер на 108,70 лв.; за ДДС в размер на 521,41 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 467,41 лв.; за вноски за здравно осигуряване за осигурители в размер на 3 181,20 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 201,31 лв.; за ДОО за осигурители в размер на 9 764,62 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3 649,83 лв.; за УПФ за осигурители в размер на 1 800,40 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 675,09 лв. по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задълженията на Кеми Текс ООД. Касаторът поддържа, че са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното решение. В касационната жалба се твърди, че неправилно е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, тъй като за голяма част от ревизирания период дружеството Кеми Текс ООД е обслужвано счетоводно от Кредиконсулт ООД, което е подавало всички изискуеми документи чрез електронната система на НАП. Твърди, че управителите на дружества не извършват счетоводни операции, а всички са осъществявани от счетоводители, които са наети за посочената длъжност. Счита, че не са налице доказателства, че ревизираното лице в качеството си на управител е укрило факти и обстоятелства, които е било длъжно да оповести. Не е доказана и причинно-следствената връзка на действията по укриване на информация с невъзможността задълженията на дружеството да не бъдат събрани. Изложени са и съображения, че приходната администрация не е формирала констатация по отношение на момента, от който е настъпила невъзможността да бъдат събрани задълженията на Кеми Текс ООД. Освен това при издаване на ревизионния акт са ползвани събрани в друго производство доказателства и липсата на повторното им изследване за целите на настоящото ревизионно производство срещу К. Б. е недопустимо и следва да не се взима предвид, тъй като това са доказателства, които не са събрани по съответния ред в ревизионното производство. Касаторът твърди, че не е налице и хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, тъй като не са извършени разпоредителни действия от страна на управителя на дружеството, които да са намалили неговото имущество. Липсват доказателства, че средствата са изтеглени от лицето. В случая липсва разпореждане със имущество с цел увреда на фиска. Не е налична и причинно-следствената връзка между извършеното действие и невъзможността да бъдат събрани и погасени задълженията на дружеството. Твърди, че поведението на лицето не е единствената причина, поради която е възникнала невъзможността дружеството да погаси публичните си задължения. Отговорността е обоснована във връзка с прието решение за еднократно разпределение на дивидент. Само по себе си това поведение на управителя и съдружник не е укоримо. Счетоводно всички приети решения са отразени в документацията на дружеството. Тези обстоятелства са установени в хода на ревизионното производството, като се потвърждават от заключението на изслушаната по делото Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Не се установява сумите да са преведени по сметка на управителя или да са теглени от касата на дружеството. Отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е за непогасените публични задължения и до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото (ал.2 и ал.4 на чл.19 от ДОПК). Единствените данни за разпределяне на дивидент са счетоводните записи и подаването на данъчна декларация и внасяне на данък в размер на 5 %, но липсват доказателства за реалното получаване на суми от дружеството в полза на К. Б.. В приетата по делото експертиза са налице ясни данни за периодични плащания на задълженията на Кеми Текст ООД, които продължават и след образуване на настоящото производство, което ясно показва, че действия по събиране на задълженията се извършват и в производството по изпълнителното дело постъпват суми, които служат за удовлетворяване на публичните задължения на дружеството. Моли, решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Правилно АС гр.Пловдив е преценил, че в процесния случай безспорно се установява съставомерност на отговорността по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С решение 3578/25.03.2024 г., постановено по адм. дело 10306/2023 г. по описа на ВАС, е отменено решение 1021/02.06.2023 г., постановено по адм. дело 2246/2022 г. по описа на АС гр.Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на обжалване пред АСП е бил ревизионен акт Р-16001621002553-091-001/25.11.2021 г., издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с решение 42/27.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив относно определената на лицето отговорност по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за задълженията на Кеми Текс ООД, както следва: за корпоративен данък в размер на 5 196,28 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 4 182,18 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 5 297,75 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 276,80 лв.; за лихви за невнесен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица в размер на 108,70 лв.; за ДДС в размер на 521,41 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 467,41 лв.; за вноски за здравно осигуряване за осигурители в размер на 3 181,20 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 201,31 лв.; за ДОО за осигурители в размер на 9 764,62 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3 649,83 лв.; за УПФ за осигурители в размер на 1 800,40 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 675,09 лв. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е било съдружник и управител на Кеми Текс ООД. На дружеството е образувано ревизионно производство, приключило с издаването на РА Р-16001615004548-091-001/08.01.2016 г., и повторна ревизия за данъчен период 2012 г., приключила с издаването на РА Р-16001618006274-091-001/07.05.2019 г., с които са установени публични задължения по непризнато право на приспадане на данъчен кредит, което е довело до установяване на задължения по ЗДДС и ЗКПО. След влизане в сила на издадените ревизионни актове е образувано изпълнително дело 170284652/2017 г. по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив. На дружеството са наложени обезпечителни мерки по запор върху движими активи на дружеството - 2 бр. МПС, 14 бр. шевни машини, шевни глави, компресори и др. От публичният изпълнител са били проведени 6 търга, на които е продадено част от обезпеченото имущество. Събраните суми не са довели до погасяване на всички задължения. Установено е, че дружеството няма други активи, с които да покрие неизплатените задължения и затова дългът е категоризиран като трудносъбираем . За 2018 г. Кеми Текс ООД е отчело печалба 2 086,21 лв., и е имало натрупана неразпределена печалба от минали години в размер на 379 332,66 лв. Въз основа на представени счетоводни справки от обслужващата дружеството счетоводна кантора Кредо Консулт Пловдив ООД, е установено, че през 2014 г. с решения по протоколи от общо събрание на Кеми Текс ООД на К. Д. Б. и Д. Й. С. за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са начислени и изплатени дивиденти в размер на по 50 473,17 лв., за които е начислен данък 5%. От журнал сметка разчети със съдружници за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е установено, че на съдружниците за 2017 г. са разпределени и изплатени от дружеството дивиденти в размер на по 44 005 лв. за всеки от тях, като е начислен данък 5% в размер на 2 200,25 лв. и е изплатен в брой нетен дивидент по 41 804,75 лв. Подадена е ГДД по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и по чл.201, ал.1 от ЗКПО за четвърто тримесечие на 2017 г., с които е деклариран дължим окончателен данък от дивиденти в размер на 4 400.50 лв. За 2018 г. е отчетена печалба в размер на 2 086.21 лв., като по сметка 501 каса в левове е налице дебитно салдо в размер на 94 552.89 лв., а по сметка 503 разплащателна сметка е налице дебитно салдо към 31.12.2018 г. в размер на 149.55 лв., за което разпореждане с касовата наличност ревизираното лице не е представило никакви документи и не са използвани за погасяване на публичните задължения. От органите по приходите е прието, че спрямо К. Б., като управител на Кеми Текс ООД е изпълнен фактическият състав на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. По отношение на предпоставките на чл.19, ал.1 от ДОПК е прието, че ревизираното лице съзнателно е участвало в сключването на привидни сделки с доставчиците и по този начин умишлено е предприело действия за прикриване и деклариране на факти и обстоятелства пред данъчната администрация с цел избягване на данъчно облагане. Обоснован е и извод за налична причинно-следствена връзка между декларираните пред органа по приходите определени факти и обстоятелства и несъбираемостта на задълженията. Приходните органи са приели, че са налице и предпоставките, визирани в чл.19, ал.2 от ДОПК. Прието е, че К. Б., като управител е извършвала отклоняване на парични средства от дружеството. В тази насока е прието, че липсват представени доказателства от ревизираното лице, че с наличните парични средства, получени като дивидент през 2017 г. в брой от дружеството и тези, разпоредени от негова страна по разплащателната сметка в края на 2018 г., са свързани с дейността на длъжника. Прието е, че е налице недобросъвестно разпореждане от управителя с парични средства на дружеството, довели до намаляване на имуществото му, а от там и до невъзможност да бъдат погасени съответните негови публични задължения. Пред АС гр.Пловдив е допусната ССЕ, неоспорена от страните. Експертът е установил, че към четвърто тримесечие на 2017 г. дружеството е имало неразпределена печалба от минали години в размер на 379 332, 66 лв. и дебитно салдо по сметка 501 към 31.12.2018 г. в размер на 94 552,89 лв. Разпределеният дивидент съгласно протокол от ОС на съдружниците от 01.10.2017 г. е различен от размера на осчетоводените суми за изплащане на дивидент. В ГДД на Кеми Текс ООД за 2017 г. не е посочено изплащане на дивидент. Липсват РКО за изплащане на дивидент. Пред съда е разпитан и свидетеля Д. Й. С., който е заявил, че е работил в дружеството Кеми Текс ООД от самото начало, бил е крояч, но е бил и съдружник с К. Б., с която живее на семейни начала. Свидетелят е дал показания относно счетоводното обслужване на дружеството и разпределения им дивидент. Във връзка с разпределения дивидент свидетелят е посочил, че според счетоводителите дружеството е натрупало голяма каса и трябва да бъде разпределена. Заявил е, че няма спомен от това разпределение дали са получили пари, а са ходили да се разписват в счетоводството само на хартия. Според свидетеля, счетоводителят им е казал, че дружеството има голяма печалба и е по-хубаво да си разпределят дивиденти, за да не плащат на държавата данъците. С. е посочил, че по книги се водело, че имат дивиденти, но в касата нямало налични парични средства. При така установената фактическа обстановка, АС гр.Пловдив е обосновал извод за законосъобразност на РА. Прието е, че първият елемент на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК безспорно е налице, а именно че ревизираното лице е било управител на дружеството през ревизирания период. Налице е и задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК, установено с влязъл в сила ревизионен акт. Приет за наличен е и третият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал.1 от ДОПК, а именно наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон субектът на отговорността е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. От съда е прието, че разминаването между декларираните доставки и действително извършените такива, е укриване, доколкото води до по-голям размер печалба, облагаема с корпоративен данък. С оглед доказателствата по делото, АС гр.Пловдив е направил извод, че констатацията на органите по приходите, че това укриване е извършено умишлено е логически обоснован. Доказана е и връзката между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. За да достигне до този извод, съдът е приел, че дружеството не разполага с парични средства и имущество, с които да може да погаси установените му публични задължения за корпоративен данък. Направен е извод, че към процесните данъчни периоди, когато дружеството е извършвало стопанска дейност, то е разполагало с парични средства, с които е могло да погасява задълженията си за данъци т.напр. в посочения период се установяват постъпвали периодично приходи от продажби, както следва: за 2014 г. в размер на 760 371,55 лв., за 2015 г. в размер на 703 950,33 лв., за 2016 г. в размер на 649 854,74 лв., за 2017 г. в размер на 574 841,39 лв. и за 2018 г. в размер на 224 144,39 лв., но това не е сторено, поради което е прието, че по делото са налице обективни данни, че невнасянето на дължимите публични задължения се дължи на действия от страна на ревизираното лице, с цел укриването на тези факти и обстоятелства, а не се дължи на пропуск или небрежност. АС гр.Пловдив е посочил, че установяването и определянето на допълнителни данъчни задължения е станало през 2018 г., като към този период вече е било образувано изпълнително дело 170284652/2017 г., в хода на което върху наличното имущество на дружеството са били наложени обезпечителни мерки запор на 2 бр. МПС и други движими вещи (шевни машини, гладачна машина и др., подробно изброени), както и върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Обединена българска банка АД и ТБ Райфайзенбанк АД. Въпреки наложените предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. С180016-023-0000684/26.02.2018 г. (л. 733 от дело), продължени със съдебно определение от 28.06.2018 г. по частно адм. дело 1939/2018 г. по описа на АСП (л. 397 и сл. от дело) и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК от 30.07.2018 г. (л. 391 и сл. от настоящото дело), запорираните МПС и движими вещи са били недостатъчни за погасяване на всички задължения на дружеството, в т.ч. и тези за корпоративен данък, установени с коментирания тук РА, още повече, че с последващата им продажба са били погасени предходни на дружеството задължения. Въз основа на изложеното АС гр.Пловдив е приел, че от събраните по делото доказателства, се установява наличието на всички кумулативни предпоставки по чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на К. Д. Б. в качеството й на управител на Кеми Текс ООД. За налични комулативно са приети и всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице на основание чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. По делото не е било спорно наличието на първият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, както и че Кеми Текс ООД е задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. За наличен е приет и третият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК наличие на недобросъвестно поведение у управителя на дружеството, с което да е намалил имуществото на последното и по този начин да е целял неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите данъци и ЗОВ. За налично е прието и извършването на плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата, както и разпределения дивидент. За да достигне до този извод АСП е приел, че в хода на ревизията ревизираното лице е представило решение на общото събрание, съгласно което й е разпределен дивидент в размер на 5 225 лв., същевременно обаче е деклариран разпределен дивидент в размер на 41 804,75 лв. Към този период е установено и че дружеството е имало неразпределена печалба и е разполагало с касова наличност в лева, която няма данни как е била разходвана. Направен е извод, че дружеството е разполагало с парични средства и чрез действията на своя управител, е извършило плащания, доколкото самият законодател е уредил и двете хипотези както в случаите, в които се установи скрито разпределение на печалбата, така и в случаите, в които плащането представлява разпределен дивидент по решение на търговеца. Според съда именно установените счетоводни данни за налични в касата на дружеството суми и липсата на представени от задълженото лице доказателства за тяхното разходване, водят до извод за наличие на недобросъвестност при разходването им последните не са отчетени и тъй като именно ревизираното лице е оперирала с банковите сметки на дружеството, то тези средства са били теглени лично от нея, но не и за извършване на стопанската дейност на дружеството. В тази насока съдът се е позовал и на показанията на разпитания по делото свидетел, който е заявил, че от счетоводството им казали, че има голяма печалба и по-хубаво било да си разпределят дивидентите, за да не плащат на държавата данъците. Съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства, че сумите в касата на дружеството са били използвани за неговата стопанска дейност. АС гр.Пловдив е приел за правилен извода на органите по приходите, че изискуемата се по чл.19, ал.2 от ДОПК причинно-следствена връзка между недобросъвестното разполагане на парични средства от имуществото на дружеството чрез изразходването на касовата наличност и несъбираемостта на задълженията на дружеството е налична, тъй като поведението на ревизираното лице е единствената причина за несъбираемостта на публичните задължения. Направен е извод, че с недобросъвестното си поведение, касаещо разпореждането с наличните в касата парични суми се е целяло именно неплащане на дължимите данъци, за които управителят на дружеството е знаел. Направен е извод, че обективната невъзможност за събиране на задълженията е в причинно-следствена връзка с недобросъвестните действия, довели до намаляване на имуществото. Съдът е посочил, че е било образувано изпълнително дело 170284652/2017 г., в хода на което върху наличното имущество са били наложени обезпечителни мерки и са били извършени действия, с които обаче са били погасени предходни на дружеството задължения, т.е. дружеството не е имало имущество, с което да бъдат погасени процесните задължения. Прието е за доказано, че към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство ревизионен акт на управителя, дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество. С оглед на горното са установени всички предпоставки на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството. Решението е правилно. АС гр.Пловдив е обсъдил всички събрани по делото доказателства и възраженията на страните, като е отделил спорното от безспорното и правилно е установил фактическата обстановка по спора. Въз основа на тях съдът е обосновал своите изводи и е приел, че органите по приходите законосъобразно са ангажирали отговорността на ревизираното лице за задължения на представляваното от него дружество Кеми Текс ООД. Първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките при наличието на които управителят отговаря за задълженията на дружеството в хипотезата на чл.19, ал.1 ДОПК. По делото не е имало спор за наличието на първите две предпоставки, а именно, че ревизираното лице е било управител на дружеството за процесния период, както и че дружеството е имало установени с ревизионен акт задължения. Първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото се свеждал до наличието на останалите предпоставки по чл.19, ал.1 ДОПК. Съдът е обсъдил и е приел, че са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на лицето по чл.19, ал.1 от ДОПК. По аргумент по чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тежестта на установяване и доказване в съдебното производство на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК фактически състав, е на приходната администрация. Елементите които обосновават ангажирането на отговорност следва да са налице кумулативно. Правилно е приетото от съда, че невярното деклариране от страна на управителя на резултатите по ЗКПО за ревизираните отчетни периоди на управляваното от него дружество, представлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Това деклариране обаче не установява само по себе си и пряката причинна връзка с невъзможността публичните задължения на дружеството да бъдат събрани. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в ревизионния акт са изложени конкретни констатации какво е било имущественото състояние на дружеството преди и след описаното поведение на управителя му. В случая правилно е прието, че поведението на управителя на дружеството е довело до формиране на по-малки задължения по ЗКПО, въз основа на декларирани неверни данни, като приходните органи са доказали по категоричен начин, че това е единствената причина публичните задължения да не могат да се съберат. Укриването на факти в декларацията е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към невъзможността за събирането им. В случая обаче се установява и недобросъвестност на ревизираното лице, която се обосновава от взетото решение за разпределяне на дивидент, при знанието на лицето, че дружеството има непогасени публични задължения, както и от разходване на касова наличност за разходи, които не са свързани с дейността на дружеството. Правилно е прието от АС гр.Пловдив, че в случая е налице и причинна връзка с невъзможността за събиране на задълженията на дружеството. Ревизираното лице е знаело за възникналите задълженията на дружеството и е разполагало с възможност да ги погаси и впоследствие това се е оказало невъзможно само поради разпределянето на наличните суми като дивидент и разходването на касова наличност. По делото не е било спорно, че дружеството е имало предходни задължения, във връзка с които са му били наложени запори и възбрани. Нормата на чл.19, ал.1 от ДОПК изисква кумулативно наличие на всички елементи от фактическия състав и отсъствието на който и да е от тях изключва ангажирането на отговорността. АС гр.Пловдив правилно е приел, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е и наличието или липсата на предпоставките по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. В случая не са спорни част от предпоставките на посочената хипотеза ревизираното лице е субект на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК за публични задължения на Кеми Текс ООД, възникнали в периода, през който е била управител на задълженото лице. По делото е установен размерът на задълженията на дружеството, както и обстоятелството, че същите са във връзка с влязъл в сила ревизионен акт на дружеството, с който са установени неговите задължения. Нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК урежда състава на отговорността и прояви на неправомерно поведение на третото лице (орган управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2) извършване на плащане или отчуждаване на имущество, водещи до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани до размера на плащането, респ. отчуждаването. Правилно, АС гр.Пловидв е приел, че в случая са налице основанията за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. Субект на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. В приложимата към разглеждания случай разпоредба на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Относима към спора е хипотезата на плащане на пари от имуществото на главния длъжник, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент. Според легалната дефиниция по § 1, т. 5, б. а ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви а и б . В разглеждания случай е установено, че К. Б., като управител е извършвал отклоняване на парични средства от дружеството. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ като обективно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице се установява, че към четвърто тримесечие на 2017 г. дружеството е имало неразпределена печалба от минали години в размер на 379 332,66 лв. и дебитно салдо по сметка 501 към 31.12.2018 г. в размер на 94 552,89 лв. Не е било спорно по делото, че тази сума не е била налична по банкови сметки на задълженото дружество. Липсват представени доказателства, че с наличните парични средства, получени като дивидент през 2017 г. в брой от дружеството и тези, разпоредени от негова страна по разплащателната сметка в края на 2018 г., са свързани с дейността на длъжника. Представени са и доказателства, че на двамата съдружници са разпределени дивиденти. Това обстоятелства не се отрича от ревизираното лице и е подкрепено от дадените показания на другия съдружник - Д. Й. С. и от заключението по ССЕ. Както в хода на административното производство, така и пред съда ревизираното лице не ангажира каквито и да е доказателства, от които да е възможно проследяване на посочения паричен ресурс, така че да се приеме, че същият е бил използван за дейността на дружеството. При това положение се обосновава извод, че средствата по сметка 501, са разходвани от ревизираното лице и това действие по същество представлява скрито разпределение на печалба в полза на управителя. Не е спорно и обстоятелството, че на съдружниците е разпределен дивидент. В случая първия и втория елемент на отговорността се установяват от доказателствата по делото. От страна на ревизиращите органи са конкретизирани действията, които обосновават отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, като мотивите на АСП в тази насока се споделят напълно от настоящият състав и не следва да се повтарят. Въз основа на изложените факти и съвкупната преценка на доказателствата по делото, касационната инстанция счита за доказани недобросъвестността и причинно-следствената връзка в хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. Налице е и четвъртата предпоставка по чл.19, ал.2 от ДОПК ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице. По отношение на причинно-следствената връзка, следва да се съобрази, че същата представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряка последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. Липсата на активи за погасяване на установените публични задължения е безспорно установена по делото от събраните доказателства във връзка с проведеното изпълнително производство за принудително събиране на публичните вземания. От страна на приходната администрация са предприети действия за принудително събиране на установените публични задължения, включително чрез налагане на запор върху банкови сметки и възбрани върху активи на дружеството. След извършено проучване е установено, че дружеството не разполага с имоти и активи, които могат да обезпечат задълженията му, липсват авоари по банкови сметки, поради което дълга на дружеството е категоризиран като несъбираем. Първоинстанционния съд правилно е приел, че задължението за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Според чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК определя нормите в чл. 16 от ДОПК като общи спрямо конкретните хипотези, предвидени в текста на чл. 18 и на чл. 19 от ДОПК за отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 3 от ДОПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 г. по т. дело 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на ВАС, според което отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-1/21 г. В обобщение, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото се явява основателно и следва да се присъди такова в размер на 3 881.12 лв. на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,