Решение № 13033 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2016 г.

Решение № 13033 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - гр. С., бул. "К. Д." №...-10, подадена чрез процесуалния й представител старши експерт юрист М., против решение № 7799/27.06.2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12511/2013 г., с което е отменена Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическа енергия /НРЦЕЛ/, издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Според касатора налице са всички отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В касационната жалба се твърди, че мотивите към проекта на наредбата и докладът вх. № Е-Дк-121/15.03.2013 г. отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ в приложимата му редакция. Наредбата е издадена в изпълнение на делегираните на ДКЕВР /сега КЕВР/ от законодателя правомощия в чл. 21, ал. 1, т. 3 и чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. и в срока по § 199, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./. Причините за приемането на нова наредба са посочени в мотивите към проекта. Не се изисква финансова обосновка, тъй като прилагането на цените за електрическа енергия не е свързано с разходи за държавния бюджет. Мотивите са кратки, но това не означава, че липсват мотиви въобще. Във връзка с приложението на чл. 77 АПК съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е указал на ответника да представи необходимите писмени доказателства. Видно от приложената към касационната жалба съгласувателна таблица всички възражения и съображения са обсъдени и взети предвид. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ЕВН Б. Е." ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Х. Г. Д." № 37 оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Р. и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е била НРЦЕЛ № 1 от 18.03.2013 г., издадена от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г. Върховният административен съд, четвърто отделение е отменил изцяло оспорената наредба и е присъдил в полза на жалбоподателя направените разноски в размер на 4070 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорващото търговско дружество има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт, тъй като същият поражда за него задължения във връзка с осъществяването на дейността му, свързана с издадената от комисията лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. за дейността разпределение на електрическа енергия. Оспорването на нормативен административен акт не е ограничено със срок. Поради това е обосновал извод за допустимост на жалбата. Според съда жалбата е основателна, тъй като е допуснато съществено нарушение на процедурните правила, изразяващо се в следното: 1. Мотивите към проекта не отговарят на изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА в приложимата му редакция; 2. Нарушено е изискването на чл. 77 АПК, което следва да бъде тълкувано във връзка с нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА. Настоящият касационен състав намира касационната жалба за частично основателна. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.