Решение № 5201 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2013 г.

Решение № 5201 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Бурдин" ЕООД, гр. София, представлявано от Калин Илиев Бурдинов, чрез процесуалния представител адв. Пламен Ангелов, срещу Решение № 2702 от 22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2028 от 2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 1104118/26.09.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 2398 от 29.12.2011 г. от Директора на Дирекция "ОУИ" (понастоящем Дирекция "ОДОП"- София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа теза за неправилност на становището на съда за валидност на обжалвания РА. По съществото на спора твърди, че изводите на първостепенния съд не намират опора в приложимото за случая данъчно законодателство, доколкото не съществуват правни норми, задължаващи ревизираното лице да представи доказателства, попадащи в кръга на тези, описани в мотивите на съдебното решение. Счита, че като е постановил решението си при излагане на мотиви относно обстоятелства, попадащи извън обхвата на доказване, каквито ревизираното дружество не е длъжно да събира и представя, съдът е постановил необосновано решение, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Наред с изложеното се поддържа, че решението противоречи на приобщените писмени доказателства и изслушаното заключение на ССчЕ. В тези насоки излага подробни доводи и моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на разноски. Алтернативно се поддържа и искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- София, чрез пълномощника си юрк. Николова, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изразява становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Макар и изключително подробно мотивирани, оплакванията на касатора за неправилна преценка от страна на АССГ на валидността на РА, са неоснователни. Неоснователни наред с това са и оплакванията срещу изводите на първостепенния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. И на двете групи оплаквания е даден отговор в мотивите на обжалваното решение, който се споделя от настоящия състав. В касационната жалба са направени множество оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Направените оплаквания са основателни. С обжалваното решение е потвърден отказа на приходната администрация да признае на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 31 164.35 лв. за данъчни периоди от 1.02.2009 г. до 31.12.2009 г., 01.02.- 28.02.2010 г., 01.04.- 30.04.2010 г., 01.06.- 30.06. 2010 г. и 01.11.- 30.11.2010 г. по фактури, издадени от "Брикс ЕС" ЕООД, "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, "Топ Адвертайзинг" ЕООД, "Карбон Файбър" ЕООД, "Транс строй плюс" ЕООД, "Б. О. П 2007" ЕООД и "Роял Флора" ЕООД, като предметът на фактурираните доставки е два вида. Аналогичният предмет на доставките и относителният идентитет на представените писмени доказателства позволяват излагане на обобщени мотиви за отделните спорни доставки. Неправилен е изводът на административния съд, потвърдил констатациите на органите по приходите в същата насока, че представените в хода на ревизионното производство писмени доказателства не доказват по безспорен начин реално извършени услуги, тъй като не съдържат никакви конкретни данни. Необосновано съдът е игнорирал представените за всеки един от горепосочените доставчици договори и приемо- предавателни протоколи с мотив, че за целите на данъчното облагане представянето на такива доказателства не било достатъчно, тъй като следвало да се установи и докаже по какъв начин е извършена доставката. Именно постигнатите съглашения, издадените във връзка с тяхното изпълнение приемо- предавателни протоколи и Актове обр. 19 са документите, материализиращи обстоятелствата във връзка с изпълнението на спорните СМР. Въпреки че е установил наличието на множеството ангажирани от ревизираното дружество писмени доказателства, изброил ги е и ги е конкретизирал в мотивите си, съдът не ги е обсъдил съвкупно, което е довело и до постановяване на съдебния акт в противоречие с релевантния писмен доказателствен материал. Така например, по отношение на доставките от "Брикс ЕС" ЕООД е представен приемо- предавателен протокол за обект гр. София, кв. Драгалевци, Семейна къща към 15.11.2010 г., видно от който страните са удостоверили извършването на описаните в протокола строително-монтажни работи. В протокола е посочено количеството извършени дейности в метри и квадратни метри, количество, единичната цена и общата стойност на извършената работа. Посочено е, че извършените работи са на стойност 5671,92 лв., върху която сума е начислен ДДС в размер на 1134,38 лв. Въз връзка с доставките от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД е представен Договор № 1 от 7.01.2010 г. между "Бурдин" в качеството му на възложител, и "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, в качеството му на изпълнител, с предмет довършителни работи на обекти на възложителя; представени са и три броя протоколи обр. 19, които съответно са вписани като основание за издаването на спорните фактури. Досежно фактурираните доставки от "Топ Адвертайзинг" ЕООД е представен Договор № 1 от 15.07.2009 г. с предмет извършване на "сухо строителство" на обект "ул. Позитано", приложение № 1 към договора с уговорени цени, както и два протокола обр. 19, в които подробно са посочени количеството извършени дейности в метри и кв. м., единичната цена и общата стойност на извършената работа; обектите са индивидуализирани във всеки от протоколите, както следва: "128 ОДЗ Красна поляна" и "Позитано, гр. София". Във връзка с упражненото право на приспадане на данъчен кредит от "Карбон файбър" ЕООД от ревизираното дружество са представени следните доказателства- 1. Договор № 1 от 8.05.2009 г. с предмет "сухо строителство на обект Административна сграда ТЕЦ Марица 3, гр. Гълъбово, както и Приложение № 1 към договора, в което са визирани договорените цени; 2. Договор № 1 от 1.06.2009 г. между ревизираното дружество и същия доставчик с предмет довършителни работи на обекта на възложителя; представени са три приемо- предавателни протокола: за обекти гр. Гълъбово от 30.05.2009 г., за обект "Еднофамилна къща Драгалевци от 21.12.2009 г. и приемо- предавателен протокол за обект "Еърпорт Център гр. София от 28.12.2009 г. Във връзка със спорните доставки от "Транс Строй Плюс" ЕООД е представен Договор от 28.07.2008 г. с предмет "СМР с гипсокартони на обектите на инвеститора в гр. София, Офис сграда на Райинженеринг- надлез Чавдар; отново цените са договорени в Приложение към договора. Между същите страни са сключени още и договор от 16.02.2009 г. с предмет "монтаж на метални кабели носачи на обект Тунел между метро станции 8 и 9 в гр. София, както и договор от 11.03.2009 г. с предмет "сухо строителство на обект ул. Позитано в гр. София. Представени са във връзка с горепосочените договори и три броя приемо- предавателни протоколи за приемане на извършената работа от "Транс строй плюс" ЕООД. Досежно спорните доставки от "Б. О. П 2007" ЕООД са приложени Договор № 1 от 29.12.2008 г. с договорен предмет извършване на гипсова шпакловка по стени, полагане на латекс и блажна боя в 102 СОУ в гр. София, ул. Звезда № 3, описани в приложение № 1 към договора, както и Договор № 1 от 16.03.2009 г. с предмет монтаж на метални кабелни носачи на обект Тунел между метростанции 7 и 8 в гр. София; към двата договора са представени приемо- предавателни протоколи, в които е удостоверено приемането на извършената работа с посочване на конкретния нейн вид и стойността й. Освен в противоречие с горепосочения писмен доказателствен материал, обжалваното решение е постановено след като първостепенния съд е разширил обхвата на правните основания за отказ на претендираното право на приспадане на данъчен кредит спрямо този, приет от органите по приходите, включително и от горестоящия административен орган. Основателно касаторът поддържа, че съдът неправилно е вменил в негово задължение да установи за чия сметка са вложените материали, при положение, че фактурите материализират единствено СМР. Все в тази връзка за съда не са били налице основания да гради изводи за нереалност на спорните услуги въз основа на липса на представени по делото складови разписки. Както бе посочено по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, към всяка от спорните фактури и приложен акт обр. 19 за извършените СМР на съответните обекти, като е посочен вид дейност, количество, мярка, единична и обща цена. Необосновано визираните протоколи, в които са описани извършените СМР, обектите на които са извършени, количеството, единичните цени и стойността им, са игнорирани от първостепенния съд, а в тях е посочено, че обектите са приети без забележки от инвеститора. Всъщност, органите по приходите не са оспорили самото съществуване на обектите и изпълнението на СКМР, което е особено съществен правно значим факт, но същият не е разгледан от административния съд в светлината на съвкупния доказателствен материал и противопоставените възражения от ревизираното дружество. Вместо това, съдът е формирал неправилни изводи, че не са представени доказателства за индивидуализиране на възложената работа. Това е така, тъй като в Протоколите обр. 19 подробно са описани видовете СМР, на базата на които са издадени фактурите и е извършено плащане по тях. Изградените изводи са превратни и по същество е изместен относимия фокус на доказване с въвеждането на необходимост от доказване на факти, които законът не е въвел като основания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит при доставки СМР. Основателно е и оплакването на касатора, че сред основанията за отказ на претендираното право органите по приходите не са въвели липсата на доказателства за последващи облагаеми доставки. Това е сторено за първи път от Административен съд - софия град, който в мотивите си е посочил, че "Бурдин" ЕООД не е представил доказателства за използването на получената доставка за последващи облагаеми доставки, респективно относно спазване на принципа за съпоставимост на приходи и разходи. Преди всичко следва да се посочи, че позоваването от съда на принципа на съпоставимост на приходи и разходи в разглеждания контекст е некоректно, тъй като е неотносимо към спорните отношения, които са единствено във връзка с приложението на ЗДДС, а не на ЗКПО. Освен че, както бе посочено вече, органите по приходите не са оспорили реалното извършване на последващи облагаеми доставки на СМР от страна на ревизираното лице, за тях също са представени доказателства от касатора пред настоящата инстанция. От представените към касационната жалба договори със "Сантел Инженеринг" ЕООД, "ЗДД Инженеринг" ООД, 102 ОУ "П. Волов", гр. София, "Аванте" ЕООД, приложения към тях, анекси и Актове обр. 19 се установява последващото използване на извършените СМР. Несъстоятелно е възражението на пълномощника на ответника, че така посочените доказателства е следвало да бъдат представени в първоинстанционното производство, поради което не следва да бъдат ценени. Във връзка с изложеното по -горе, за ревизираното дружество не са съществували причини да релевира този доказателствен материал, доколкото последващото използване на спорните доставки не е било оспорено от приходната администрация. От значение е и факта, че кадровата обезпеченост на доставчиците е установена по несъмнен начин, предвид представените трудови договори. Всъщност, кадровата обезпеченост на дружествата- преки доставчици, също не е била оспорена от ревизиращите органи. Изслушаните заключения- основно и допълнително, на съдебно- счетоводната експертиза, макар и без водещо значение при формирането на крайните изводи за реалност на оспорените доставки, също могат да бъдат разгледани като индиция за верността на тези изводи, доколкото експертът е установил, че всички спорни фактури са отразени в дневника за продажбите за процесните периоди и са включени в СД по ДДС в съответния месец. В обобщение на изложеното следва да бъде посочено следното: Не подлежи на съмнение, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. Доказателствена тежест за установяването на този факт с правно значение има данъчно задължено лице, което претендира обсъжданото право поради общия принцип, че всеки следва да докаже фактите, въз основа на които претендира изгодни за себе си правни последици. В случая е установено реалното извършване на строително-монтажни работи от вида на фактурираните на обект, които се установяват по несъмнен начин от доказателствения материал. Необосновано, при това, първоинстанционният съд, в разглеждания случай, е приел, че ревизираното лице не е доказало наличие на реални доставки на строителни услуги. Реалността на доставките е фактически въпрос, който при доставка на услуги се свежда до доказателства за предаване на резултата от извършването на услугите на получателя и в крайна сметка-физическото им наличие при ревизираното лице, евентуално - използването му за последващи облагаеми доставки от страна на получателя. Това именно е доказано по несъмнен начин още в първоинстанционното производство със събраните както в хода на ревизията, така и съдебното производство писмени доказателства. Осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице е косвено доказателство за реалното изпълнение на услугите по тях, евентуално за използването им за независимата му икономическа дейност, което в случая подкрепя фактическите изводи в тази насока, основани и на преки доказателства. Касационният състав намира, че поради сходство на фактическия състав при разрешаването на настоящия правен спор следва да бъдат съобразени и мотивите на СЕС, обективирани в Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите пада задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, а същевременно се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани доказателства, нито са обсъждани обективни данни, а в допълнение - не е направена и съответната правна квалификация. Предвид това, решението на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 31 164.35 лв. по фактурите, издадени от "Брикс ЕС" ЕООД, "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, "Топ Адвертайзинг" ЕООД, "Карбон Файбър" ЕООД, "Транс строй плюс" ЕООД, "Б. О. П 2007" ЕООД и "Роял Флора" ЕООД като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да бъде отменен РА в тези негови части. Предвид изхода на делото, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение, като с настоящото решение на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 1455 лв. Противопоставеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ответника е неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение е определяем, съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в зависимост от материалния интерес. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК "заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска." По делото са представени пълномощни за явилият се пред двете съдебни инстанции адвокат, на който са заплатени 1 080 лв., обстоятелство описано в пълномощните. Съоразно изхода от делото за двете инстанции, настоящият състав на ВАС, намира, че не е налице прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, още повече, че е налице свобода на договаряне между страните в този вид взаимоотношения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение