Решение № 7203 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Ф. Х.- П. против решение 119 от 30.01.2024 г., постановено по адм. дело 807/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на Е. Х.- П. против заповед 660/13.06.2022 г. на кмета на община Елин Пелин. Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта на кмета на община Елин Пелин да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на община Елин Пелин, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд София област е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на административния съд за материална законосъобразност на заповед 660/ 13.06.2022г. на кмета на община Елин Пелин, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е отказано да се разреши изработване на проект за изменение на одобрения през 2012 г. ПУП план за регулация и застрояване за УПИ IХ-636 и УПИ XVII-636, кв. 30, по плана на [населено място] съгласно заявлението на жалбоподателката, мотивирано с чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ, също е правилен и следва да бъде споделен. По делото е установено, че представеното от Х. П. предложение предвижда изменение на ПУП план за регулация и застрояване за УПИ IХ-636 и УПИ XVII-636, кв. 30, по плана на [населено място], първият от които е собственост на заявителката, а вторият - на Е. В. М., трето за делото лице, изразяващо се в изменение на вътрешната регулационна границата на двата урегулирани имота, която в участъка на съществуващата в УПИ IХ-636 жилищна се измества и навлиза с 3 м. в УПИ XVII-636, кв. 30, а в дъното са имота се измества по посока на УПИ IХ-636, кв. 30, като се създава нова конфигурация на урегулираните имоти при запазване на лицето към улица и площта им съгласно документите за собственост. Според графичната част предложението предвижда запазване на съществуващата в УПИ IХ-636 жилищна сграда и изграждане на нова жилищна сграда в същия имот към дъното, свързано със жилищна сграда в съседния УПИ XVII-636, кв. 30 по плана [населено място]. Установено е също, че при прекратяване на съсобствеността на образуваните с одобрения със заповед ТС-917/2012 г. на кмета на община Елин Пелин ПУП-ПРЗ имоти УПИ IХ-636 и УПИ XVII-636, кв. 30, по плана на [населено място], жалбоподателката и останалите съсобственици са уредили регулационните отношения, както и че за УПИ XVII-636, кв. 30, по плана на [населено място] са издадени строителни книжа за строителство на жилищна сграда и фундаментите на строежа са положени (договор за делба, разрешение за строеж, заключение на вещото лице И. от 14.11.2022г. ). При тези факти първоинстанционният съд достига до правилния извод, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Мотивите на съдебния състав следва да бъдат допълнени като се посочи, че производството по чл. 135, ал. 1 ЗУТ е с предварителен характер и в него съдът следва да провери дали искането е подадено от лице по чл. 131 ЗУТ, с приложена по смисъла на ал. 2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е одобрен. В случая представеното мотивирано предложение не се отнася само за имота на заявителката Х. П., а засяга и съседния УПИ XVII-636, кв. 30, по плана на [населено място], собственост на трето лице. По отношение на последния имот заявителката няма качеството на заинтересувано лице съгласно чл. 131 ЗУТ и следователно не може да инициира изменение на действащия ПУП- ПРЗ (арг. чл. 135, ал. 1 ЗУТ). Това е достатъчно основание за отказ да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ в посочения със скицата предложение обхват и обосновава законосъобразност на издадената в този смисъл заповед. Съображенията на административния съд, че влезлият в сила ПУП-ПРЗ за имотите не може да бъде изменен на посоченото от заявителката Х.- П. правно основание по чл. 134, ал.2, т. 5 ЗУТ - планът е одобрен при съществени закононарушения, но само когато за него няма влязло в сила решение на съд или когато не е приложен, също следва да бъдат споделени. В съответствие с указанията, дадени с решение 6654/21.06.2023г. по адм. дело 2168/2023г. на Върховния административен съд, първоинстанционният съд обосновава заключението, че влезлият в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед ТС-917/2012 г. на кмета на община Елин Пелин, не може да бъде изменен на посоченото основание, тъй като е приложен както по отношение на плана за регулация, така и по отношение на плана на застрояване. Разпоредбата на §22, ал. 1 от ДР на ЗУТ е анализирана съобразно представените доказателства, като съдебният състав стига до извода, че подробният устройствен план е приложен и изменението му в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ е недопустимо. Мотивите на административния съд в този смисъл се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК и не следва да бъдат повтаряни. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че административният орган, ответник по касационната жалба, е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на община Елин Пелин сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,