Решение № 15679 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2009 г.

Решение № 15679 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Николай Илиев Маринов от гр. Дебелец, чрез пълномощника му-адв. Кирил Станчев от ВТАК, срещу решение № 181/8.04.2009 г., постановено от Административен съд-Велико Търново, втори състав, по адм. д. № 84/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването, извършено с жалбата на Николай Илиев Маринов от гр. Дебелец, срещу отказ на началника на Общинска служба по земеделие - гр. Велико Търново, обективиран в писмо изх. № РД-05-И-917/30.12.2008 г. За да постанови решението си съдът е приел следното:Жалбоподателят е поискал с молба вх. № РД-05-В-917/11.12.2008 г. по описа на ОСЗ-В. Търново, да бъде извършена промяна в картата на възстановената собственост (КВС) за землището на гр. Дебелец, по отношение на поземлен имот № 0888635, масив 88 по КВС за землището на гр. Дебелец, община В. Търново, по реда на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, на основание чл. 24, ал. 3 от Наредбата. В подаденото искане се твърди, че в КВС няма нанесен път към имот № 088635, като преминаването се извършва през имот № 0886034, поради което следва да се обособи проходен път до имота на оспорващия. С обжалваният отказ административният орган е уведомил оспорващия, че в КВС няма отразен път, поради което собствениците на имотите следва да осигурят такъв. Приел е, че така постановеният отказ, макар и не добре мотивиран, като краен резултат е правилен. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 49, молба за извършване промени в КВС и регистрите към нея подават физически или юридически лица, които са посочени в разпоредбите на т. 1 и т. 2, като целта на производството е да се поддържа в актуален вид КВС, при наличието на условията за нейното изменение, посочени в чл. 14, ал. 2 от Наредбата. Видно от твърденията в подаденото от оспорващия искане, посочените хипротези на чл. 14, ал. 2 от Наредбата не са налице. Неправилно жалбоподателят се позовава и на разпоредбите на чл. 24 от нея, които регламентират производството по изменение и поддържане на картата на възстановената собственост. Цитираната от оспорващия разпоредба на чл. 27 от Наредба № 49 и специално тази на т. 3, визира изисквания за обособяване на реални части от имоти-широчина на пътен подход или проход за преминаване, като извършването на тези действия се предоставя на лицата, собственици на съседните имоти (заинтересованите страни по делото), без намесата на адм. орган, който контролира спазването на посочената разпоредба. След като се обособят реални части от имотите с цел обособяване на пътен подход или проход, следва да се предприемат действия по изменение на КВС по реда на чл. 18 от Наредбата. Поради това няма основание за процедиране по посочения ред по отношение на искането на оспорващия. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и противоречащо на закона, изразяващи се в следното:Искането за нанасяне на проходен път или подход към имота на жалбоподателя е на основание, че липсва такъв поради нарушение при нанасяне на имота на картата. Поставя се искане за установяване на грешка, поправима по реда на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 49. Административният орган е длъжен служебно при условията на чл. 9 и 10 от АПК да предприеме действия за премахване на непълнотите и грешките от технически характер в КВС. Началникът на ОСЗ не може без да образува преписка и запознае заинтересованите страни с направеното искане, да вземе становище, че не може да се поправи КВС с нанасянето на път или подход за преминаване. По решението на РС-В. Търново за признаване на собствеността по отношение на ОСЗ, въз основа на което е обособен имот № 088635 е установено в мотивите, че до имота има почвен път и същият съществува реално на местността, но при изготвянето на картата на масива не е нанесен. Административният орган е сезиран с искане за откриване на административно производство поради грешка и непълнота на КВС и не може да го отказва. Имотът е извън регулация и не може да се прави Подробен устройствен план и тогава да се нанася съществуващия път за достъп до нето. Становището на административният орган собствениците да се самоуправят е акт на беззаконие. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на отказа да се образува административно производство по искането на Николай Маринов Илиев за изменение и допълнение на КВС за осигуряване достъп до имот № 088635, като се задължи адм. орган да образува адм. производство, с конституиране на заинтересованите страни и на основание чл. 27, т. 3 от Наредба № 49 да постанови адм. акт за изменение и допълнение на КВС. Ответната страна:Началникът на ОСЗ-В. Търново, както и заинтересованите страни:Кметът на община В. Търново и Иван Митев Георгиев, редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Решението на АС Велико Търново е правилно и законосъобразно. Правилно е приел съда, че оспореният отказ, обективиран в писмо изх. № РД-05-И-917/30.12.2008 г. е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 АПК, тъй като с него препятства процедурата по раздел II от глава Трета на Наредба № 49/5.11.2004 г. и че същия е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Искането е, че в картата на възстановената собственост няма нанесен път към имот № 088635, чийто собственик е той, като се извършва преминаване през имот № 0886034, като следва по реда на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 49 да се обособи проходен път до имота му. По това искане началникът на ОСЗ Велико Търново го е уведомила, че в картата на възстановената собственост няма отразен път, поради което собствениците на имотите следва да осигурят такъв. Поради гореизложеното считам, че следва да се отхвърли касационната жалба. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил характерът на направеното искане, данните по делото и направените от него изводи, че искането не се осъществява по реда на Наредба № 49/5.11.2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост, по който ред и на основанието на която е направено, са правилни. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49, КВС обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на зем. земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Процесният имот се намира на територия, за която е издадена карта на съществуващи (възстановими) стари реални граници, която е влязла в сила и е част от КВС. Изменението на тази карта не може да се извърши по реда на Наредба № 49. Съществуването на черен път не е отразен в картата, видно от представеното решение на ОСЗГ № 848Д/10.08.2006 г. на ОСЗГ по отношение правото на собственост на Денка Димитрова Славеева, праводател на жалбоподателя по нот. акт № 102/2007 г. и скицата към него. В оспореният отговор е посочено, че възстановяването на имотите е на база кад. план на населеното място, в който не са предвидени полски пътища. Отстраняването на грешки в кад. план се извършва по друг ред. Съдът правилно е приел, че разпоредбите на чл. 14, ал. 2, чл. 24 и чл. 27, т. 3 от Наредба № 49, на които се позовава жалбоподателят, не са приложими към искането му. Изложените от съда мотиви се възприемат от настоящия състав, който не намира за необходимо да ги приповтаря. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,