Решение № 46 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5312/2007 г.

Решение № 46 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5312/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от П. к. "С" - град С., област Х. против въззивно решение № 57/28.5.2007 г. по гр. д. № 633/2006 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: П. к. "С" - град С., област Х., е предявила против Ц. Г. Г. от град С., област Х., иск с правно основание чл. 108 ЗС. В исковата молба ищецът твърди, че кооперацията е основана на 9.02.1919 г. и има съдебна регистрация. Твърди се също така, че след настъпили промени в правния статут на кооперативните организации в региона е била вписана в регистъра на съда РПК "С", като са били закрити партидите на кооперациите в селата, влели се в ГПК "Н", която съгласно протокол от 25.01.1973 г. е взела решение за изграждане на РПК. Излага се, че в нея са се влели селски и градски потребителни кооперации, които били учредители на РКС "И" и тази промяна е вписана в районния съд, правоприемник на последния е ГПК С., впоследствие ПК "С". Излагат се и съображения по съществото на иска. С решение № 113/12.6.2006 г. по гр. д. № 151/2004 г. Свиленградският районен съд, е уважил иска. С решение № 57/28.5.2007 г. по гр. д. № 633/2006 г., по въззивна жалба от ищеца - ПК "С" - С., Хасковският окръжен съд е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил иска. Въззивната инстанция е приела, че ищецът не е правоприемник на РКС "И". Съдът е стигнал до извод, че РПК -Свиленград, преименуван впоследствие на ПК "С", и РКС "И" са различни правни субекти, независимо от многобройните вливания. Поради това е направен краен извод, че липсата на правоприемство е достатъчно за да се приеме, че искът е неоснователен и недоказан. Освен това въззивната инстанция е стигнала до извод, че ищецът не е възстановена к. по смисъла на закона, а само преименувана, одържавеното имущество от РКС "И", което се претендира, не е собственост на ищцовата кооперация. Срещу въззивното решение Хасковският окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца ПК "С" - С., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Претендират се разноски. В съдебно заседание пред Върховната съдебна инстанция касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател - адв. К, която депозира и писмена защита. Ответницата по касация - Ц. Г., посредством процесуалния си представител - адв. Д, оспорва касационната жалба и моли същата на бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представителни страните, изразени в съдебно заседание, писмените им защити и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на въззивната инстанция е правилно. Законосъобразно и обосновано Хасковският окръжен съд е приел, че ищецът - касационен жалбоподател, не е правоприемник на РКС "И". Обсъдени са в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства. Фактическите констатации са обосновани и правно логични. Съдът е анализирал фактите в тяхната последователност. Правилно е прието, че представеното по делото удостоверение на ОКС - Х., не следва да се зачете. То е частен свидетелстващ документ и неговата доказателствена сила следва да се обсъжда ведно с останалите доказателства по делото. Освен това обстоятелствата по визираното удостоверение следва да бъдат доказани с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, което не е сторено. Твърдяното правоприемство следва да бъде установено по безспорен начин, а не да е логически вероятно. Освен това липсват данни, че в имуществената сфера на кооперациите, участвали в РПК - С., е внесено имущество от имуществената сфера на Държавните търговски предприятия. Нито едно от ангажираните по спора доказателства не установява такъв факт, нито това е посочено във визираните от жалбоподателя ПМС. Изложеното е напълно достатъчно, за да се приеме, че жалбата е неоснователна. Обстоятелството, че с решение от 29.6.2004 г. по гр. д. № 356/2003 г. ВКС е прието за установено, че касаторът е правоприемник на РКС "И", е ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) в случая е неприложима. Страните по това дело не са идентични със страните по настоящия спор. Освен това мотивите на съда по посоченото дело не обвързват настоящият състав на ВКС. Без разглеждане следва да се оставят останалите, наведени в касационната жалба доводи, тъй като те се отнасят до спора по същество и би следвало да бъдат обсъждани само, когато е доказано правоприемството. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,