Решение № 296 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2008 г.

Решение № 296 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. Ц. И. против решение № 746 от 19.12.2007 г., постановено по гр. д. № 860 по описа за 2007 г. на Окръжен съд П. в частта, с която е обезсилено като процесуално недопустимо решение № 73 от 20.04.2007 г. по гр. д. № 311 от 2006 г. на Районен съд Ч. бряг относно предоставяне ползването на семейното жилище в гр. Ч. бряг на В. Ц. И. и е прекратено производството по делото в тази част. Касаторът В. И. счита, че следва да й се предостави ползването на семейното жилище, тъй като няма друго жилище, в което да живее. Ответникът по касационната жалба И. И. И. оспорва същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), намира, е същата е неоснователна по следните съображения: Съдът е бил сезиран с предявен от И. И. И. против В. Ц. И. иск за прекратяване на брака им, поради дълбоко и непоправимо разстройство, съединен с искане след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име. Становището на В. И. е било за запазване на брака. В хода на първоинстанционното производство нито една от страните не е заявила искане за предоставяне ползването на семейното жилище. Въззивният съд е изложил съображения, че съдът се произнася служебно по въпроса за ползването на семейното жилище само ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, а в случая децата на страните са пълнолетни, поради което първоинстанционният съд се е произнесъл "свръх петитум". Изводите на Плевенския окръжен съд са законосъобразни. Съгласно чл. 107, ал. 6 от СК съдът се произнася служебно за ползването на семейното жилище, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца. Следователно в случаите, в които страните нямат непълнолетни деца, този въпрос се разглежда само ако някоя от страните е направила изрично искане да й бъде предоставено ползването на семейното жилище. В настоящия случай такова искане не е направено до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, а съответно правилно окръжния съд е констатирал, че липсва сезиране по отношение на въпроса за ползването на семейното жилище. Регламентацията на касационното производство в чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) не допуска заявяване на претенции или доводи, които не са били наведени пред инстанциите по същество, поради което не следва да се разглеждат твърденията на касаторката относно правото й да получи ползването на семейното жилище. В обобщение не са налице основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение