Решение № 9451 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2015 г.

Решение № 9451 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/. Образувано е по касационна жалба на "М." ЕАД, представлявано от пълномощник срещу решение № 2605/15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1712/2015 г. по описа на Административен съд С.- град. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен административния акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната в производството страна - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител-юрк.- Т., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна - Я. Л. Н. от град С. и "К. Р. М." ООД-С.- не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "М." ЕАД срещу решение № Ж - 149/2013 от 21.01.2015 г. на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/, с което е уважена жалба с рег. № Ж - 149 от 8.05.2013 г. от Я. Л. Н. срещу "М." ЕАД, като на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 100 лв., на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 7 от ЗЗЛД, в качеството му на администратор на лични данни и за нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗЗЛД. Няма спор, че административното производство пред КЗЛД е започнало по жалба на Н. /рег. № Ж-149/8.05.2013 г./, в която е твърдяно, че по негови заявления от 27.07.2012 и 18.08.2012 г.- отправени до "М.", липсва произнасяне от страна на дружеството в цялост, както и, че не е спазен срока за произнасяне от страна на администратора на лични данни по чл. 32, ал. 1 ЗЗЛД. С решение № Ж- 149/8.05.2013 г. - КЗЛД- намира жалбата на Н. за частично основателна, поради което отменя мълчалив отказ на администратора на лични данни "М." да предостави информация на жалбоподателя относно факта на кого е предоставил личните му данни, правното основание за предоставянето и дали са спазени изискванията на чл. 34а, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗЗЛД,; като на основание чл. 38, ал. 2, пр. 1 ЗЗЛД- е издал задължително предписание към "М.". Този акт на КЗЛД е оспорен от Н. и с решение № 1405/7.03.2014 г., постановено по адм. дело № 8640/2013 г.- е отменен в частта, с която е прието, че по заявление от 18.08.2012 г. на Н. е отговорено с писмо изх. № 66393 от 28.08.2013 г. пълно и обстойно на исканията му и преписката е изпратена на КЗЛД за произнасяне с оглед задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Предмет на това произнасяне е именно решение № Ж - 149/2013 от 21.01.2015 г., срещу което по жалба на "М." ЕАД е образувано и адм. дело № 1712/2015 г. на АССГ. Въз основа анализ на доказателствения материал първоинстанционния съд е приел, че за постанови повторното си решение КЗЛД е установила, че администратора на лични данни не е отговорил на заявлението на Н. в законовия 14-дневен срок, което е нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗЗЛД, но доколкото в хода на административното и съдебното производство търсената от Н. информация му е станала известна, безпредметно е задължаването на "М." да я предостави. Най-целесъобразно, с оглед установеното е налагане единствено на административна санкция, близо до предвиденият закона минимум. За да постанови обжалваното решение, решаващият съд приема, че са събрани всички относими към спора доказателства. В хода на административното производство, а и в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, поради което правилно е прието, че законосъобразно административният орган е счел, че "М." ЕАД не е ангажирал доказателства за това, че е осигурил на Н. право на достъп до начина по който се обработват личните му данни, макар и надлежно да е отправил по смисъла на чл. 29 ЗЗЛД - писмено заявление за това. Съгласно чл. 32 с. закон - администратора е длъжен да даде отговор в 14-дневен срок от постъпване на искането. При непроизнасяне в срок- се предвижда административна санкция -глоба, в размер от 1 000 до 20 000 лева/чл. 42, ал. 7 ЗЗЛД/. Постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, а подробните му и правно обосновани мотиви изцяло се споделят, като не е необходимо подробното им преповтаряне. Неоснователно е възражението за допуснати нарушения на материалния закон. Ирелевантен за отговорността на администратора на лични данни, на соченото основание, е факта, че Н. фактически е получил търсената информация. Дружеството касатор не е санкционирано за факта, че не предоставя информация, а че не е предоставила същата в законоустановения срок. Именно поради отчитане на факта, че жалбоподателят все пак е получил търсената от него информация, на администратора е наложено минимално наказание, в размер на 1 100 лева, при предвиден минимум от 1 000 лева и максимум на санкцията 20 000 лева. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на решението на КЗЛД. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация - чл. 32, ал. 1 ЗЗЛД, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, с оглед осъщественото процесуално представителство, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател "М." ЕАД следва да заплати на Комисията за защита на личните данни сума в размер на 300 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,