Решение № 3463 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2011 г.

ВАСV отделение09.03.2012 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОТМЕНЯ като неправилно, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, решение № 549/09.02.2011 г., постановено по а. д. № 9516/2010 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него постановява: ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 2165/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с което е прекратено служебното правоотношение на Татяна Петрова Дюлгерова от гр. Елхово, на длъжността директор на Дирекция "Бюро по труда", гр. Елхово. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3463 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Татяна Петрова Дюлгерова от гр. Елхово, против решение № 549/09.02.2011 г., постановено по а. д. № 9516/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователно оспорването от Дюлгерова на заповед № 2165/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ), с което е прекратено служебното `и правоотношение на длъжността директор на Дирекция "Бюро по труда", гр. Елхово (ДБТ). Недоволна от решението, Дюлгерова го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната й жалба и се отмени обжалваната от нея заповед. Ответната страна - изпълнителният директор на АЗ не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло приетото за установено от фактическа страна от АССГ. То не се оспорва от касаторката. Предмет на жалбата й са правните изводи на съда. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон се развива в насока, че АССГ е приел процеса на атестирането за законосъобразно извършен, докато в действителност е нарушен чл. 76, ал. 3 от ЗДС: изготвената атестация не е мотивирана и не се основава на обективно установени факти и обстоятелства. Нарушени са били и норми от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите от държавната администрация (НУРАСДА - отм./Наредбата). Доводът е основателен. Решаващият съд е изложил съждения и доводи в насока на липса на предвидена нормативна възможност за съда да упражни контрол относно правилността на поставената обща оценка при атестирането на държавния служител. Съдебният контрол е ограничен до проверка дали съответните ръководители - оценяващ и контролиращ, са притежавали компетентност да извършат необходимите оценки, както и дали са спазени установените в НУРАСДА (отм.) процедури за това. Изхождайки от тези принципи, АССГ е приел, че атестирането на касаторката е извършено за период и време, съответстващи на предписаното в чл. 6, ал. 1 от Наредбата. ВАС споделя така изложените общи принципи при проверка правилността на действията на съответните ръководители, извършващи атестирането на служителя. В същото време констатира, че АССГ не е проверил изцяло и не е изложил съображенията си по установените в нормативната база на страната процедури за извършване на атестирането. Освен авторите и момента на извършване на срещите и оценките на работата на служителя, съгласно чл. 76, ал. 3 от ЗДС, "Оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства". Т. е. мотивирането на оценката, която задължително трябва да се основава на обективно установени от оценяващият и контролиращ ръководители и посочени във формулярите факти и обстоятелства, също е елемент от процедурата по оценяване. Съдът не е съобразил, че този елемент липсва изцяло в оценката, изготвена за касаторката Дюлгерова. Поставените негативни оценки на показателите за компетентности, видно от стр. 5 (л. 16 от делото) на Формуляра за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността на Дюлгерова, не са мотивирани от оценяващия я ръководител и не са обосновани с конкретни, обективно установени и посочени факти и обстоятелства. Въпреки изложените от Дюлгерова доводи в тази насока пред контролиращия оценката ръководител (вж. Писменото й становище на л. 24), последният също не е изложил мотиви защо е потвърдил оценката и кои точно обективно установени от проверките на работата на касаторката факти и обстоятелства, са го довели до извод за необходимост от потвърждаването й. ВАС установи наличието на вътрешни противоречия между отделните отразявания във формуляра за оценка на Дюлгерова, които не са констатирани и коментирани от АССГ. Така, при изготвянето на оценката след двете срещи с нея (междинна и заключителна) е посочено, че "Поставените цели в работния план се изпълняват". В работният план от своя страна, съгласно чл. 12, ал. 2 от НУРАСДА (отм.), се определят целите и изискванията към изпълнението, които оценяваният трябва да реализира през периода. Целите от своя страна, могат да са свързани с постигане на конкретни резултати, с подобряване на отделни качества на служителя, включително професионалната му квалификация, както и с промени в поведението му (чл. 12, ал. 3 от същата Наредба). Т. е. целите на работния план са насочени към постигане на конкретни резултати и подобряване на качеството на изпълнение на задълженията му, определени от своя страна с длъжностната характеристика и са неразривно свързани с тях (резултатите). В този смисъл между посоченото в Раздел III, б. "А" и б. "Б" на Формуляра съществува противоречие: от една страна поставените цели в работния план се постигат, а от друга - задълженията, определени в длъжностната характеристика на заеманата длъжност не се изпълняват в достатъчна степен. Нормите на чл. 17 и чл. 18 от НУРАСДА (отм.) дават легалното определение на съдържанието на оценките, поставяни по т. III. А. и III. Б. от Формуляра. Очевидно е, че оценката 2 по т. III. А. от него не може да бъде комбинирана с оценка 3 по т. III. Б. Съществува противоречие и между мотивите на оценяващия ръководител, дадени по т. III. Б. и поставената от същия оценка 3 по тази точка. Съгласно чл. 18, т. 3 от Наредбата, оценка 3 се поставя когато "оценяваният не изпълнява задълженията си по отношение на обема, качеството и определените срокове на нивото на съответните изисквания и/или допуска съществени пропуски в работата си". В случая ръководителят е посочил, че Дюлгерова не изпълнява в достатъчна степен задълженията си. Очевидно е, че тези мотиви не могат да се свържат с първото предложение на нормата - т. е. когато оценяваният не изпълнява задълженията си по отношение на обема, качеството и определените срокове на нивото на съответните изисквания. От друга страна, ако са били налице основания, които да се квалифицират като "допускане на съществени пропуски в работата си", то същите е следвало да бъдат изрично посочени, което не е направено. При проверката на обжалваното решение ВАС не установи наличието на допуснати нарушения на чл. 1, (ал. 2) т. 4, чл. 2, т. 3, чл. 3 и чл. 13 от НУРАСДА (отм.), в каквато насока се излага касационен довод от Дюлгерова. По изложените съображения ВАС счита, че доводът за допуснати нарушения на материалния закон при постановяването на обжалваното решение на АССГ е основателен. Следва то да бъде отменено, а предвид изцяло установената фактическа обстановка, по делото следва да се постанови решение по съществото на спора. С оглед констатираните от ВАС съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията при извършване на атестирането на държавните служители, първоначалната жалба на Дюлгерова се явява основателна, а обжалваната от нея заповед на изпълнителния директор на АЗ - незаконосъобразна. Като такава тя следва да се отмени. Предвид горното и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 107, ал. 2