Решение № 3252 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10295/2013 г.

Решение № 3252 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10295/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Христов Иванов от гр. Разград, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 35 от 19.06.2013 г. на Административен съд - Разград, постановено по адм. д. № 59/2013 г., с което е отхвърлено оспорването му на заповед № 03-170-РД/370 от 6.11.2012 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Разград. Със същото решение касаторът е осъден да заплати 100 лв. разноски на Държавен фонд "Земеделие" - София. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. Ответникът по касационната жалба не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита решението на съда за правилно и законосъобразно. Според него правилно е установено, че предложеният бизнес план не отговаря на чл. 14, ал. 5 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Това е така, защото е констатиран спад от 0,02 икономически единици в икономическия размер на стопанството за четвъртата година, спрямо предходната. Помощта според прокурора се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитие на земеделското стопанство, докато процесният проект не е отговарял на изискванията на посочената наредба. Според прокурора наведените доводи в жалбата са неоснователни. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Георги Христов Иванов е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", за което е получил идентификационен номер 1711207802. Заявлението му е прието на 28.08.2012 г. в 11:15 часа. Към заявлението са били приложени необходимите документи според чл. 15, доказващи съответствието му с изискванията по чл. 9 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 9". Към заявлението за кандидатстване е бил приложен и бизнес план, съгласно чл. 13 от Наредба № 9. След извършването на проверката по реда на чл. 17 от Наредба № 9 в присъствието на кандидата е извършена и проверка по реда на чл. 18. При нея е констатирано следното: периодът на проверката на стопанството, посочена от кандидата е третата година, за която е предвидено стопанството да достигне 11,96 икономически единици, а за четвъртата година, експертът е констатирал достигане на 11, 94 икономически единици за стопанството, поради което е направен извод за несъответствие с изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 - несъответствие с целите, дейностите и изискванията на наредбата. Посочено е, че това е и несъответствие с чл. 14, ал. 5, според която бизнес планът трябва да показа, че младият фермер ще поддържа икономическият размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2., докато по бизнес планът е налице спад на икономическия размер на стопанството. Тази констатация е направена с Отчет за съответствието на Областната разплащателна агенция - лист 141 от делото. Въз основа на нея директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Разград е издал и обжалваната заповед, с която е отказал финансирането на подаденото заявление на кандидата Георги Иванов Христов. Заповедта е обжалвана пред Административния съд - Разград, който е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество. Между страните не е имало спор по фактите. За установяване на фактическите обстоятелства, посочени в заповедта, с която е направен отказ от финансиране, съдът е допуснал и съдебно-техническа експертиза. Заключението на експерта е прието от страните без оспорване. От него съдът е установил, че направените изчисления за икономическите единици, достигнати от кандидата за стопанството през третата година, посочена от него за проверка и през четвъртата са правилно установени в отчета, извършен при проверката по реда на чл. 18 от Наредба № 9. При това фактическо установяване, съдът е направил правни изводи, че заповедта на директора е издадена от компетентен орган, след делегиране на правомощия от страна на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В нея са посочени фактическите основания, послужили за издаването й, които са доказани в хода на съдебното производство. Правилно са посочени и правните основания, поради което е направен и извод, че тя е законосъобразна и в съответствие с целта на закона. По наведения довод от процесуалния представител на жалбоподателя, за допусната от него техническа грешка съдът е посочил, че бизнес планът се съставя от кандидата, като той определя културите, които ще отглежда в стопанството си, включително и размерът на площите, които ще засажда с тях. Липсата на техническа грешка е установена и от неоспореното заключение на експерта. По довода на жалбоподателя, че не е получил първото плащане и чл. 14, ал. 5 от Наредба № 9 не се отнася за него, съдът е изложил съображения, че систематичното тълкуване на чл. 14, ал. 5 е свързано с чл. 6, т. 2 от Наредба № 9, защото преценката дали е запазен размерът на стопанството следва да се извърши не след второто плащане, а спрямо годината, която е избрана от кандидата за проверка на бизнес плана. Тази преценка трябва да се извърши още при оценяването на проекта, а не в последствие, при изплащането на помощта. Или бизнес планът на кандидата не е показвал, че той ще поддържа икономическия размер на стопанството, след като безспорно е било установено при проверката, че икономическият размер на стопанството ще има спад макар и с 0,02 икономически единици, след извършване на проверката. По така изложените мотиви съдът е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея като неоснователна и недоказана. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е необосновано. Съдът е установил всички относими към спора факти, които е съпоставил с материално правните норми и въз основа на тях е извел и правните си изводи. Основният довод, който се прави в касационната жалба е за допусната техническа грешка от страна на кандидата Георги Христов Иванов в проекта му на бизнес плана, като се твърди, че при констатирането на тази грешка бизнес планът е следвало да му се върне с указания за отстраняването й. Доводът е неоснователен. Както вече се посочи чрез заключението на приетата експертиза е установено, че при изготвянето на бизнес плана кандидатът не е допуснал техническа грешка. Спадът на икономическите единици на стопанството му след третата година се дължи на заявените площи и вида на културите, които ще се отглеждат върху тях. При различно разпределение или подбор на земеделски култури икономическите единици на стопанството биха били други, но това е предоставено на волята на кандидата и собствения му избор. Въпросът който се поставя е възможно ли е експертът, който извършава проверката на бизнес плана, предложен от кандидата да му го върне с указания за отстраняване на допуснати грешки. На първо място както се посочи не се касае за допусната грешка. А на второ място в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 9 се посочва, че само при непълнота, неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 1 от същия чл. разплащателната агенция, съответно териториалната й структура уведомява кандидата, който в срок от 10 дни трябва да ги отстрани. Заявените в бизнес плана размер на площи за обработка и земеделските култури, с които ще бъдат засадени през четвъртата година са ясни. При изчисляване на икономическите единици на стопанството за същата година не е допусната грешка, за да може жалбоподателят да се позовава на чл. 18, ал. 2 от наредба № 9. Неоснователен е и доводът, че съдът е имал неравностоен подход спрямо страните в съдебното производство. Отчетът на Областната разплащателна агенция е точен и установеното при него е потвърдено от заключението на експерта. С оглед на изложеното за правомощията на Областната дирекция на разплащателната агенция е неоснователно и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение