Решение № 2737 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2013 г.

ВАСIV отделение26.02.2014 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1840 от 19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 7402/2010 г. на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА "КМК" ЕООД да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2737 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "КМК" ЕООД, представлявано от управителя Желязко Желязков, против Решение № 1840 от 19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 7402/2010 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо изх. № 01-2600/112 от 6.01.2012 г. издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, в частта с която е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на сумата от 30 794.96 лева, по схемата на национални доплащания на площ /СНДП/ - 10 319.26 лева, по мярката национално доплащане за овце и кози, необвързани с производство /НДЖ2/ в размер на 5 004.46 лева, по мярката за национално доплащане за животни обвързани с производството /НДЖ3/ - 7 992.81 лева, по мярката за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ - сумата от 205.36 лева, като са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 7 154.56 лева, както и в частта с която се прекратяване агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът претендира решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" намира касационната жалба за неоснователна и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд в протеклото производство е установил, че оспореното Уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил поотделно четирите етапа от административното производство по разглеждане на подадените заявления от земеделските производители, независимо от схемите и мерките, по които кандидатстват: 1. Подаване на заявление за подпомагане от кандидата; 2. Разглеждане на заявлението и извършване на проверки от Разплащателната агенция, които проверки могат да бъдат административни и на място; 3. Изчисляване на полагаемата се субсидия въз основа на размера на допустимите площи за подпомагане и 4. Произнасяне по заявлението за подпомагане и уведомяване на кандидата. В резултат на това с възможните и допустими доказателства и доказателствени средства е установен размерът на недопустимите за подпомагане площи. В случая съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест е преценено, че ответникът, който е претендирал възникването и законосъобразното упражняване на правото си да откаже подпомагането е доказал при пълно и главно доказване относимите обстоятелства, които да обосноват законосъобразен извод за постановения отказ за подпомагане за заявените земи по схемите и мерките за директни плащания в посочения в уведомителното писмо размер. На първо място следва да бъде отбелязано, че процесното Уведомително писмо с изх. № 01-2600/112 от 06.01.2012 г., в частта с която е оторизирана сумата от 172175.91 лв. на бенефициента "КМК" ЕООД, по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка на първоинстанционния съд е била само останалата част на Уведомително писмо изх. № 01-2600/112 от 6.01.2012 г., с която е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ в размер на сумата от 30 794.96 лева, по схемата на национални доплащания на площ - 10 319.26 лева, по мярката национално доплащане за овце и кози, необвързани с производство в размер на 5 004.46 лева, по мярката за национално доплащане за животни обвързани с производството - 7 992.81 лева, по мярката за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони - сумата от 205.36 лева, като са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 7 154.56 лева, както и в частта с която се прекратяване агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Жалба в останалата част на административният акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. При така очертания предмет на съдебната проверка настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд правилно е съобразил приложимостта Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, Регламент № 1975/2006 г. за налагане на намаления и изключвания, за кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г . на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на ОСП и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Съобразено е и приложимото национално законодателство - ЗПЗП и Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. В случая касаторът е подал заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. с УИН 02/180709/39265. В него е посочено, че се кандидатства по схемата за единно плащане на площ, схемата на национални доплащания на площ, мярката национално доплащане за овце и кози, необвързани с производство, мярката за национално доплащане за животни обвързани с производството, мярката за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони и по мярката агроекологични плащания. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.

1

от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." По подаденото от "КМК" ЕООД общо заявление е извършена задължителна административна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП. Направена е и проверка на място, тъй като заявлението на касатора е попаднало съгласно принципа на риск-анализа в 5 процентовата извадка на заявленията, които подлежат освен на административни проверки и на проверки на място. По делото, като част от административната преписка е приложен и приет контролен лист за извършена проверка на място за времето от 27.07.2009 г. -04.08.2009 г. Същият съдържа всички елементи, съгласно изискванията на чл. 28 § 1 от Регламент № 796/2004 г. на Комисията. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретните фактически и правни основания и са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице основания за отказ от подпомагане в посочените в писмото размери. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването от страна на административния орган на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Видно от заключението на вещото лице правилно административният орган е изчислил размера на недопустимата за подпомагане площ - по СЕПП - 63.25 ха, по СНДП - 94.77 ха, по НР2 - 58.75 ха, като процентът на наддеклариране е съответно - 5.46% по СЕПП, 100 % по СНДП, 6.20 % по НР2. Правна последица от така констатирания процент недопустими за подпомагане площи съгласно Регламент № 796/2004 г. е санкциониране на бенефициента със сумите посочени в Уведомителното писмо - по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на сумата от 30 794.96 лева, по схемата на национални доплащания на площ /СНДП/ - 10 319.26 лева и по мярката за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ - сумата от 205.36 лева. Правилно първоинстанционният съд е констатирал правомерност в отказа на административният орган по мярка "национално доплащане за животни, обвързани с производството". Декларираният брой животни е 528 броя, а установеният брой животни, след административни проверки е 353 броя, като процентът наддеклариране е 49.58% и съгласно чл. 59 от Регламент № 796/2004 г., ако процентът наддеклариране е по-голям от 20%, помощта на която земеделския производител би имал право се отказва по тази схема за съответния период. Неоснователни са доводите развити в касационната жалба за неправилно тълкуване от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. Съгласно цитирания чл. одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Видно от заключението на вещото лице процентът на препокриване спрямо одобрената площ е 86.89 %. Правилно административният орган е констатирал, че не е спазено изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 и е прекратил агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявените от него основания. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Цитирани разпоредби

2