Решение № 308 от 4.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 985/2013 г.

Решение № 308 от 4.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 985/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Подсъдимият Х. П. Т. чрез защитника си в предходната съдебна инстанция е обжалвал по касационен ред въззивното решение на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда на Ямболския окръжен съд. Присъдата - 6 от 15 януари 2013 г. по нохд № 451/2012 г., е за престъпление по чл. 248а, ал. 3, във връзка с ал. 2 НК: за представянето на 26.V. 2011 г. от Т. като едноличен търговец на неверни сведения с цел да бъдат получени от него общо 946 (587+359)лева от средствата, предоставени от Европейския съюз на българската държава за нуждите на земеделието. Подсъдимият е наказан условно (чл. 66 НК) на 6 месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок. Решението - 31 от 11 април 2013 г. по внохд № 26/2013 г., е постановено след въззивна жалба от страната, обжалвала и сега пред ВКС. И двете жалби (въззивната и касационната) съдържат общо взето една и съща защитна теза: приписаното с обвинението престъпление не е извършено; заявеното от подсъдимия за получаване на кредита е вярно към момента на заявяването му и верността му не трябва да бъде преценявана изолирано за всяка от заявените отделно схеми и мерки за подпомагане, а доколкото тя е съвместима с останалите. Съответно на защитната теза е отправеното към ВКС искане да оправдае подсъдимия и само като алтернатива - да върне делото за ново разглеждане във въззивната инстанция, макар че, от друга страна, между касационните основания е само посочена и явната несправедливост на наложеното наказание. Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на тази инстанция, а прокурорът я преценява като неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна, макар и не във всичко. И в обвинителния, и в съдебните актове трудно може да се разбере какво точно е невярното в сведенията, които подсъдимият Т. е дал, за да получи исканото от него кредитиране. Използваната навсякъде в тях формулировка е, че сведенията са били относно ползвания от Т. БЗС (блок на земеделско стопанство), както и относно това, че през стопанската 2010/2011 г. той изобщо не е ползвал и стопанисвал блока в съответствие с посоченото в подадените заявление, таблица към него и карта на блока. Формулировката обаче очевидно е прекалено обща, лишена от каквато и да е същностна конкретизация, а когато такава бъде потърсена в мотивировъчните части на съответните актове, може да се констатира, че конкретизацията на инкриминираното (на невярното в дадените сведения) е била сметната всъщност за ненужна, тъй като подсъдимият оставил овощната си градина без каквато и да е грижа ("посочил необработвана от него земеделска земя като обработвана" - по израза на с. 7 в мотивите на ЯОС). Обвинението и съдът досега са сметнали освен това всичко в тази насока за напълно ясно най-вече от проверката на място, извършена и документирана (включително с фотоснимки) близо три месеца по-късно от св. В. Ч. Истината е може би такава, но според ВКС лишаването и? от подкрепата на специални знания в областта на агрономическата наука, я прави от процесуална гледна точка недопустимо предполагаема по смисъла на чл. 303, ал. 1 НПК. Спецификата в предмета на доказване, усложнена допълнително от включените в него т. нар. оценъчни факти (като например "земя в добро земеделско и екологично състояние"), е за ВКС безспорен аргумент за необходимостта от назначаване на експертиза, но тази необходимост в случая е станала ясна и поради ред още причини - например поради времето, изтекло от декларирането на сведенията до извършването на проверката за тяхната вярност; поради наличието на официалния документ, издаден от св. В. В. за верността на част от инкриминираните като неверни сведения, и обявяването на нейните показания за недостоверни без вземането на каквото и да е отношение към съответната наказателна отговорност (особено от органите на обвинението); поради това, че именно В., а не Ч. е тесният специалист (агроном) по въпросите, по които би трябвало да възникнат съмнения при установяването им. Обсъденият дотук недостатък е пречка за приключване на делото в тази съдебна инстанция, която едновременно с това е отстранима в предходната. Изпълнението на задължението на съда да осигури разкриването на обективната истина (чл. 13, ал. 1 НПК, свързан в случая заради интереса от обжалването, с "доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му"- чл. 107, ал. 3, във вр. с ал. 2 НПК) трябва, разбира се, при новото разглеждане на делото да бъде използвано за отстраняването и на други отстраними с оглед на конкретното обжалване недостатъци на предишното му разглеждане - ако такива бъдат забелязани - като например забелязания сега от ВКС, че подсъдимият Т. е обвинен в качеството му "на лице, което управлява и представлява" едноличен търговец, вместо само като "търговец" (първият вид специален субект на по-тежко наказуемия състав на престъплението по чл. 248а НК е възможен само при юридическите лица, каквото ЕТ не е). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 3, т. 4 НПК, ВКС - I наказателно отделение