Решение № 909 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11894/2009 г.

Решение № 909 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11894/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Митница София, подадена чрез юрк. Силвия Димитрова, срещу решение № 48 от 12.06.2009 г. по адм. дело № 5125/2008 г. на Административен съд-София град, I отделение, 5 състав, с което е обявено за нищожно решение № К 47-0420/7.05.2008 г., издадено от Началника на Митница София, в частта, с която на "Кумерио Мед" АД е определена законна лихва за забава върху допълнително определени задължения за ДДС в размер 2 458 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата моли да бъде отменено решението на АССГ. Ответникът по касационна жалба - "Аурубис България" АД (със старо наименование "Кумерио Мед" АД), чрез процесуалния си представител адв. Йорданов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита, че са налице основанията на чл. 218, ал. 2, във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и за изпращането на делото като преписка на Директора на Агенция "Митници" - Столична за произнасяне, съгласно чл. 211и, ал. 1, 2 и 6 от ЗМ. Подробни съображения в тази насока развива в хода по същество на делото. Върховният административен съд, състав на I "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба, предявените с нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от кодекса, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови посочения правен резултат, АССГ е установил, че допълнително митническо задължение за внасяне на ДДС в размер на 2 458 лв. и законната лихва за забава върху тази сума от датата на възникване на задължението до датата на заплащането му по ЕАД № 07BG005003H000241 от 6.06.2007 г. са определено първо с Уведомление № 4416-0033 от 8.02.2008 г. от ответника, като част от общата сума 1 081015 лв. за ДДС и определената върху нея общо сума на законната лихва за забава. Според съда е налице пълна идентичност на определените митнически задължения по вид, основание, размер и страни по двата издадени акта - Уведомление № 4416-0033 от 8.02.2008 г. и Решение № К 47-0420/7.05.2008 г. И двата акта по своята правна природа представляват "Решение" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ. АС е приел, че издавайки процесното решение органът е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, при липса на компетентност за началника на Митница София. В тази връзка е обосновал извода, че решение № К 47-0420/7.05.2008 г., издадено от Началника на Митница София, в частта, с която на "Кумерио Мед" АД е определена законна лихва за забава върху допълнително определени задължения за ДДС в размер 2 458 лв. е нищожно. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В процесния случай за да обяви за нищожно процесното решение, административният съд е приел, че административният орган е издал същото в нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК. Приел е, че е налице пълна идентичност на определените митнически задължения по вид, основание, размер и страни по двата издадени акта - Уведомление № 4416-0033 от 8.02.2008 г. и Решение № К 47-0420/7.05.2008 г. на началника на Митница София. Констатирал е, че Уведомление № 4416-0033 от 8.02.2008 г. е оспорено по административен ред пред Директора на РМД с жалба, както и по съдебен ред. Единственото доказателство за наличие на висящо дело във връзка с цитираното уведомление е разпореждане на съдия - докладчика за оставянето на жалбата без движение от 23.06.2008 г. по ахд. № 2362/2008 г. на АССГ, I отделение, 17 състав (л. 229). Няма данни дали впоследствие е бил даден ход на делото или производството е прекратено, има ли постановено решение, влязло ли е в сила. Без тези данни не би могло да бъде обсъждано изобщо атакуването на приложеното по делото уведомление. Двата акта - решение и уведомление са различни, носят различни характеристики, преценката на допустимостта на жалбата срещу уведомлението също е от значение. Особеното е в случая е, че уведомлението обобщава всички задължения по издадените ЕАД на дружеството и сумата е обща, а предмета на процесното решение е определена сума по определен ЕАД и то дори само за лихвите. Не може да се говори за идентичност, за да бъде настоящето производство прекратено, а само за евентуална преюдициалност, с оглед задължителната преценка дали е допустимо съдебно производство по обжалване на уведомлението. От значение е резултатът от производството по обжалване на уведомлението в случай на постановяване на решение по него. Той може да бъде в няколко насоки - отхвърляне на жалбата, отмяна на процесуално основание, отмяна по същество, които също подлежат на преценка, поради което е следвало по настоящето дело да се направи извод евентуално за спиране на производството по предпоставките на ГПК - приложими норми предвид препращащата разпоредбата на чл. 144 от АПК - чл. 229. Съгласно тази разпоредба изрично в т. 4 - производството се спира, когато в същия съд или друг се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Но не и за отмяна на административен акт на такова основание. Предвид изложените мотиви следва да се приеме, че така постановеното решение е неправилно, трябва да бъде отменено, а делото да се върне за извършване на съответните процесуални действия - да се направи проверка и се приложи удостоверение за развитието на производството по уведомлението, страните по него и т. н. Едва тогава може да бъде направена преценка по чл. 229 от ГПК за евентуално спиране или не на производството по настоящето дело, само при наличие на предпоставки за това, както и всички останали процесуални искания и действия на страните. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I "А" отделение,