Решение № 10726 от 17.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2009 г.

Решение № 10726 от 17.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК . Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 207 от 24.02.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 623 по описа за 2008 г., с което по жалба на "Елпром Харманли" АД със седалище и адрес на управление гр. Харманли, бул. "България" № 99, представлявано от изпълнителния директор Борис Тодоров Бояджиев, е отменен ревизионен акт (РА) № 2601185/03.01.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково, потвърден с Решение № 171/07.03.2008 г. от Директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 06.2007 г. на ревизираното лице е начислен ДДС за внасяне в размер на 6 032,17 лв. главница и 377,48 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод, че по процесните три фактури с издател германска фирма и получател ревизираното лице не са осъществени вътреобщностни придобивания (ВОП), а предметът на фактурите са произведени от жалбоподателя електромотори, върнати на производителя-доставчик за ремонт в хипотезата на чл. 13, ал. 4, т. 8 ЗДДС. Задбалансовото заприходяване на вещите не изключва прехвърляне на право на собственост върху тях. Не е доказано връщането на моторите на германската фирма след ремонта. Не е доказано представените "Заверки Известия за задължаване" да са кредитни известия по процесните фактури, и дори това да е доказано, едва при издаването им е ревизираното лице е следвало да ги отрази в счетоводните си регистри. Игнориран е фактът на деклариране на фактурите като такива по вътреобщностни доставки (ВОД) от страна на немската фирма. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против РА в обжалваната част да бъде отхвърлена, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Елпром Харманли" АД, чрез адв. Богданов, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е неоснователна, поради следното: За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел за доказана тезата на жалбоподателя, че по трите процесни фактури с предмет електромотори, немска фирма-купувач на вещите ги е върнала на фирмата -производител за извършване на ремонт и е налице хипотезата на чл. 13, ал. 4, т. 8 ЗДДС, изключваща при това наличието на ВОП. Фактическите изводи на първоинстанционния съд са обосновани на събраните по делото доказателства. С право съдът е приел, че само движението на стоки през вътрешна граница на Европейския съюз още не означава, че е прехвърлено право на собственост върху стоките в хипотеза на вътреобщностно придобиване. Представените пред съда рекламационни протоколи, международни товарителници, проформа фактури и такива за международен транспорт, неоспорени от насрещната страна, съвкупно със заключението на съдебно-счетоводната експертиза и обстоятелството, че ревизираното лице е производител на електромотори, обосновават посочения по-горе фактически извод. Доказателства за плащане по процесните фактури също не са събрани както при ревизията, така и пред съда. Решението е съобразено с материалния закон. Обстоятелството, че фирмата-получател не е ползвала данъчен кредит по процесните фактури допълнително обосновава крайния резултат, за липса на основание за начисляване на ДДС по тях, защото процедирането с РА, при недоказаност на вътреобщностни придобивания, би довело до нарушаване на принципа на данъчен неутралитет като основен принцип на общностното данъчно право. Решението следва да се остави в сила. Претенцията за разноски пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба не е доказана. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение