Решение № 13059 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11078/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Б. Аврамова, срещу Решение 30893/22.09.2025 г., постановено по адм. дело 7295/2024 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи за липса на две от предпоставките на състава по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Твърди че в хода на ревизионното производство са доказани умишлени недобросъвестни действия на управителя И. К. и неодбодимата причинно-следствена връзка с последвалата невъзможност да бъдат събрани дължимите данъци от Трафик Броудбанд Комюникейшанс ЕООД. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу процесния ревизионен акт (РА) да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и внесена държавна такса за касационното обжалване. Ответникът В. Н. В., чрез адв. Жеков, оспорва касационната жалба в хода на делото и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба с позиция за отсъствие на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С ревизионен акт Р-22002223005159-091001/13.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на И. К. К. за задължения на Трафик Броудбанд Комюникейшанс ЕООД за ДДС за периодите м. 12.2016 г., м. 02, от м. 04 до м. 12.2017 г., от м. 06.2019 г. до м. 03.2022 г. в общ размер на 271 827,25 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ за периодите от 01.06.2019 г. до 30.11.2021 г. в общ размер на 3 726,27 лв.; вноски за УПФ - за осигурители за периодите от 01.06.2019 г. до 30.11.2021 г. в общ размер на 2 761,01 лв.; вноски за здравно осигуряване по ЗЗО - за осигурители за периодите от 01.06.2019 г. до 30.11.2021 г. в общ размер на 4 705,66 лв.; вноски за ДОО - за осигурители за периодите от 01.06.2019 г. до 30.11.2021 г. в общ размер на 11 044,08 лв.; за данък върху доходите на физическите лица свободни професии за периодите м. 03, м. 06, м. 09 и м. 12.2020 г., м. 03, м. 06 и м. 09.2021 г. и м. 03.2022 г. в общ размер на 2 323,44 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г., 2019 г. и 2020 г., ведно със съответните лихви в общ размер на 161 005,22 лв. След обжалване по административен ред РА е отменен с решение 733/29.05.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП по отношение на ангажираната отговорност по чл. 19 ДОПК за задълженията за ДДС за данъчни периоди от м. 10.2020 г. до м. 03.2022 г., за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ, вноски за УПФ - за осигурители, вноски за здравно осигуряване по ЗЗО - за осигурители и вноски за ДОО - за осигурители за периодите от м. 10.2019 г. до м. 11.2021 г., за данък върху доходите на физическите лица свободни професии за периодите м. 03, м. 06, м. 09 и м. 12.2020 г., м. 03, м. 06 и м. 09.2021 г. и м. 03.2022 г. и за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г., като РА е изменен за ангажираната отговорност за КД за 2019 г. и за ДДС за данъчни периоди от м. 10 до м. 12.2019 г., от м. 01.2020 г. до м. 09.2020 г., ведно с дължимите лихви и потвърден в останалата му част. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е РА в потвърдената и изменена част с решение 733/29.05.2024 г. на ДД ОДОП София. В хода на делото с определение 9266/18.03.2025 г. съдът е конституирал като страна В. Н. В., на мястото на И. К. - починала на 30.10.2024 г., и е дал възможност да заяви поддържа ли оспорването. Последното е сторено от негова страна с молба по електронен път от 02.04.2025 г. Решаващият съд е проследил извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със ЗВР Р-22002223005159-020-001/25.08.2023 г. на началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП Велико Търново. Съгласно установените факти, на Трафик Броудбанд Комюникейшанс ЕООД са издадени РА Р-22002219004330-091-001/14.05.2020 г. и РА Р-22220320006504-091-001/27.07.2022 г., поправен с РАПРА П-22221122146128-003-001/17.08.2022 г., с които са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 473 836,12 лв. Във връзка с предприетите действия за събиране на задълженията е било изпратено искане до дирекция Събиране при ТД на НАП София. В постъпилия отговор с вх. 27312/28.11.2023 г. се посочва, че дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество, няма данни за вземания, липсват авоари по банковите сметки. Констатациите и изводите на органите по приходите, довели до ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на управителя И. К., са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22002223005159-092-001/19.02.2024 г. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание по чл. 120 ДОПК. Представените административната преписка ЗВР, ЗИЗВР РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни КЕП в съответствие с разпоредбите на ЗЕДЕУУ. Доводите на жалбоподателя за нищожност поради липса на компетентност на служители от различна териториална дирекция да издадат РА са обсъдени като неоснователни с оглед на възприетото тълкуване на закона с тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. по тълк. д. 2/2024 г., ОСС на ВАС. Отхвърлени са и оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на ревизията. От правна страна в мотивите на съдебния акт са изведени предпоставките на двата състава по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и е направено заключение, че по делото не са установени кумулативно всички елементи. Прието е, че за периода на управление на дружеството И. К. е легитимирана да отговаря за всички свои недобросъвестни действия, довели до неплащане на задълженията. Безспорно е съществуването на непогасени публични задължения, които са били предмет на изпълнително дело. За проучване на имущественото състояние са предприети необходимите действия, след което всички изпълнителни способи са изчерпани и дългът е категоризиран като несъбираем. Укриването на факти и обстоятелства в случая се изразява в недеклариране от задълженото лице приходи и доставки по ЗДДС, по отношение на които впоследствие е издаден и влязъл в сила РА. Според решаващия съд относно състава на чл. 19, ал. 1 ДОПК не е доказана причинна връзка между фактите и обстоятелствата, които се твърди да са били укрити именно от И. К. К. и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице. В съответствие с това е обосновал, че констатациите в ревизионното производство не доказват твърденията на органите по приходите за поредица от съзнателни действия от управителя, целящи избягване на данъчните задължения. По приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК съдебните мотиви са за липса на данни за извършване на действието с особената цел намаляване на имуществото на задълженото лице и на причинно-следствена връзка като неплатените вземания не са конкретизирани в нито един от актовете на органите по приходите. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е квалифицирал точно спорните въпроси и е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, вследствие на което при обсъждане на събраните доказателства е достигнал до логични правни изводи по същество. Нормата на чл. 19 ДОПК урежда отделни състави на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване/обременяване с тежести на имущество по ал. 2), водещи до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени чл. 19, ал. 2 ДОПК. Съответните предпоставки следва да са изпълнени кумулативно, като доказателствената тежест за тяхното пълно и главно установяване е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Релевираните отменителни касационни основния за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на административния съд са неоснователни. Съображенията в касационната жалба са идентични с изложеното в решение 733/29.05.2024 г. на ДД ОДОП София. Касаторът застъпва становище, че в случая са осъществени две от хипотезите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, но оплакванията не са подкрепени с конкретен анализ или доказателства и не са изтъкнати различни от обсъдени от първоинстанционния съд факти. Също така изглежда, че отчита разликата между издадените ревизионни актове на Трафик Броудбанд Комюникейшанс ЕООД и тяхната непротивопоставимост спрямо действията на управителя като ревизирано лице на основание чл. 19 ДОПК стр. 6, абз. 2 от КЖ. Между страните по делото не е спорно, че до датата на смъртта си И. К. е била управител на Трафик Броудбанд Комюникейшанс ЕООД, считано от учредяването му на 12.06.2015 г. Отговорността на третото лице в случая произтича от подаваните декларации по ЗДДФЛ и КСО за периодите от 01.06.2019 г. до 30.11.2021 г., както и от определените задължения с РА Р-22002219004330-091-001/14.05.2020 г. и РА Р-22220320006504-091-001/27.07.2022 г., поправен с РАПРА П-22221122146128-003-001/17.08.2022 г. В тази насока следва да се отбележи, че при проведеното обжалване по реда на чл. 152 и сл. ДОПК решаващият орган е отрекъл категорично наличието на хипотеза по чл. 19, ал. 1 ДОПК по единия от актове - РА Р-22220320006504-091-001/27.07.2022 г., поправен с РАПРА П-22221122146128-003-001/17.08.2022 г., във връзка с подаваните СД по ЗДДС за периодите от м. 06.2019 г. до м. 09.2020 г. и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2019 г. Мотивите за това са, че в случая е установено единствено непогасяване на задължения на дружеството в полза на републиканския бюджет, но не и умишлени действия на лицето. Във връзка с хипотезата по чл. 19, ал. 2 ДОПК е ограничил значително отговорността на И. К., тъй като е приел, че не е доказана уникална каузална връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията - за изтеглените средства от банковата сметка на дружеството от счетоводителя В. Д. през м. 10.2017 г. в общ размер на 118 500 лв. При изследването на предпоставките на отговорността по който и да е от съставите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, е недопустимо органът по приходите да предполага наличието на субективен елемент и причинно-следствената връзка без да изясни всестранно фактите и да са събрани конкретни доказателства. С оглед фактите по делото с подаването на СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО от Трафик Броудбанд Комюникейшанс ЕООД, за което в последствие са определени задължения с РА на дружеството, не е равнозначно на умишлени действия по укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Константна е съдебната практика, че влезлият в сила РА на дружеството има отношение единствено относно размера на задълженията му и данъчните периоди, които касае, но не и относно основанията за определяне на тези задължения, доколкото задълженото по чл. 14, т. З във вр. с чл. 19 ДОПК лице не е страна в това ревизионното производство. При отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справките-декларации по ЗДДС и ГДД не е налице. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. В този смисъл са: решение 12802/26.11.2024 г., постановено по адм. д. 3376/2024 г. по описа на ВАС, решение 12038/08.11.2024 г., постановено по адм. д. 7053/2024 г. по описа на ВАС, решение 1558/09.02.2024 г., постановено по адм. д. 7366/2023 г. по описа на ВАС, решение 3776/11.03.2020 г., постановено по адм. д. 11972/2019 г. по описа на ВАС, решение 14533/24.11.2020 г., постановено по адм. д. 8802/2020 г. по описа на ВАС, решение 6366 от 14.06.2023 г., постановено по адм. д. 5855/2021 г. по описа на ВАС и др. Крайното заключение на решаващия съд се споделя като правилно от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд. Липсата на всяко едно от предвидените в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя И. К. за несъбраните публични задължения от юридическото лице. Като е достигнал до идентични изводи и е отменил издадения РА на основание чл. 21, ал. 1 ДОПК, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,