Решение № 13355 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11989/2014 г.

Решение № 13355 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11989/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от "В и К БУНАР" ЕООД, ЕИК: 126608270, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул"Лестър" № 3, представлявано от Фетие Мюмюн Вели, срещу частта от Решение № 1745/25.07.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 2137 по описа за 2012 г., с която е отхвълена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт / РА / № 161106497/14.03.2012 г., издаден от Фани Костадинова Трендафилова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, в ЧАСТТА МУ изменена с Решение № 640 от 06.06.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /тогава сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ град Пловдив при ЦУ на НАП, относно вменените на "В и К Бунар" ЕООД, ЕИК 126608270, гр. Хасково, ул. "Лестър" № 3, вх. Г, представлявано от управителя Фетие Вели, лихви за забава както следва: в размер на 12 168,42 лева, изчислени за периода от 15.07. 2009 г. до 10.03.201Ог. във връзка с несвоевременното начисляване на данък добавена стойност в размер на 166 602,83 лева и в размер на 16 461,13 лева, изчислени за периода от 15.07.2009 г. до 12.04.2010 г., във връзка с несвоевременното начисляване на задължение за данък добавена стойност в размер на 199 850,30 лева. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба относно датата на възникване на данъчно събитие. Иска решението в тази му част да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. Новкова я оспорва в писмена защита от 10.11.2015 г.

1. Втората е подадена от директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив срещу частта от съдебно решение № 1745/25.07.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 2137 по описа за 2012г, с която е отменен Ревизионен акт № 161106497/14.03.2012 г., издаден от Фани Костадинова Трендафилова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, в потвърдената му с Решение № 640 от 06.06.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /тогава сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практик"/ град Пловдив при ЦУ на НАП, ЧАСТ относно определените на "В и К Бунар" ЕООД, ЕИК 126608270, гр. Хасково, ул. "Лестър" № 3, вх. Г, представлявано от управителя Фетие Вели, задължения по ЗДДС за конкретно посочени данъчни периоди ведно с прилежащите им лихви за забава в размер на 76 549,53 лева, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 251 948,31 лева. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за неустановеност на реално изпълнение по доставките по описаните фактури. Развива доводи в касационната жалба представена по делото писмена защита. Претендира отмяна на решението в тази част, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба "В и К БУНАР" ЕООД - я оспорва в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Христев.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допусими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество и двете са неоснователни.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение, с които съответно е отменен ревизионния акт в една част, отхвърлена е жалбата на дружеството в друга част и са определени разноски. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд след подробно изследване на доказателствата по делото е констатирал наличие като проявени юридически факти на доставките по фактурите, издадени от "Стройинс Инвест" ЕООД, "Таравид 77" ЕООД и "Еско 79" ЕООД, заплащането на данъчната основа и дължимият ДДС по тях, редовно и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния данък добавена стойност от страна на жалбоподателя; начисляването на размера на данъка като задължение към бюджета от страна на доставчиците. С оглед на всичко гореизброено е намерил, че органите по приходите незаконосъобразно са отказали на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС да признаят право на данъчен кредит по спорните първични счетоводни документи, и същото право следва да бъде признато на оспорващия. По отношение начислените на основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ лихви съдът е приел, че няма спор по фактите и е формулирал основния спорен въпрос: относно приложението на материалния закон и по-специално правилно и законосъобразно ли е да се приеме, че датата на възникване на данъчното събитие по доставките на услуги - СМР, осъществени от оспорващия спрямо възложителя му, е съответната такава на която е издаван съответният Протокол за приемане на извършена работа по договор, ведно с количествено стойностна сметка към него/каквато е тезата на органите по приходите/ или данъчното събитие не е възникнало към този момент, тъй като в случая следва да намери приложение нормата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС и при липсата на извършено плащане към посочените дати не е на лице основания за начисляване на данъка и отразяването му като задължение към бюджета/каквато теза е застъпена от оспорващия/. Административният съд е достигнал до извода, че именно на датите на които конкретно извършената работа е била приемана от възложителя съгласно разрешението е възникнало и данъчното събитие по доставките на услуги. Също така е посочил, че в случая не може да намери приложение нормата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, доколкото случаят не попада в приложното й поле - не се касае до договор с непрекъснато, поетапно или периодично изпълнение.

Решението е правилно във всичките му части. Съдът много подробно, съобразявайки се с всички събрани в административното и съдебното производството доказателства, е направил преценка на същите и е извел законосъобразни правни изводи. Правилно е разгледал разпоредбите на чл. чл. 6, ал. 1, респективно на чл. 9, 25, ал. 4 от ЗДДС. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При подробния и пространен анализ на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства и въз основа на заключенията на съдебно-счетоводната, и съдебно - техническата експертизи е изградил правилни и обосновани фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. С подробно и добре мотивираният си съдебен акт е приложил правилно нормативната уредба.

По касационната жалба на"В и К Бунар" ЕООД:

Жалбата е неоснователна. Относно начислените лихви за забава по фактури № 796 и № 798, и двете от 08.06.2009 г., съдът правилно е потвърдил изводите на РА, в тази му част, като е приел, че нормата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС не е приложима, т. е. че не се касае за договори с непрекъснато, поетапно или периодично изпълнение, че на датата на издаването им е възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, поради което за времето до издаване на фактури с № 1138/10.03.2010 г. и с № 1137/10.022010 г., изплатени разсрочено се дължат лихви. Тези изводи се подкрепят от събраните доказателства и най - вече от подписания договор между страните, както и Договор за упражняване на строителен надзор, Протокол № 1 от 08.06.2010 г. за приемането на извършената работа по строежа, и конкретно индивидуализиране на извършените СМР, и тяхната стойност, като в тази връзка е направена и подробна количествено-стойностна сметка. Последните два документа са приети от възложителя, като изрично е посочено, че направените разходи, ведно с дължимия ДДС, следва да бъдат заплатени. Изводите са потвърдени и от вещото лице по назначената ССЕ, което е посочило че при всяка съставена количествено-стойностна сметка е издавана и фактура за стойността на приетите СМР, с начислено ДДС, и че същите са отразени в счетоводството на жалбоподателя. Именно към този момент, по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, предложение последно е настъпило данъчното събитие, както и изискуемостта на дължимия ДДС, което следва да бъде платен от жалбоподателя по реда на чл. 86, ал. 1, и ал. 2 от ЗДДС. След като го е сторил със закъснение, същият дължи и лихва за забава върху всяка една от главниците за периода от 15-то число на месеца, следващ месеца през който е настъпила изискуемостта на данъка, до датата, на която задължението е било изпълнено - 10.03.2010 г.

По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив:

Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно неправилността на изводите на Съда в обжалваната част на решението, с която РА е отменен, относно непризнатите данъчни кредити по фактурите, издадени от "Стройинс инвест"ЕООД, "Таравид 7" ЕООД, "Еско 79"ЕООД, "Топ Тен" ЕООД и ЕТ "Барбизон - Христо Говедаров". Установено е, че основната дейност на ревизираното лице е изграждане и ремонт на водопроводни и канализационни мрежи и пречиствателни съоръжения. По отношение на изгражданите обекти са представени договори, количествено-стойностни сметки, Актове обр. 19. Обектите са посетени от съдебно - техническата експертиза, който е дал заключение, че видовете работи, описани в протокол обр. 19, са извършени като количество и видове на място. От събраните в хода на съдебното и ревизионно производство писмени доказателства, както и от констатациите на вещото лице в заключението по приетата основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са отразени в счетоводствата на доставчиците и ревизираното лице, както и осъщественото плащане по тях. Доказателствата и заключението на вещото лице по назначената ССЕ установяват, че през 2009 г. първото дружество е подавало уведомления по чл. 62 от КТ за назначени лица по трудов договор в дейност "строителство", които са сключени на 06.04.2009 г. Въпреки че при декларирането им същото не е спазил необходимия срок, от счетоводния му баланс и отчет за приходи и разходи за същата година се установява, че дружеството е начислявали разходи за заплати и осигуровки за тези лица. Тези обстоятелства опровергават изводите на ревизиращия орган за липса на кадрови потенциал за извършване на доставките, въз основа на което не е признал приспадането на данъка от данъчните му задължения. Същото се установява и за останалите доставчици. При проверка в счетоводствата им, а и заключението на ССЕ потвърждава това, всички издадени фактури са отразени в дневниците им за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди и всички са в притежание на ревизираното лице. Счетоводството на последния също е водено редовно и аналитично в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти. Вещото лице е установило, че фактурираните материали са вложени в съответните строителни обекти, като в тази връзка са съставяни приемо-предавателни протоколи и протоколи обр. 19. По отношение на издадените две фактури за доставени автомобилни гуми от ЕТ "Барбизон - Христо Говедаров" съдебно-техническата експертиза е установила на кои точно автомобили са монтирани гумите, техния брой, дата на монтаж, имената на лицата, на които са отпуснати и името на лицето, което ги е предало от склада. Установило е също, че гумите са монтирани на собствени МПС през периода 2007-2012 г., през който същите са ползвани като служебни, като са представени и сключени трудови договори със съответните лица. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно обстоятелството, че фактурите са издадени последния работен ден на календарната година. Закупуването на гумите и влагането им в автомобилите са различни дейности, които не е задължително да бъдат извършвани едновременно.

Решението на първоинстанционния съд и в тази част от спора е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение в неговата цялост е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,