Решение № 7033 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4096/2016 г.

Решение № 7033 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4096/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Ц. П. Й., в качеството й на Кмет на О. М., чрез пълномощника адв. Стамов, против решение № 953/02.12.2015 г. по адм. дело № 843/2015 г. на Административния съд - С. област, с което е обявена за нищожна Заповед № 221 от 18.09.2015 г. на Кмета на О. М., с искане да се обезсили като недопустимо или да се отмени като неправилно така постановеното решение по подробно изложени в жалбата касационни основания. Ответникът - Общински съвет М., не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, като разгледана по същество е основателна. Основателно е твърдението на касатора, че обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед № 221 от 18.09.2015 г. на Кмета на О. М., издадена на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 43, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 6, ал. 2 от ЗДСл във връзка с Решение № 1632- МИ от 31.08.2015 г., с която е възложено на Ц. Г. П.- Х.- секретар на О. М., временно да изпълнява длъжността на Кмет на О. М. за срок от 23.09.15 г. до влизане в сила на решение на ОбС- М. или Заповед на Областния управител на Софийска област, с които по реда на чл. 42, ал. 6 и ал. 8 ЗМСМА бъде избран, респ. назначен временно изпълняващ длъжността кмет на О. М., а при липса на такива актове- до встъпване в длъжност на новоизбрания кмет на общината. Първостепенният съд е оставил без уважение възраженията на Кмета на община М. за недопустимост на съдебното производство. Въз основа на представен по делото препис- извлечение от протокол № 25 от 29.08.13 г. от заседание на общински съвет М., с решение № 315 по протокол № 25/29.08.13 г. на ОбС, петър Х. М. е избран за председател на общински съвет М., на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 1 от ЗМСМА и чл. 12, ал. 6, чл. 14, ал. 4 от Правилника за дейността на О. М., съдът е счел, че жалбата е допустима на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗМСМА. Наред с това съдът е приел още, че жалбоподателят има правен интерес да оспори процесната заповед, тъй като с нея кметът на общината, а не общинският съвет е назначил временно изпълняващ длъжността кмет на община мирково, в разрез с разпоредбата на чл. 42, ал. 6 вр. ал. 4 от ЗМСМА, които уреждат назначаването на вр. и. д. кмет на общината, когато кметът на общината се е регистрирал за участие в местни избори. По същество, съдът е намерил оспорения акт за нищожен като издаден при липса на материална компетентност. За да мотивира този резултат, съдът се е мотивирал с разпоредбите на чл. 42, ал. 4 и ал. 6 от ЗМСМА. Преди разглеждането на спора по същество съдът неправилно е решил въпроса относно допустимостта на жалбата. При анализа на естеството на оспорената заповед настоящата инстанция намира, че тя не подлежи на обжалване, тъй като е вътрешнослужебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. От нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. не може да се направи извод за обжалваемост на процесната заповед, тъй като, за да е допустимо обжалването на административен акт по силата на конституционната норма, следва с този акт да е налице засягане на права и законни интереси на оспорващия. Такова засягане в случая не е налице. Оспорената пред първостепенния съд заповед не подлежи на обжалване пред съда, а за оспорващия не съществува правен интерес от оспорването, тъй като не засяга пряко и лично негови права и законни интереси. Налице са хипотезите на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК и подадената жалба против заповедта е недопустима. Предпоставките за допустимост на оспорването, респективно за допустимост на съдебното производство по това оспорване, се отнасят в пълна мяра за всяко оспорване, независимо на кое от изискванията за законосъобразност, предвидени в чл. 146 АПК е основано оспорването, респективно - независимо от това какъв е твърдяния порок на акта. Предпоставките за допустимост по чл. 159 АПК се проверяват служебно от съда, независимо дали с оспорването се претендира нищожност или унищожаемост на акта. Единственото изключение от това правило е относно предпоставката по чл. 159, т. 5 АПК - относно срока за оспорване, тъй като съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Затова, независимо, че с подадената от Общински съвет М. жалба против заповед № 221 от 18.09.2015 г. на Кмета на О. М. се иска прогласяване на нейната нищожност, за да е допустимо това оспорване, следва обжалваният акт да подлежи на оспорване пред съда, а за оспорващия да е налице правен интерес от оспорването. Отделен е въпросът, доколко процесната заповед е годна да снабди Ц. П.- Х. с правата, материализирани в заповедта, но този въпрос би могъл да бъде повдигнат единствено в хипотеза, в която се изследват действия на лицето, предприети на основание обсъждания акт, а процесният случай не е такъв. След като заповед № 221 от 18.09.2015 г. на Кмета на О. М. не подлежи на оспорване и за оспорващия не съществува правен интерес от оспорването по изложените по-горе съображения, то подадената жалба е недопустима и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК е следвало съдът да я остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство- да прекрати. Като не е сторил това, административният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а жалбата да бъде оставена без разглеждане и образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено на основание предложение първо от същата правна норма. Поради недопустимостта на решението, касационният състав на съда не следва да се произнася по доводите на касатора за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят претендираните разноски в първоинстанционното производство, които възлизат на 300 лв., както и тези, сторени пред настоящата инстанция, в размер на 400 лв. за осъществена адвокатска защита, или общо 700 лв. разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд -трето отделение,