Решение № 1359 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от главния архитект на Столична община, чрез гл. юрк. Занева като процесуален представител, против решение 1040 от 16.02.2024 г. и решение 2889 от 29.04.2024 г., постановени по адм. дело 4557/2023 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решенията поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната им и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването, както и присъждане на юрисконсулско възнаграждение и направените деловодни разноски.

Ответниците Г. Ю. М. и Ю. Ю. М., чрез пълномощника си адв. Кабурова, в съдебно заседание и в писмена защита излагат съображения за неоснователност на касационните жалби. Претендират присъждане на направените за настоящата инстанция разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваните решения.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед САГ23-РА50-154/28.03.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 6, чл. 10, ал. 4 ЗУЗСО, чл. 14, ал. 3, т. 1 и т. 4, чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, е наредено да се изработи проект за изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) в териториален обхват: УПИ I-1 за национален център за заразни и паразитни болести, УПИ II -за ОЖС, магазини и трафопостове, чисто производство и ресторант, УПИ III-за токоизправителна станция и УПИ VI-11 в кв. 9, м. ГГЦ-Зона В-17, район Сердика, ПИ 68134.512.275, 68134.512.276, 68134.512.278, 68134.512.282, 68134.512.283, 68134.512.284, 68134.512.297, 68134.512.622 по кадастралната карта и изменение на уличната регулация между о.т.147, о.т.157 и о.т. 158, между о.т. 83 и о.т. 88, между о.т. 148, о.т. 149 и о.т. 159 и между о.т. 108а, о.т. 108б и о.т. 155, в частта относно заличаването на УПИ VI-11, кв. 9, ПИ 68134.512.276. Административният акт в останалата му част, вкл. относно допуснатото изменение на уличната регулация е извън предмета на оспорване, поради което е влязъл в сила.

С първото обжалвано решение 1040 от 16.02.2024 г. Административен съд София - град отменя заповедта в оспорената част относно заличаването на УПИ VI-11, кв. 9, м. ГГЦ-Зона В-17, район Сердика, ПИ с идентификатор 68134.512.276 и включването му в УПИ III-за токоизправителна станция.

С второто обжалвано решение 2889 от 29.04.2024 г., постановено в производство по реда на чл. 175 АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първото решение, като се чете относно включването му в УПИ III-за озеленяване от нов кв. 9В.

1. Касационната жалба срещу решение 1040 от 16.02.2024 г. е основателна по следните съображения:

За да отмени заповедта в оспорената част по отношение на УПИ VI-11, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма по чл. 59, ал. 2 АПК и съдържа съответните графични части към текстовата част, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че при разрешаване изработването на проект за ИПРЗ главният архитект трябва да съобрази налице ли са всички законови предпоставки и дали изменението е целесъобразно, като се ръководи от принципа за съразмерност. Приема, че изложените мотиви в административния акт относно имота на оспорващите и настоящи ответници посочва две цели, като по отношение на първата в частта на отстраняване застъпването между улиците поради несъответствие в одобрените през 1987 г. и 1994 г. планове заповедта е влязла в сила, тъй като не е оспорена. По отношение на втората цел приема, че имотът не попада в междублоково пространство, върху него не са проведени никакви благоустройствени мероприятия, не е бил част от зелената система на кв. 9, поради което изложените аргументи за неговото заличаване като самостоятелен УПИ и включването на площта му в УПИ III озеленяване, за да бъде запазена зелената система не намират опора във фактите и в закона. Посочва, че в случая показателите за озеленяване в имота могат да се постигнат с разрешаване на предвиденото за него с ПУП от 2006 г. строителство в по-ниски параметри, а не с изменението му. Излага съображения и за нарушаване на една от дефинираните в чл. 1, ал. 1 ЗУТ цели да се гарантира устойчиво развитие на територията.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

По делото е установено, че имот пл. 11, идентичен с ПИ с идентификатор 68134.512.276 от кадастралната карта, собственост на оспорващите пред първата инстанция, е урегулиран по имотните граници със заповед от 12.10.2006 г. на главния архитект на София, с което е обособен нов УПИ VI-11. Предвидената улица с о.т. 157- о.т. 158 засяга площта на имот пл. 11, като при проектирането на УПИ VI-11, кв. 9 са съобразени регулационните граници, показани в плана от 1987 г., заедно с направените корекции в чертежа. В плана, одобрен със заповед от 08.04.1987 г. е пренесена новопроектираната през 1994 г. улица о.т. 83-88, а улица о.т. 157-158 е показана като заличена, без данни за издадена заповед за изменение на регулацията. Съществуващата сграда, нанесена в кадастралната основа на регулационния план, към настоящия момент е премахната. Предвиденото застрояване в УПИ VI-11 в кв. 9 е свободно, жилищно, триетажно (с максимална височина 10 м) със застроена площ 120 кв. м и с подземни гаражи. От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза е видно, че процесният имот не попада в междублоково пространство, върху него няма изградени благоустройствени мероприятия, алеи, детски площадки, беседка и не е проведено озеленяване. Изследвано е състоянието на съществуващите в него декоративни дървета, като е установено, че две от тях са самонастанили се, а другите две са в средно състояние и могат да се запазят при съобразяване на строителното петно с местонахождението им.

Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган - главния архитект на Столична община във връзка с предоставените му със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. съгласно § 1, ал. 3 ДР ЗУТ функции от кмета на Столична община, да издава заповеди по чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Правилно е заключението, че заповедта е в установената писмена форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Представена е скица - предложение за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ, според която по отношение на имота, собственост на оспорващите, се предвижда премахване на улица о.т.157-о.т.158, както и заличаване на самостоятелен УПИ VI-11 в кв. 9, като цялата негова площ, представляваща ПИ с идентификатор 68134.512.276 се включва в УПИ III-за озеленяване в кв. 9в.

Изводът за материална незаконосъобразност на заповедта в оспорената част не се споделя от настоящия състав.

От съда не е съобразен характерът на обжалвания пред него административен акт. Предмет на производството е заповед, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ е наредено да се изработи проект за ИПРЗ в определен териториален обхват. Установено е, че в случая производството започва по искане на заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ кмета на район Сердика, което протича по служебен път. Процедурата, регламентирана в чл. 135 ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекта за изменение на ПУП. В хипотезата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, каквато е настоящата, компетентният орган разрешава служебно изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП при наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, като индивидуализира неговите граници. Съдът няма задължение да изследва по същество наличието на материалноправните предпоставки на посочените в заповедта правни основания за допуснатото изработване на проекта за изменение на ПУП. Това е предмет на проверка в следващия етап от развитие на административното производство, когато се постанови крайния акт за одобряване на проекта за изменение на ПУП ПРЗ или отказ за това. Същото се отнася и за преценката относно целите, поставени с издаване на оспорената заповед и дали направеното предложение за заличаването на УПИ VI-11 и предвиждането му за озеленяване, водещо до промяна на неговия градоустройствен статут съответства на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Тези обстоятелства са относими към правните основания, възприети от административния орган чл. 134, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 6 ЗУТ, респ. са свързани с отговор на въпроса дали предложеното изменение на плана спрямо имота на оспорващите пред първата инстанция попада в посочените хипотези.

В случая съдът излиза извън предмета на спора, като на практика извършва контрол за наличието на основанията, посочени в заповедта, които са релевантни при издаване на заповед за одобряване на проект за изменение на действащия ПУП, като акцентира върху неспазването на принципа по чл. 6, ал. 2 АПК в частта на проекта, засягаща процесния имот.

В предварителната процедура по чл. 135, ал. 5 ЗУТ се проверява налице ли е служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението, като се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с общия устройствен план (ОУП) на населеното място. В този първи етап на производството основанията за изменение по чл. 134 ЗУТ не са задължителен елемент. Действително органът може да ги посочи, както е в случая, но преценка по отношение на изискванията им следва да се извърши при издаване на окончателната заповед, с която производството приключва. Актът, постановен по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ определя само най - общите условия за предстоящото изменение на ПУП. Направените установявания относно това, че имотът на оспорващите не попада в междублоково пространство и върху него не са реализирани благоустройствени мероприятия, както и че не е част от зелената система, подкрепени от заключението на вещото лице, са верни, но тези факти не подлежат на разглеждане на този етап от производството. Те следва да бъдат съобразени от административния орган при издаване на крайния акт. В този смисъл не подлежат на обсъждане доводите на оспорващите и настоящи ответници във връзка с допуснати нарушения на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ. Това се отнася и за правните изводи на съда по отношение нарушаването на принципа, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК и приетото от него, че предвижданията за имота не следва да засягат правата и интересите на собствениците в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Въпросите доколко разрешеният проект за ИПРЗ дава превес на обществения над частния интерес за постигане на заложеното в оспорената заповед запазване на зелената система и на съществуващата в процесния имот декоративна растителност, както и дали са възможни и други градоустройствени решения без същият да се засяга, като се намали обема на застрояването в него съобразно плана от 2006 г., не следва да се обсъждат на този етап на устройствената процедура.

В случая съдът не събира необходимите доказателства и не проверява относимите обстоятелства, а именно: съответствието на предложението за изменение на ПУП с ОУП на Столична община, както и правилата и нормите по устройство на територията, които факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Липсата на извършена преценка и изложени мотиви в тази насока препятства настоящата инстанция да провери правилността на съдебния акт за отмяна на заповедта в оспорената й част.

С оглед изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

1. Касационната жалба срещу решение 2889 от 29.04.2024 г. е неоснователна по следните съображения:

С това решение, постановено в производство по реда на чл. 175 АПК, е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение 1040 от 16.02.2024 г. като вместо Отменя заповед САГ23-РА50-154/28.03.2023 г. на главния архитект на Столична община в частта относно заличаването на УПИ VI-11, кв. 9, м. ГГЦ-Зона В-17, район Сердика, ПИ с идентификатор 68134.512.276 и включването му в УПИ III-за токоизправителна станция следва да се чете: Отменя заповед САГ23-РА50-154/28.03.2023 г. на главния архитект на Столична община в частта относно заличаването на УПИ VI-11, кв. 9, м. ГГЦ-Зона В-17, район Сердика, ПИ с идентификатор 68134.512.276 и включването му в УПИ III-за озеленяване от нов кв. 9в.

Правилно съдът приема, че в случая е налице несъответствие между формираната воля в мотивите на съдебния акт и нейното външно изразяване в текста на диспозитива. Допуснатата грешка е поправена именно по искане на процесуалния представител на административния орган. Изложените в касационната жалба съображения са насочени към правилността на постановеното по спора отменително решение, но са неотносими към съдебния акт за поправката му. Предвид изложеното решение 2889 от 29.04.2024 г. като законосъобразно следва да се остави в сила.

Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,