Решение № 6001 от 6.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Моради, ползващ и името Ф. Рохани, гражданин на Република Иран, подадена чрез пълномощника му адв. Лалов, срещу решение 7 от 03.01.2023 г., постановено по адм. дело 5314/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С това решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед УРИ 5392 ПАМ 1110/19.05.2022 г., издадена от началник сектор "Незаконна миграция" при отдел "Миграция" на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която му е наложена принудителна административна мярка връщане до страна на произход . В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че макар да е заявил пред служители на 2 РУ-СДВР намерението си да се укрие, то съдът неправилно е приел, че ще се отклони от наложената му мярка да се завърне в страната си по произход. Твърди, че съдът не е взел предвид, че от 2008г. живее в гр.Божурище, както и че не е извършвал нарушения на обществения ред в посочения период. Сочи, че е използвал различни имена не с цел да се укрие, а за да получи още една възможност за закрила като бежанец в държавата, в която живее от 2002г. Намира, че съдът не е съобразил постановената спрямо него от ирански съд присъда публична екзекуция , както и всички останали факти от бежанската му история. Претендира отмяна на решението на Административен съд София-град и връщане на делото на съда с указания, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът началникът на сектор "Незаконна миграция" при отдел "Миграция" на СДВР, чрез упълномощен юрисконсулт Бонев, в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва касационната жалба и изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. Моради, ползващ и името Ф. Рохани, гражданин на Република Иран, срещу заповед УРИ 5392 ПАМ 1110/19.05.2022 г. на началника на сектор "Миграция" СДВР, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по ЗЧРБ - връщане до страна на произход . За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Приел е, че са изложени фактически и правни основания за издаването ѝ, като мотиви се съдържат и в докладна записка, към която е направено препращане. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е счел, че изцяло е осъществен състава на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, посочен като правно основание за налагане на ПАМ - връщане се налага по отношение на чужденец, за когото има влязъл в сила отказ за международна закрила. Взето е предвид, че по отношение на лицето няма висящо производство за закрила, като заповедта е издадена при обвързана компетентност за органа, след като е осъществен фактическия състав на цитираната законовата норма. Първоинстанционният съд е преценил, че представената по делото присъда от 27.10.2021г. представлява ново доказателство, но същото следва да се разгледа в производство по предоставяне на международна закрила, в рамките на което да се прецени дали е спазен принципа "забрана за връщане" съгласно чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Съдът е приел, че представената присъда не променя извода за законосъобразност на процесната заповед за връщане, тъй като лицето е с отказана международна закрила и следователно е незаконно пребиваващ в страната, което би било основание за издаването на нова заповед по чл. 41 ЗЧРБ. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 41, т. 4 ЗЧРБ връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище. В конкретния случай, при постановяване на заповедта за налагане на ПАМ, административният орган е изложил фактически мотиви за направената преценка и е посочил правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им, са императивни и задължителни за компетентния орган. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт. Правилно първостепенният съд е установил, че спрямо касационния жалбоподател е налице влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила (с решение УП-37 от 24.02.2006 г., потвърдено от Софийски градски съд на 07.06.2006 г.). С оглед на това соченото от органа правно основание за налагане на ПАМ е безспорно установено от фактите по делото. Правилна и законосъобразна е преценката на съда по отношение на представената от жалбоподателя като ново доказателство по делото присъда от 27.10.2021 г., според която той е осъден на публична екзекуция. Точно е преценено, че това доказателство не променя извода за законосъобразност на оспорената заповед. Правилно съдът е отчел, че преценката на обстоятелствата по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, свързани с принципа "забрана за връщане", е гарантирана от нормата на чл. 67, ал. 1 ЗУБ, предвиждаща ПАМ, включително процесната, да не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение. В настоящия случай процесната заповед, с която е наложена ПАМ - връщане до страна на произход , не ограничава възможността на лицето да упражни своите права по ЗУБ, като поиска нова закрила въз основа на новото доказателство издадената от чуждия съд присъда. Автентичността на този документ следва да бъде преценена от органите на ДАБ в производството по международна закрила, които имат правомощия да проверят съществува ли подобна съдебна инстанция в страната по произход, съществува ли съд в посочения град, дали присъдата се отнася за конкретното лице и някоя от неговите самоличности (К. Моради или Ф. Рохани) и т.н. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Изводите му почиват на ясна и безспорно установена по делото фактическа обстановка. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определено на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,