Решение № 8146 от 25.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4906/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зи-Метрикс АД, седалище и адрес на управление гр. София, [улица], срещу Решение 6990 от 27.02.2025 г. на Административен съд - София-град (АССГ) по административно дело 12525/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Заповед 5135 от 13.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на Комисията по т. 16 от Протокол 38 от 05.11.2024 г., е забранено на Зи-Метрикс АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Касационният жалбоподател - Зи-Метрикс АД, счита обжалваното решение за неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е анализирал и преценил в пълнота представените от дружеството писмени доказателства, не е обсъдил в цялост направените от него възражения и не е обосновал собствени правни изводи върху възприетата фактическа обстановка, предвид което е достигнал до неправилни правни изводи. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза подкрепени с практика на Съда на Европейския съюз и счита, че неправилно първоинстанционният съд приема, че възнаграждението за гарант, представлява общ разход по кредита за потребителя по смисъла на първата хипотеза на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗКП), респ. чл. 3, б. ж от Директива 2008/48/ЕО Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (Директива 2008/48/ЕО), а именно че е разход, свързан пряко с договора за потребителски кредит, който е известен на кредитора и който потребителят трябва да заплати. Сочи, че противно на изводите на първоинстанционния съд, договорът за поръчителство с гарант (сключен между кредитополучателя (потребителя) и гаранта) е неименуван, възмезден договор за поръчка, с който кредитополучателят възлага на гаранта да учреди срещу възнаграждение поръчителство по Закона за задължението и договорите (ЗЗД) в полза на кредитора, което да обезпечи вземанията на последния по сключения договор за потребителски кредит, но от същия не е налице каквато и да е полза за последния. Направените доводи аргументира с факта, че нито една разпоредба от Общите условия (ОУ) или от други релевантни законови и договорни разпоредби, не обосновават наличие на свързаност между кредитора и гаранта, респ. относно изгода на кредитора от това възнаграждение. Счита за неправилни, недоказани и неотносими за спора, констатациите на съда, че доколкото плащането на възнаграждението за гарант, се осъществява по сметка на кредитора, вкл. уведомяването на потребителя от кредитора за оставащия размер от възнаграждението за гарант и същото е включено в погасителния план на кредита, то представлява общ разход по кредита . Фактът, че в общите разходи по потребителски кредит са включени различни видове разходи, не е определящ, за да се установи, че тези разходи спадат към основните престации по съответния договор за кредит. Твърди, че неправилно съдът приема, че многобройните изисквания за потребителя по отношение на различните видове обезпечения (с двама лични поръчители и банкова гаранция), на практика водят до тяхното неприлагане, като сочи, че потребителят се е запознал предварително и надлежно с Общите условия и е имал пълен и свободен избор, за да прецени дали да попълни и подаде заявление за кредит, респективно как да го попълни и какво да поиска. В допълнение сочи, че от КЗП не е направена проверка колко заявления са подадени за посочения период, следователно колко от тях са без обезпечение или с друго обезпечение. За неправилни приема и изводите на първоинстанционния съд, че възнаграждението за гарант по договора за кредит е разход за допълнителна услуга, свързан с договора за кредит и че същото представлява задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, като твърди, че съгласно условията по договора за кредит неизпълнението на задължението за заплащане на възнаграждение за гаранция от страна на потребителя (по договора му за допълнителна услуга с гаранта) не е основание за прекратяване на договора за кредит, доколкото разпоредбата на т. 142. 4 от Общите условия, не може да породи своето правно действие, ако липсва учредено поръчителство по договора за кредит. Обосновава изводи, че не е налице вторият елемент на фактическия състав на чл. 68, ал. 1, предл. първо ЗЗП, тъй като предоставената от кредитора на потребителя информация е вярна, не е подвеждаща, нито пък е заблуждаваща и е начин на поднасяне на информацията, който не е в състояние да заблуди средния потребител относно възможността за обезпечение по договора за потребителски кредит и общата сума. Горните констатации, според касатора, се потвърждават и от факта, че информацията относно обезпечението по процесния договор за потребителски кредит не се съдържа в т. 8 на част II от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит (СЕФ), а се съдържа в т. 4.3 на част III от процесния СЕФ (т. 4 Свързани с договора разходи ), тъй като обезпечението не се изисква от кредитора, доколкото потребителят е поискал сключване на договора за поръчителство и индивидуално е избрал дружеството-гарант ( РМД-Груп ЕООД) като поръчител, което да предостави на кредитора лично обезпечение чрез поръчителство по договора за кредит и което не е свързано с кредитора и/или потребителя. В допълнение касаторът сочи, че именно предвид факта, че разходът за гарант представлява допълнителен такъв, той спада към други разходи, свързани с договора за кредит и е посочен в т. 4.3 на част III от СЕФ, където се посочват разходите с незадължителен характер за клиента, т.е. тези които не са условие за получаването на кредити или получаването му при предлаганите условия, какъвто разход за потребителя е възнаграждението на дружеството-гарант, от което кредиторът не получава никаква част. Счита, че не е налице и третият елемент от фактическия състав на посочената от административния орган за нарушена от дружеството разпоредба на ЗЗП, тъй като кредиторът е предоставил на потребителя адекватна и пълна информация относно условията и стойността на кредита и относно пълния размер на неговите задължения, (информация за ГПР, отразяваща общите разходи по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и отделно, тъй като възнаграждението за гарант е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия нейният размер), преди да бъде сключен договорът за кредит, която той може да обмисли и възприеме. Не на последно място сочи, че споделя , изводите на съда, че е налице известна неяснота в разпоредителната част на обжалваната заповед на председателя на КЗП по отношение на това в кой документ не е отразено правилно ГПР и общ размер на разходите и допълнително твърди, че същата е издадена в нарушение на принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Иска се отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени оспорваната заповед. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адвокат Б. Атанасов Адвокатска колегия - Перник. Ответникът Председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало във връзка с постъпили пред КЗП жалби касаещи дейността на дружеството Зи-Метрикс АД, по повод на които с Писмо, изх. Ц-03-9286 от 17.09.2024 г. на председателя на КЗП, от дружеството е изискано представянето на екземпляр от договор за потребителски кредит, сключен с физическо лице след 01.01.2024 г., ведно с приложените към него Общи условия. На 24.09.2024 г. от Зи-Метрикс АД са представени изисканите документи към които са приложени и Договор за потребителски кредит 16063136 от 16.09.2024 г., погасителен план ( Приложение 1 към Договор за потребителски кредит 16063136 от 16.09.2024 г.), договор за поръчителство от 16.09.2024 г., погасителен план такси ( Приложение 2 към Договор за потребителски кредит 16063136 от 16.09.2024 г.) и Общи условия. На 02.10.2024 г. от КЗП е изискана допълнителна информация от дружеството за броя сключени договори за потребителски кредити и колко от тях са обезпечени с поръчителство от дружество гарант или с лични поръчители в периода 01.01.2024 г. 30.09.2024 г. На 09.10.2024 г. Зи-Метрикс АД представя отговор в който е посочено, че общият брой на сключените договори за потребителски кредит в относимия период е 2050 бр., като всичките са обезпечени с поръчителство от дружество гарант и в посочения период няма сключени договори за потребителски кредити, по които не са предоставени обезпечения. На 31.10.2024 г. от главния директор на Регионална дирекция Контрол на пазара към КЗП е изготвена докладна записка в която са обсъдени събраните по преписката доказателства и е направен извод за наличие на невяна и заблуждаваща информация в Договор за потребителски кредит 16063136 от 16.09.2024 г., тъй като възнаграждението за предоставено поръчителство от гарант, не е включено в общия размер на Годишния процент разходи (ГПР) по кредита. На 05.11.2024 г. е проведено заседание на КЗП, на което са обсъдени констатациите посочени в докладната записка като единодушно е прието, че при извършване на дейността си Зи-Метрикс АД използва нелоялна заблуждаваща търговска практика. Със Заповед 5135 от 13.11.2024 г. на председателя на КЗП, въз основа на взетото решение на заседанието на КЗП, на Зи-Метрикс АД, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, като не включва в ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство/гарант. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбите на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП, съдът приема, че в настоящия случай, нелоялната заблуждаваща търговска практика е осъществена от дружеството. Приема че страните не спорят за факта, че компонентът възнаграждение за поръчителство с гарант не е включен в ГПР и Общият разход по кредита на потребителя , посочени в договора за потребителски кредит и СЕФ, но спорят дали е задължително отразяването на този разход. Аргументирайки изводите си с относимата нормативна регламентация, първоинстанционният съд обосновава подробни доводи, че в настоящия случай е налице поето задължение за плащане на възнаграждение за поръчителство - гарант , което според посоченото в т. 105.1 от ОУ, кредитополучателят заплаща по сметка на кредитора и в същото време поръчителят е предварително одобрен и определен като такъв, при избиране на опция за обезпечаване на договора за кредит. Според съда по отношение на другите видове обезпечение (с двама лични поръчители или с банкова гаранция) от кредитора са поставени многобройни изисквания за потребителя, което на практика означава тяхното неприлагане, което в случая, несъмнено се потвърждава и от факта, че всичките 2 050 бр. сключени договори за кредит през проверявания релевантен период (01.01.2024 г. - 30.09.2024 г.) са сключени с обезпечение поръчителство с гарант, одобрен от дружеството. Предвид изложеното, съдът приема за нелогични доводите на дружеството, че потребителите имат право на избор да представят или не обезпечение, което не влияе на отпускането на кредита, доколкото всичките договори са сключени с обезпечение, за което се заплаща възнаграждение на лице гарант, избрано от дружеството. Първоинстанционният съд допълва, че посоченият разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, като договорът за поръчителство с гарант се сключва от момента и с подписването на договора за кредит. Не без значение, според съда, е и фактът, че плащането на разхода се осъществява по сметка на кредитора, като последният информира потребителя за оставащия размер на неплатеното възнаграждение и същият изпраща уведомления при неизпълнение на договора за поръчителство. Съдът установява, че именно тези обстоятелства водят до извод, че реално не се касае за допълнителна услуга, а за прикрити разходи по кредита, целящи въвеждане на още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, което като краен резултат, води до оскъпяване на кредита. В допълнение съдът счита, че дори да се приеме, че обсъжданото възнаграждение за поръчител гарант произтича от договор за допълнителна услуга, то тази услуга е условие за получаването на кредита и получаването му при определени условия, доколкото заплащането на този разход е предвидено като задължение по кредита според ОУ. Първоинстанционният съд обосновава подробни изводи, че неправилно възнаграждението за поръчителство с гарант не е включено в Годишния процент на разходите по кредита по чл. 19, ал. 1 ЗКП и в Общия разход по кредита на потребителя по смисъла на §1, т. 1 ДР на ЗКП (който е компонент на ГПР, при което този разход също е компонент на ГПР по кредита). Въз основа на изложеното намира, че тази търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. По тези съображения, първоинстанционният съд прави извод за неоснователност на жалбата на Зи-Метрикс АД. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика. По делото е безспорно, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП, който предоставя услуги по смисъла на § 13, т. 14 ДР ЗЗП. Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. В съответствие с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай, както обосновано приема и първоинстанционният съд, ГПР и общите разходи по договор за потребителски кредит, представляват информация, която определя цената на услугата, като предоставянето на тази информация, може да бъде определена като действия от страна на търговеца насочени към потребител, които са пряко свързани с насърчаването на предоставянето на услуга и като такива представляват търговска практика. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В § 1, т. 1 ЗПК се съдържа легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е регламентирано, че "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Транспонирането на чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е намерило точно отражение в § 1, т. 1 ДР ЗПК, като няма различия в дадените определения, като и в двете норми се съдържат следните хипотези в условията на алтернативност: 1. всякакви разходи, свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати и 2. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия . Както правилно приема и първоинстанционният съд, стойността на дължимото възнаграждение за гаранта по сключения договор за поръчителство с гарант, попада в разходите, посочени, като "общи разходи по кредита за потребителя", което се обосновава от факта, че стойността на дължимото възнаграждение за гаранта, всъщност от една страна се плаща по сметка на кредитора, а от друга за същото е изготвен отделен погасителен план, предвидено е разсрочено плащане на задължението, което съвпада с падежната дата по т.н. основно задължение (сключеният Договор за кредит 16063136 от 16.09.2024 г.) и за неизпълнението на това задължение, кредиторът уведомява потребителя. Същото не представлява допълнителна услуга , а допълнителен разход, който следва да се включи в общия размер на разходите, дължими от кредитополучателя и в размера на ГПР. В този смисъл неотносими са доводите и представените доказателства от страна на касатора, че плащането на възнаграждението за гарант е изплатено изцяло от кредитора на гаранта и същият не реализира никакви ползи от това, независимо от факта, че същото постъпва по негова сметка. Предвид изложената по-горе нормативна регламентация, законодателят не е поставил изискване как да бъде внесено това възнаграждение, а е поставил изискване единствено тези разходи да са известни на кредитора , което несъмнено се потвърждава в настоящия случай и не се спори между страните, тъй като именно от кредитора се предлагат предварително определени дружества гаранти на потребителите, с които последните да сключат въпросния договор за обезпечение. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че макар на потребителя да е предоставена възможност и избор на опция за обезпечаване на договора за кредит, чрез изрично предвидени начини, от една страна, посредством предложени от потребителя двама лични поръчители, а от друга ползвайки предварително предвидени от кредитора гаранти (които са подробно посочени в молба от 09.10.2024 г. - РМД Груп ЕООД, Кеш бокс Крапец ЕООД, Бела ресурс ЕООД и Имоти дизайн ЕООД), на практика договорът за кредит се сключва при изпълнението на едно задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, което в настоящия случай е сключване на договор за обезпечение с гарант, предложен от кредитора, чието възнаграждение се заплаща от кредитополучателя по сметка на последния. Този факт несъмнено се потвърждава и от обстоятелството, че няма нито един сключен договор от всичките 2 050 бр., по който обезпечението е гарантирано с предложени от потребителя двама лични поръчители, следователно потребителят, за да получи исканата от него сума представляваща предмета на договора за кредит, следва едновременно да сключи и договор за поръчителство с гарант, което несъмнено променя значително финансовата тежест за последния. Не на последно място, по отношение на цитираната от касатора практика на СЕС, с която обосновава защитната си теза, следва изрично да се посочи, че последният се позовава на отделни части от цитираните решения на СЕС, тълкувайки същите изолирано от общия смисъл, който имат. Предвид характера на предоставената от дружеството услуга бърз кредит именно кредиторът е страната, която е задължена да предостави на потребителя цялата информация за предлаганата услуга, за да може последният да прецени и да вземе информирано решение, дали да се възползва от същата. Един от основните фактори, който определя общата цена на кредита е именно размерът на ГПР, като при вземане на решение дали потребителят да избере услугите на конкретната кредитна институция или да предпочете друга, той преценява именно стойността на всички разходи, които ще дължи, предвид което в ГПР, следва да бъдат описани всички общи разходи, които трябва да заплати длъжника, произтичащи пряко от получаването на кредита, като последният бъде запознат с крайния размер на задължението което поема, за да може да прецени, дали същото е изгодно за него и съответно дали отговаря на личните му финансови възможности. Възнаграждението за гарант, като допълнителен разход, който ще понесе потребителят при изпълнение на договора за кредит, в настоящия случай несъмнено следва да бъде включено в общите разходи по кредита и в стойността на ГПР. В този смисъл, както правилно приемат административният орган и първоинстанционният съд, като не е предоставил същевременно информация касаеща клаузи на договора на ясен и разбираем език по отношение на всички общи разходи и не е включил възнаграждението за поръчителство с гарант в Годишния процент на разходите, касаторът е осъществил състава на заблуждаващата търговска практика. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото и материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, с оглед на което и такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд