Решение № 15827 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6475/2020 г.

Решение № 15827 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6475/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община В., подадена чрез юрисконсулт С. Ц., срещу решение № 438/12.03.2020 г. по адм. дело № 2856/2019 г. на Административен съд - В., с което е осъден кметът да внесе в Общински съвет-В. мотивираното искане по чл. 45 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на началника на Общинска служба по земеделие - В. и е определен 14-дневен срок за предприемане на действията, считано от влизане в сила на решението. Релевирани са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, по които претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – Г. С., в представен писмен отговор чрез процесуалния му представител адвокат К. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Г. С. срещу бездействие на кмета на община В. за изпълнение на нормативно предписано действие – да внесе в Общински съвет – В. предложение за решение на основание чл. 45 ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСП33/ във връзка с мотивирано предложение рег. № РД17021452 ВН/02.11.2017 г. на началника на Общинска служба по земеделие-В.. Установено е по делото, че с решение № 493/24.04.1998 г. за възстановяване правото а собственост на земи в съществуващи или възстановими реални граници в землището на Г. на Поземлена комисия-В., е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху лозе от 13. 860 дка, шеста категория, находящо се на терен по параграф 4 на Г., в местността Кърчанлъка. С решение № 3/08.06.2017 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ и чл. 35 ЗСПЗЗ в землището на Г., издадено от ОСЗ-В. е определено на наследниците на Д. С. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено, като обезщетяването ще се извърши въз основа на постъпили писмени искания на собствениците и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове. Със заявление вх. № АУ10-756(1)/26.06.2017 г. наследникът Г. С. е поискал пълно обезщетение със земя от Общинския поземлен фонд, към което е представил скица-проект. С мотивирано предложение № РД17021452 ВН/02.11.2017 г. началникът на ОСЗ-В. е отправил искане чрез кмета на общината до председателя на Общински съвет-В. за предоставяне на земи от Общинския поземлен фонд. Във връзка с образувано по жалба на Сотиров административно дело срещу мълчалив отказ на Общински съвет-В. да се произнесе с решение за предоставяне на имот, кметът на общината е уведомил съда, че е изготвено предложение до Общинския съвет за предоставяне на имоти от общинския поземлен фонд за изготвяне на план за обезщетение, като след утвърждаване на списъка с имоти, мотивираното предложение на ОСЗ ще бъде изпратено за произнасяне от Общинския съвет. Пред първоинстанционния съд е представено предложение от 13.02.2020 г. от кмета на община В. до председателя на Общинския съвет относно предоставяне на земи за обезщетяване на собствениците с признато, но невъзстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, с което е направено предложение за вземане на решение за предоставяне на разпореждане на ОСЗ за обезщетяване на бивши собственици по реда на ЗСПЗЗ на имоти по чл. 19, ал 1 ЗСПЗЗ, описани в приложен списък. За да осъди кмета на община В., административният съд е приел, че е налице бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК, доколкото изпълнението на задължението на кмета на общината по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ се свежда единствено до внасяне на преписката в Общински съвет-В.. Счел е, че изготвеното предложение от 13.02.2020 г. не представлява изпълнение на задължението на кмета да внесе мотивираното предложение на ОСЗ-В. за разглеждане от Общинския съвет в първото заседание след постъпването на искането, тъй като поставените от кмета въпроси за разглеждане са от компетентността на Общински съвет-В.. Посочил е, че задължението му произтича пряко от нормативен акт и не е опосредено от преценка на административния орган, за което му е дал 14-дневен срок за предприемане на действия. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда съответстват на данните по делото и на приложимия материален закон. Правилно е прието, че липсват фактически действия от страна на кмета на община В., изразяващи се в изпълнение на нормативно предписано поведение за действие. Касаторът е претендирал обезщетяване със земя от общинския поземлен фонд с подадено до ОСЗ-В. заявление вх. № АУ10-756(1)/26.06.2017 г., като на 27.10.2017 г. е представил удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР и скица-проект. С мотивирано предложение рег. № РД17021452 ВН/02.11.2017 г., на основание чл. 45 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, началникът на ОСЗ-В. е отправил искане чрез кмета на общината до председателя на Общинския съвет за предоставяне на земи за обезщетяване по заявлението на Сотиров. Общинският съвет е органът, който съгласно чл. 45 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ приема решение за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд. Въз основа на решението на ОбС, ОСЗ издава решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица на имота. По данните от преписката се установява, че кметът на общината не е внесъл мотивираното предложение, ведно с преписката в Общинския съвет, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е изпълнил задължението си пряко произтичащо от закона. С оглед на това може да се приеме, че е налице бездействие от негова страна. Производството по реда на чл. 256 АПК цели да осигури защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато административните органи са задължени да извършат предписани от закона или от нормативен акт действия. В конкретния случай тези предпоставки са налице, тъй като касаторът не е изпълнил законовото си задължение по препращане на мотивираното предложение и преписката на Общинския съвет, който е компетентния орган да се произнесе с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИС на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 2010/. Изложените в касационната жалба доводи са изцяло във връзка с изпратеното до Общинския съвет предложение от 13.02.2020 г., изготвено от кмета на общината, но както правилно е посочил Административен съд-В., същото не представлява изпълнение на задължението му да внесе мотивираното предложение на ОСЗ-В. по заявлението на Сотиров. Правилно е прието, че въпросите, поставени от кмета за разглеждане с предложението му са от компетентността на Общинския съвет, като кметът е задължен единствено да внесе преписката, което задължение произтича пряк от нормативен акт. Като е достигнал до същия краен правен извод и е осъдил кмета да внесе мотивираното предложение на ОСЗ-В. в Общинския съвет, съдът е постановил решение, което не страда от релевирания касационен порок и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски по приложен списък. Поради това и при липса на направено своевременно изявление за прекомерност, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Г. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 860 лв. за делото пред ВАС. В. от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение