Решение № 15861 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2020 г.

Решение № 15861 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2020 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба, подадена от С. Т., чрез процесуалния му представител адвокат Д. Георгиев, срещу решение № 990/16.06.2020 г. по адм. дело № 133/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-19-1071/25.11.2019 г., издадена от кмета на район "Централен" при община Пловдив. Релевирани са доводи за недопустимост и неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, при което да бъде уважена жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд. Ответникът - кметът на район "Централен" при община Пловдив, в представен писмен отговор, чрез процесуалния му представител К. Сухоруков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. Т., срещу заповед № РД-19-1071/25.11.2019 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е наредено изземването на терен - поземлен имот с идентификатор 56784.522.3014 по КККР на [населено място], УПИ I, кв. 368 по плана на [наименование], ведно с жилищна сграда с идентификатор 56784.522.3014. 1, представляващ частна общинска собственост. Въз основа данните от приложените по делото доказателства е прието за установено, че имотът е актуван като частна собственост и предоставен за управление на кмета на район "Централен" при община Пловдив. При това, с констативен протокол от 24.10.2019 г. служители на общината установили, че имотът се държи без правно основание от С. Т., което дава основание за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС. Протоколът е изпратен на жалбоподателя, който го е получил лично на 13.11.2019 г., узнавайки за предоставената му възможност в петдневен срок да представи възражения, становище или документи, относими към случая. За да отхвърли жалбата Административен съд-Пловдив е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената за това форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон. Посочил е, че са налице и двете предпоставки за изземване, тъй като имотът е общинска собственост и се държи без правно основание. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че спорът вече е разрешен с влязло в сила решение на Административен съд-Пловдив, е отбелязано, че към момента на издаване на процесната заповед не е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет, издаден на същото основание и между същите страни, който да се ползва със стабилитет. Постановеното решение е правилно. Не намира основание твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение. Видно от данните по делото, с влязло в сила решение № 1596/19.07.2019 г. по адм. дело № 3840/2019 г. на Административен съд - Пловдив, е отменена заповед № РД-18-1322/22.11.2018 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив, с която е разпоредено да се изземе от С. Т., терен - общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.522.3014 по КККР на [населено място], УПИ I, кв. 368 по плана на [наименование], ведно с жилищна сграда с идентификатор 56784.522.3014. 1, който е частна общинска собственост. В тази връзка правилно административният съд е посочил, че към момента на издаване на процесната заповед не е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет, на същото основание и между същите страни. Предходната заповед е отменена от съда поради допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, което не съставлява пречка органът да издаде нова заповед, със същото съдържание и при спазване на изискванията на закона. От друга страна, за да е осъществена хипотезата по чл. 159, т. 6 АПК, както твърди касатора, следва по оспорването да има влязло в сила съдебно решение, каквото в настоящия случай несъмнено не е налице, доколкото става въпрос за два различни административни акта. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба за допуснато нарушение на процесуални правила поради това, че С. Т. не бил уведомен за започналото административно производство. По преписката е представен констативен протокол, с който е установено, че Т. държи имота без правно основание - обстоятелство, изрично обозначено като основание за издаване на заповед за изземване на общинския терен по реда на чл. 65 ЗОбС. Протоколът е връчен лично, срещу подпис, като му е дадена възможност да представи становище, възражения или документи, относими към случая, което обуславя извода, че правото на защита на лицето не е нарушено. Още повече, че дори процедурата по уведомяването на С. Т. за образуваното административно производство да не е стриктно изпълнена, това не сочи на допуснато в случая съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не влече различен краен резултат при произнасянето на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е такова по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК единствено ако е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. Другояче казано, пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е проведено от страна на жалбоподателя, поради което и релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Т. твърди, че необезпокоявано живее в предоставения му през 1993 г. имот, за което обаче не е представил никакви доказателства. Следователно, дори да се приеме, че в случая е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, то се явява несъществено, тъй като не е и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта, видно и от проведената защита на интересите на жалбоподателя в съдебното производство по обжалване на заповедта. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, Административен съд-Пловдив правилно е приел, че в случая са налице предпоставките за изземване на имота - частна собственост при условията на чл. 65, ал 1 ЗОбС, тъй като се държи без правно основание. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като е налице съставен за имота акт за общинска собственост и същият се ползва от С. Т. без основание, то налице е хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, обосноваваща издаването на обжалваната заповед. Следователно, като е приел заповедта за изземване на имота за законосъобразна и отхвърлил като неоснователна, подадената срещу нея жалба, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на Община Пловдив сумата от 100 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение