Решение № 35 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 589/2024 г.

Решение № 35 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 589/2024 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. Е. П. от гр. София, подадена чрез процесуалния му представител - адв. К. Ташев, против Решение № 6615 от 03.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8169/2023 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси № 225р-28893 от 01.08.2023 г. на началника на Първо районно управление (РУ) при Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи (СДВР). Касационният жалбоподател – Г. Е. П., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Анализира като неправилен и необоснован извода на съда, че не е налице основателна причина да бъде издадено разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Твърди, че са налице достатъчно доказателства, от които може да се приеме, че е налице основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Ответникът - началникът на Първо РУ при СДВР – не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената пред него жалба административният съд е приел за установени следните факти: В служба "КОС" при Първо РУ - СДВР е постъпило Заявление, вх. № 132100-809/07.04.2023 г. от Г. Е. П. за издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие с посочена причина за самозащита на него и семейството му. В заявлението е отбелязано още, че той и семейството му често посещават родната му къща, която е в отдалечен район – [населено място], обл. Видин, пътувайки по различно време на денонощието през Петрохан, а пътищата отново са станали не съвсем безопасни. По повод извършената проверка по преписката на основание чл. 9, ал. 1, т. 9 предл. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, на П. е връчено писмо с peг. № 215000-7280/10.05.2023 г., с което е уведомен, че започва процедура по издаване на отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, като му е дадена възможност в седем дневен срок от връчването му, да депозира в писмен вид в деловодството на Първо РУ - СДВР, допълнителни възражения, обяснения и/или доказателства, относно необходимостта от притежаването на огнестрелно оръжие. На 06.06.2023 г. П. е депозирал в деловодството на Първо РУ- СДВР, писмено възражение, в което е заявил, че поддържа посочената от него в заявлението причина за издаване на разрешението, като е добавил още, че не малко години е притежавал както късо така и дълго оръжие и се е доказал като съвестен и надежден притежател на оръжия. Във възражението е изложено още, че е по-добре да имаш оръжие и да не ти потрябва, отколкото веднъж да ти потрябва и да нямаш. Административният орган е извършил служебна проверка на основание чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ. На 01.08.2023 г. началникът на Първо Районното управление - СДВР е постановил Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси № 225р-28893 от 01.08.2023 г., с който на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо оръжие чрез закупуване на късо оръжие, на лицето Г. Е. П.. Административният орган е приел, че лицето не е доказало необходимостта от издаване на исканото разрешение. Посочил е, че мотивите на П., не биха могли да се приемат като основателна причина и не обосновават необходимостта и нуждата от издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, тъй като не са представени доказателства в писмен вид, относно съществуваща потенциална опасност за живота, здравето и имуществото, както на самия него, така и на членовете на семейството му. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Изложил е подробно релевантната нормативна уредба и приел, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване на разрешението за придобиване, носене и съхранение на оръжие, а именно самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Посочил е, че от жалбоподателя не са ангажирани доводи и представени доказателства, посредством които по безспорен и несъмнен начин да се обоснове необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие. Приел е, че с оглед разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя, именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на въпросното разрешително. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. При всяко сезиране на органа с искане за издаване или продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. В подаденото заявление липсват заявени обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е посочено единствено, че оръжието ще се използва за самоотбрана. Фактът, че касаторът притежава имот в [населено място], област Видинска и пътува през Петрохан по различно време през денонощието, както и че в предходен период е притежавал разрешение за носене и съхранение на оръжия, не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението, като, както в хода на административното производство, така и в първоинстанционното съдебното производство заявителят не е представил конкретни доказателства за отправени заплахи към него и/или неговото семейство. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато в случая не са изложени. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. Като е достигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден. Неоснователни са доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е отговорил на всички доводи и възражения в жалбата, които са от значение за правния спор. Обсъдил е всички доказателства, тълкувал е правилно материалния закон и е достигнал до правилни правни изводи, които се подкрепят от настоящата съдебна инстанция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение