Решение № 1896 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12992/2015 г.

Решение № 1896 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12992/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП против Решение № 1957/02.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1147/2015 г. по описа на Варненски административен съд, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-08-1401753-091-01/08.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 59/26.03.2015 г. на директора на дирекция ОДОП В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЗК "Пастир" гр. Г. Тошево, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЗК "Пастир" гр. Г. Тошево, чрез процесуалния си представител адв. Чимширова, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С решението си Административен съд /АС/-В. е отменил РА № Р - 08 - 1401753-091-01/08.08.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., в потвърдените с Решение № 59/26.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при централно управление на Националната агенция за приходите части. Първоинстанционният съд е приел, че издаденият ревизионният акт е валиден и обоснован, не страда от пороците засягащи неговата форма и процесуална законосъобразност. Приел е за установено от фактическа и правна страна, че през ревизираният период 2008 г. ЗК "Пастир", като регистриран земеделски производител е декларирал преотстъпен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 11 936.10 лв., инвестиран в закупена земеделска техника. Констатирано е, че към 31.12.2008 г. по данъчно-осигурителната сметка на ревизираното лице са били налични задължения за лихви върху корпоративен данък установен с РА № 800280/04.12.2008 г. в размер на -1.66 лв.; лихви върху ДДС установен с РА № 800280/04.12.2008 г. в размер на - 24.89 лв.; лихви върху ДОО по декларация обр. 6 № 800289650014 в размер на - 6.49 лв.; лихви върху вноски за НЗОК по декларация обр. 6 № 800289650014 в размер на - 1.07 лв.; вноски за НЗОК по декларация обр. 6 № 8002089907502 в размер на - 7.96 лв.; лихви върху вноски за НЗОК по декларация обр. 6 № 8002089907502 в размер на - 0.04 лв. Органът по приходите посочил, че за 2008 г. ревизираното лице не отговаря на изискванията по чл. 167 от ЗКПО за ползване на преотстъпване на корпоративния данък и по точно не отговаря на условията по чл. 167, т. 1 и т. З от ЗКПО. На тези съображения органът по приходите е установил като задължение по ЗКПО размера на преотстъпения от кооперацията данък за 2008 г. Също така органът по приходите е направил извод, че финансовият резултат на дружеството за 2010 г. следва да се увеличи с 1/3 част от извършен ремонт на стойност 57 351 лв. представляващи 19 117 лв., както и, че кооперацията е следвало да увеличи балансовата стойност на собствената част от сградата с тази cума съгласно т. 6.2, б. а от СС № 16, тъй като се касае за трайно подобрение в процесния имот и следва да се увеличи ФР на кооперацията със сумата от 19 117 на основание чл. 67 от ЗКПО. След тълкуване и възпроизвеждане на разпоредбите на чл. 166 и чл. 167 от ЗКПО решаващият състав е преминал към изграждане на своите правни изводи. Съдът е мотивирал извода си, като е посочил, че не е установено от приходните органи, сумата от общо 42,11 лв., да е подлежащо на принудително изпълнение публично задължение, за главница или лихва. В мотивите си административният съд се е обосновал, че за да се пристъпи към принудително изпълнение, следва преди това да е изчерпан реда по доброволното изпълнение и едва ако длъжникът не престира задълженията, те ще добият характер на ликвидни и ще подлежат на принудително изпълнение, а в случая задължението не е установено по основание и размер. По отношение процесната сума от 19 117 лв. първоинстанционният съд е приел, че същата представлява разход за текущ ремонт. Посочено е, че не е изследвана в хода на установителното производство първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив, не е установен полезният срок на годност на актива преди и след подмяната на ламарините на покрива за да се неправи извод за удължаване на полезния срок на годност на актива, поради което не са налице условията на т. 6.1 и т. 6.2 от Счетоводен стандарт 16 - "Дълготрайни материални активи" за увеличаване на балансовият резултат на дружеството за 2010 г. с 1/3 част от извършения ремонт на покрива на сградата. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което касационната инстанция го оставя в сила по следните съображения: Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че за да се приложи разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е следвало да е налице покана за доброволно изпълнение, а това означава, че не е могло да се пристъпи към принудително изпълнение и затова не са били налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на цитираната разпоредба. Наличието на неплатени публични задължения или лихви към 31 декември на съответната година означава, че са налице подлежащи на принудително изпълнение на посочените задължения. Правилно обаче първоинстанционният съд е посочил, че жалбоподателят оспорва изводите на органите на приходите, че има задължения за данъци за 2008 г., поради което не е изпълнил изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО за преотстъпване на данък. Данните по делото /л. 78 и сл. от първоинстанционното дело/ сочат, а и приходните органи не спорят, че задълженията за корпоративен данък и ДДС по РА № 800280/04.12.2008 г. са внесени изцяло към 09.12.2008 г. с платежни нареждания и прихващания, което означава, че към 31.12.2008 г. дружеството не е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по този ревизионен акт. Обстоятелството, че за закъснение от 4 дни, се дължи лихва за забава - съответно 1.66 лв. за корпоративния данък и 24.89 лв за ДДС, не означава, че е налице хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 3 във връзка с т. 1 ЗКПО. Процесните лихви, не са установени със съответния акт по надлежния ред от приходните органи или в декларация на задълженото лице по чл. 209, ал. 1 и 2 ДОПК, т. е. по основание и размер, а са определени /изчислени автоматично/ от справка от програмния продукт на НАП. След като в процесния казус е установено, че ревизираното лице е внесло задълженията си по цитирания РА, то е доказано по безспорен начин, че ревизираното лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 31.12.2011 г. Относно лихвата, както се посочи по-горе, същата не е определена с декларацията на задълженото лице, нито с акт на приходния орган, поради което не е налице отрицателната предпоставка по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Аналогичен е и случаят, касаещ лихвите върху ДОО по декларация обр. 6 № 800289650014/10.12.2008 г. в размер на - 6.49 лв.; лихви върху вноски за НЗОК по декларация обр. 6 № 800289650014/10.12.2008 г. в размер на - 1.07 лв. Задълженията по цитираната декларация обр. 6, представена по делото, са внесени на 08.12.2008 г., като не става ясно от представените справки на какво основание се начислява лихва от 05.12.2008 г. върху така декларираните и внесени задължения. По същия начин не става ясно защо по отношение на декларация обр. 6 № 8002089907502/19.12.2008 г. датата на доброволно плащане е 19.12.2008 г., а е начислена лихва 0,04 ст. за периода 21.12.2008 - 31.12.2008 г. С оглед на изложеното, приемайки, че са изпълнени изискванията на чл. 167 ЗКПО и съответно е налице основание за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба относно приложението на т. 6.1 и т. 6.2 от Счетоводен стандарт 16 - ДМА за увеличаване на балансовата резултат на дружеството за 2010 г. с 1/3 част от извършения ремонт на покрива на сградата. Правилно съдът е приел, че процесната сума от 19 117 лв. представлява разход за текущ ремонт. Данъчният орган не е установил относими обстоятелства /първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив, полезен срок и годност на актива преди и след подмяната на ламарините на покрива/, от които да се направи извод за удължаване на полезния срок на годност на актива, поради което не са налице условията на посочения текст от СС. Н. може да бъдат споделени и съображенията в касационната жалба, обосноваващи друго правно основание, посочено в решението на директора на Дирекция "ОДОП" В., а именно - т. 3.1. от СС 16. Подробно първоинстанционният съд е обосновал, че извършеният ремонт е имал за цел да съхрани актива след природно бедствие т. е. да обезпечи по-нататъшното му нормално ползване, а не е направен с цел очакване за получаване на нови икономически изгоди. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят съобразно приложения списък. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,