Решение № 3840 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9648/2014 г.

Решение № 3840 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9648/2014 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евгени Тошков Антов срещу решение № 271 от 05.06.2014 г., постановено по адм. дело № 240/2014 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № Л-13563/13.12.2013 г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" при МП за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя и прекратяване на служебното му правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения: Фактическата обстановка е правилно установена, а мотивите на съда, обосновали извод за законосъобразност на издадената заповед, изцяло се споделят. Полицай Евгени Антов е заемал длъжността надзирател II-ра степен в затвора гр. Враца. Уволнен е дисциплинарно за това, че на 24.10.2013 г. около 23.00 часа в землището на гр. Враца, ул. "Косталевски път" № 1, при извършена от служители на РУП - Враца проверка на собствения му автомобил, управляван от него, в багажника на МПС е установено наличие на 3 броя чували, съдържащи различни метални елементи и части от товарни автомобили, за които служителят нямал обяснение. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че вещите са обект на кражба от база на "Пътстройинженеринг" - Враца, находяща се на посочения по-горе адрес. Също така е установено, че съпричастност към кражбата има и назначеният в базата като охрана баща на полицая. Антови са задържани за срок от 24 часа и срещу тях е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. При тези данни е образувано дисциплинарно производство против жалбоподателя, което е проведено при спазване на процедурните правила и е приключило с оспорената заповед. Спорното по делото е доказано ли е вмененото във вина на Антов дисциплинарно нарушение, квалифицирано като тежко в хипотезата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, за което нарушение задължително се налага наказанието "уволнение". Според касационната инстанция заповедта е законосъобразно издадена и като е отхвърлил жалбата против нея, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Доказателствата, представени с административната преписка и събрани в хода на съдебното производство, потвърждават извода на дисциплинарно наказващия орган, възприет и от съда, че поведението на жалбоподателя е в противоречие на цитираните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН. Същите задължават служителя да пази доброто име на институцията, да дава личен пример с действията си и да съобразява тяхната законност. В случая безспорно е налице уронване на престижа на заеманата от Антов държавна служба с намирането на крадени вещи в колата му, което е станало публично известно. Защитната му теза, че автомобилът бил ползван преимуществено от баща му, за което пред съда са ангажирани гласни доказателства, както и твърдението, че отишъл да го вземе от него, за да пътува на почивка на следващия ден, не доказват по категоричен начин незнание за вещите в багажника. Не са събрани убедителни доказателства, както в хода на дисциплинарното производство, така и пред съда, които да опровергават съпричастността на жалбоподателя към извършената кражба, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Липсата на влязла в сила присъда не обуславя извод на недоказаност на нарушението, тъй като дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на постановеното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да се осъди да заплати на ГДИН сумата 400 лева за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,