Решение № 15123 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13957/2012 г.

Решение № 15123 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13957/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Десислава Симеонова Славчева от гр. София против решение № 4606 от 9.08.2012 г., постановено по адмд. № 1263 по описа за 2012 г. на Административен съд- София - град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба Столична община не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е носнователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил иска на касационната жалбоподателка против Столична за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 2004 г. до 3.02.2012 г., в размер на 10000 лева. Съдът е приел, че, че не се установяват по делото незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при СО. Недоказано е твърдението за понесени неимуществени вреди. Така постановеното решение не страда от релевираните пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство съдът е установил, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Десислава Симеонова Славчева от гр. София против Столична община за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в периода от 2004 г. до 3.02.2012 г. се основава на незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Дирекция "ПАМДТ" на СО в район "Надежда" и се изразяват в реална заплаха от търсене от страна на държавата на несъществуващи, постоянно растящи задължения за данъци и такси за собствения на ищцата имот, несигурност по отношение на създадени или създаващи се отношения между трети лица, засягащи имота. Правилно съдът е приел, че от фактите по делото не се установяват посочените в исковата молба вреди. Видно от доказателствата, ищцата е данъчнозадължено лице по силата неподадена деклараия по чл. 14 от ЗМДТ и е заявила добросъвестното си желание за заплащане на дължимите данъци в законния срок. Първоначално имотът е бил деклариран от ищцата в съсобственост с другия съсобственик, но впоследствие след 2002 г., след придобиването на останалите идеални части, ищцата го декларирала пред данъчните служби като едноличен собственик. Безспорно след 2002 г. ищцата е едноличен собственик на имота, поради обстоятелството, че за него няма учредено право на ползване в полза на трето лице, същата е единственото данъчно задължено лице. Безспорно е също така и че действителното правно положение не е било отразено по надлежен ред в информационната система, въпреки, че ищцата е изпълнила задълженията си да го декларира пред данчния орган по реда на 14 от ЗМДТ. При добросъвестно и законосъобразно поведение от страна на ищцата като данъчнозадължено лице, невъзможността да се палати данъка в срок и размер, като последица от декларирането му, се дължи на насрещната страна в материалното и процесуалното данъчно правоотношение. На ищцата като изправна страна в него не може да бъде противопоставено възражение от технически характер във връзка с въвеждане на данните в информационната система, използвана от общината за заплащане. Въпреки това ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди във връзка с евентуално бъдещо незаконосъборазно принудително изпълнение на публични вземания. Същите както правилно приема съдът в решението си не са доказани, поради което искът правилно не е бил уважен. Решението на Административен съд - софия град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд,