Решение № 4043 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2009 г.

Решение № 4043 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Славева, пълномощник на Дафинка Великова Иванова, едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "Дафико - Дафинка Иванова" и Жанета Иванова Докторова срещу решение № 1323/22.07.09 г. по адм. д. № 2129/08 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, община Варна, в писмена молба с характер на писмена защита, изготвена от юрк. Димитрова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, за които решението е неблагоприятно, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Варна е отхвърлил предявения от касаторите срещу община Варна иск с правно основание чл. 257 АПК и петитум община Варна да бъде осъдена да извърши проверка за наличие на незаконно строителство в партерния етаж на сградата, находяща се в гр. Варна, ул. "Сан Стефано" № 7, имот № 1756 и постанови премахване на незаконното строителство. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в изпълнение правомощията си по чл. 224 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ административният орган не е длъжен във всички случаи да направи констатация за наличие на незаконно строителство и констатацията за липсата на такова не следва да се квалифицира като бездействие по смисъла на чл. 257 АПК. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплакване за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Твърденията в исковата молба, по повод която е образувано производството по чл. 257 АПК, са били относно незаконно изграждане на стена, преграждаща партерния етаж на сградата на две части и отказ на община Варна да извърши проверка и състави констативен акт, съобразно искането в жалба вх. № АГ1-9400-Ж-68/3.12.04 г. с уточнение, че задължението на общината произтича пряко от разпоредбата на чл. 224 ЗУТ. Правомощие да констатира незаконен строеж е въведено в компетенциите на общинската администрация с разпоредбата на чл. 225, ал. 3 ЗУТ, ред., ДВ, бр. 65/04 г., в сила към датата на подаване на жалбата, а не с разпоредбата на чл. 224 ЗУТ, в чиято действаща в същия период редакция, ДВ, бр. 65/03 г., компетенции са били предоставени на началника на ДНСК или упълномощени от него длъжностни лица и то за спиране на строежи, а не за установяване на незаконни такива. Компетентност на кмета на общината за установяване незаконен строеж е предоставена с разпоредбата на чл. 224, ал. 6 ЗУТ в действащата редакция, ДВ, бр. 103/05 г., упражнявана във връзка с констатации относно наличие на строеж, извършван в хипотезата на ал. 1, т. 1, установени в процедурата по спирането му. Разпоредбата на чл. 225, ал. 3 ЗУТ е претърпяла изменение и в редакцията й, ДВ, бр. 103/05 г., като компетентността на общините да установяват незаконен строеж е отпаднала. Исковата претенция е била неоснователна, тъй като нито в ЗУТ, нито в друг закон съществува правна норма, която да задължава кмета на общината да се произнася по искания за установяване и премахване на незаконни строежи. Правомощията по чл. 225, ал. 3 ЗУТ /ред., ДВ, бр. 65/03 г./, респ. чл. 224, ал. 6 ЗУТ, ред., ДВ, бр. 103/05 г., кметът на общината упражнява служебно, предвид което последният не дължи произнасяне по искане на граждани или юридически лица за установяване на незаконни строежи. Ето защо, непроизнасянето по жалбата на касационните жалбоподателки от 3.12.04 г. не представлява бездействие по задължение, произтичащо пряко от закон, респ. не обективира състава на чл. 257 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение, правилно като резултат, следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касационна жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като своевременно заявено и основателно с оглед резултата на касационната проверка /чл. 228, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК/ следва да бъде уважено в размер на 150 лв. съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,