Решение № 1578 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4331/2018 г.

Решение № 1578 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4331/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1098 от 21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12075/2017 г. на Административен съд С.– град (АССГ) в частта, с която същата е осъдена да заплати обезщетение, за претърпени имуществени вреди. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита за незаконосъобразни, необосновани и неправилни изводите на съда относно наличието на всички кумулативно предвидени предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Смята, че съдът не е отчел факта, че в съдържащите се договори за правна защита и съдействие е посочено адвокатско възнаграждение от 500 лева за всяка една инстанция, но липсват доказателства за това същото да е заплатено. Оспорва изводите на съда, че е извършено плащане между едноличния търговец и адвоката и това, че въпросните договори, които са приложени не са в пряка връзка с издаденото наказателно постановление (НП) и неговото обжалване. Излага аргументи, че сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение е завишена. Освен това намира, че разноските за адвокат нямат характер на претърпени вреди по смисъла на материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска отмяна на съдебното решение и вместо него да се отхвърли исковата претенция или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания по спазване на закона. Касационният жалбоподател Национална агенция за приходите в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Биков, моли да се постанови решение, с което се отмени решението на Административен съд С.– град, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е доказана в цялост търпяната вреда. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. Ответникът ЕТ "И. А.- Испас" в писмен отговор, депозиран от адв. А. Тодорова от САК, в качеството й на пълномощник моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като са налице обстоятелства за ангажиране на отговорността на НАП за причинените вреди. Иска да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на ЕТ "И. А.- Испас"- град С. срещу Национална агенция за приходите, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление НП № F207887/25.05.2016 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП С., законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски. С обжалваното решение НАП– С. е ОСЪДЕНА да заплати на ЕТ "И. А.- Испас" сума в размер на 1000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за направените разноски във връзка с обжалване на НП № F207887/25.05.2016 г. издадено от Зам. директора на ТД на НАП С., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 01.11.2017 г., до окончателното й заплащане. В съдебния акт се посочва, че с Решение от 13.12.2016 г., постановено по НАХД № 12127/2016 г. по описа на СРС, е отменено изцяло наказателно постановление № F207887/25.05.2016 г. издадено от Зам. директора на ТД на НАП С., с което на ЕТ "И. А.- Испас"- град С., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв, на основание разпоредби от Закона за данъка върху добавената стойност. С Решение № 5389/14.09.2017 г., постановено по дело № 514/2017 г. на Административен съд С. – град, е оставено в сила горепосоченото решение на СРС. АССГ за да уважи исковата претенция е приел, че в конкретния случай, е безспорно, че е налице незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено по силата на влязло в сила съдебно решение. Приел е, че е налице причинена вреда, която подлежи на обезщетяване като общото заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции е 1000 лв., който размер и се претендира с предявената искова молба. Намерил е, че от издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. Наличието на причинна връзка е аргументирал с това, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. В заключение е приел иска за основателен и доказан, както и претенцията за заплащане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АССГ намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана, както по основание, така и по размер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Необосновано касационният жалбоподател твърди, че разноските за адвокат нямат характер на претърпени вреди по смисъла на материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство пред СРС и АССГ. По АНД № 12127/16 г. по описа на СРС- НК е представен договор за правна защита и съдействие от 13.06.2016 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца хонорар в размер 500 лева за осъщественото процесуално представителство. По КНАХД № 514/16 г. по описа на АССГ е представен Договор за правна защита и съдействие от 24.01.2017 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца на хонорар в размер 500 лева за осъщественото процесуално представителство. Общо за двете съдебни инстанции разноските за адвокатски хонорар са в размер на 1000 лв. Неоснователни са възраженията направени с касационната жалба, че приложените договори за правна защита съдействие не могат да бъдат обвързани с оспорването на отмененото НП. Те са представени своевременно – по съответното дело по обжалване на НП – пред СРС респективно АССГ, където ЕТ е надлежно представляван от процесуален защитник. Доводите на процесуалния представител на НАП, че не е извършено плащане на адвокатското възнаграждение са неоснователни. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Пред посочените съдилища, е представено доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договора по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делата е за осъществена по тях правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на решението при определяне от съда на размера на обезщетението. Фиксираната сума от 1000 лева, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита правната сложност на делото и извършените процесуални действия от страната. Решението на адм. съд е правилно и следва да остане в сила. Следва да бъде оставено без уважено искането на ответната страна ЕТ "И. А.- Испас" за присъждането на разноски за касационното производство, тъй като това е изразено, едва с писмената защита, която е представена един ден след съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество. Несвоевременното направено искане и представяне на доказателства за сторени разноски, след приключване на делото, определят неоснователност на претенцията- чл. 80 и чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 144, във вр. с чл. 228 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение