Решение № 4476 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2009 г.

Решение № 4476 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба от Виолета Моева Йончева-Ковачева от гр. София, с искане за отмяна, на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК, на решение № 11473/20.11.2007 г., постановено по адм. дело № 5879/07 г. на ВАС, Второ отделение, с което е отменено решение № 30/05.04.2007 г. на ЛОС и е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 24/13.01.2004 г. на кмета на община Троян, като се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия окръжен съд. В съдебното заседание молителката, редовно призована, се явява лично и с адв. Еленкова, поддържа се молбата, по изложените в нея и в писмени бележки съображения. Представят се заповед № 951/22.12.2003 г. на Община Троян, решение № 92/31.05.2004 г. по г. а. х. д. № 159/2004 г. на Ловешки окръжен съд, заповед № 954/22.12.2003 г. на Община Троян, решение № 94/31.05.2004 г. по гр. а. х. д. № 186/2004 г. на Ловешкия окръжен съд, скица № 2254/3.11.2004 г. за поземлен имот, записан на Петър Ангелов Базиргянов и декларация за имената на молителката. Поддържа се наличието на възникнали нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, обосноваващи отменителното основание по чл. 239, т. 1 АПК. Ответната по молбата страна - Кмет на Община Троян, чрез адв. Димов, оспорва молбата за отмяна, счита представените доказателства за неотносими. По съществото на спора настоява да се остави искането без уважение, а решение № 11473/20.11.2007 г. по адм. д. № 5879/07 г. на ВАС, Второ отделение - в сила, не е налице фактическият състав на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК, за да се постанови отмяна на решението. Моли за присъждане на направените разноски по делото. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при II-ра колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, в закона изрично и изчерпателно са формулирани основанията за отмяна, сроковете, при които е допустимо да се възбуди съдебното производство и кръгът на лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. В настоящия случай, съдът е сезиран с искане от 13.01.2009 г., за образуване на производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК, за отмяна на влязло в сила решение № 11473/20.11.2007 г. по адм. дело № 5879/07 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, в качеството му на касационна инстанция, с което е отменено решение 30/5.04.2007 г. на Ловешкия окръжен съд по адм. дело № 5/2006 г. и вместо това е отхвърлена жалбата на Ковачева с вх. № 255/13.10.2004 г., насочена срещу заповед № 24/13.01.2004 г. на кмета на община гр. Троян. Молителката твърди наличие на ново обстоятелство, като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, изразяващо се в постановяването на решение № 72/16.01.2008 г. по адм. дело № 80/2007 г., по описа на Ловешкия окръжен съд, което тя счита за относимо към спора, предмет на решението, на което се иска отмяна. С оглед датата на постановяването му, молбата е подадена в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, пр. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна. Нови обстоятелства могат да бъдат само юридически, или доказателствени факти, относими към спорното право. Основание за отмяна могат да бъдат само доказателствата, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до момента, в който най-късно е могла да стори това - моментът на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Следователно, новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, а посоченото в конкретния случай няма такъв характер. То от една страна не е факт, а съдебен акт, постановен след приключването на съдебното дирене по адм. дело № 5879/2007 г., с който е отменена заповед за заснемане на западната граница на имот, собственост на друго лице, а основание за отмяна представляват само тези нови факти от действителността, които са били съществуващи, но не са били включени в доказателствения материал. Представеното за целите на отмяната решение не установява факт, твърдян от страната и съществувал към момента на разглеждането на делото, за който страната не е могла да се снабди с доказателство, по независещи от нея причини. Случаят не е такъв, поради това както фактът, така и доказателството за него са нови, съответно фактът е възникнал, а доказателството е съставено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Поради това те не съставляват основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Идентично е положението и по отношение на сочените две решения на Ловешкия окръжен съд, за обявяване нищожността на заповед № 954/22.12.2003 г. на кмета на гр. Троян, постановени още през 2004 г., Фактът за "научаването" за тях на посочената дата е недоказан, а и е ирелевантен за производството. Освен това, навежданите доводи в молбата, основани на мотивите на сочените три съдебни решения, не обосновават съществено значение за правилното решаване на спора по адм. дело 632/2004 г., тъй като мотивите не са част от съдебното решение и не се ползват със сила на пресъдено нещо. С оглед изложеното, молбата е неоснователна, а съобразно изхода на процеса и своевременно направеното искане, молителката следва да бъде осъдена да заплати на община - Троян направените по делото разноски в размер на 200 лв. по приложения договор за правна помощ с адв. Димов, поради което и Върховният административен съд, петчленен състав,