Решение № 2697 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12759/2011 г.

Решение № 2697 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12759/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Ангел Бальов от гр. Варна е обжалвал решението от 28.05.2011 г., постановено по адм. д. № 3473/2010 г. на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-СИР-18/16.08.2010 г., с което е наредено премахването на незаконен строеж - "едноетажна сграда" в землището на с. Константиново, община Варна м. "Лазур" в ПИ - 132008 - земеделска земя като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж "едноетажна сграда", находяща се в ПИ-132 008 в землището на с. Константиново" м. "Лазур", изградена от касатора в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ - без разрешение за строеж и инвестиционен проект и в земеделска земя, чийто предназначение не било променено, в нарушение на чл. 12 ЗУТ. За незаконното строителство е съставен констативен акт послужил като основание за издаване на административния акт, чийто констатации не са оборени, както в хода на административното производство, а така също и пред съда. Установено е също така, че в кадастралните планове от 1969 и 1989 г. не е отразена стара сграда, както и че представения строителен билет не се отнася до същата. Данните са сочили, че в билета е посочена сграда находяща се в м. "Кум Бурун" и липсват доказателства двете местности - сочената и "Лазур" да са идентични. Характеристиката, изведена от доказателствата по делото за строежа, сочи на ново строителство, извършено в нарушение на закона - чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразни са съображенията че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ЗУТ с оглед на това, че касаторът не е установил категорично последния да е построен преди 7.04.1987 г. да е допустими по действащия подробен устройствен план и да е допустим по правилата и нормативите действали по време на извършването му, напротив същия е построен в земя за земеделско ползване в какъвто случай е следвало промяна на предназначението на земята. След като е са липсвали данни за деклариране по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ и § 16 ПР ЗУТ правилно е счетено, че не може да бъде узаконен. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да се остави в сила като не следва при този изход на делото да се присъждат претендираните разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение