Решение № 5500 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2014 г.

Решение № 5500 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна срещу решение № 3036/29.11.2013 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 1364/2013 г., с което е отменено решение № 798 - 5 по протокол № 14/19.12.2012 г. на ОбС гр. Варна, в частта за одобрен план за улична регулация /ПУР/ за територията в границите на селищно образувание "Веница - север" в частта за имот 333. Претендира се неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място се претендира, че спорът засяга улица VI клас от юг и тупика от запад спрямо имот 333, като неправилно съдът формулира диспозитива на решението, като отменя плана за улична регулация изцяло по отношение на имот 333. На следващо място се твърди, че неправилно съдът извършва преценка за икономичност и целесъобразност на плана по отношение на имота на жалбоподателя, като такава следвало да се извърши по отношение на целия план. Ответниците Александър Александров и Елена Александрова чрез адв. Дякова представят писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховна административна прокуратура е за частична основателност на касационната жалба в частта относно улицата от запад спрямо имот 333. Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна: С обжалваното решение, Административен съд гр. Варна е отменил решение № 798 - 5 по протокол № 14/19.12.2012 г. на ОбС гр. Варна, в частта за одобрен план за улична регулация за територията в границите на селищно образувание "Веница - север" в частта за имот 333. За да стигне до извод за незаконосъобразност на решението в оспорваната част, АС въз основа на изслушаната по делото експертиза е приел, че с проектирането на улица от юг изцяло в имот 333, вместо по съществуващия на място път № 9522, са засегнати права и законни интереси на физически лица в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. По този начин бил нарушен принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, което обуславяло нарушение по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Решението на Административен съд гр. Варна е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В касационната жалба се прави възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, като се твърди противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, както и неправилно формулиране на диспозитива на решението, като отмяна на плана за улична регулация изцяло по отношение на имот 333. Касационната инстанция приема, че АС гр. Варна е допуснал съществени процесуални нарушения още при проверката за редовността/допустимостта на оспорването и определяне на предмета на спора. Жалбата на Александър Александров и Елена Александрова е срещу проектираните пътища засягащи техния имот 333. С нарочно определение № 2934/16.05.2013 г. по номера на делото, АС на основание чл. 218, ал. 3 от ЗУТ е определил предмета на спора, като е посочил, че се обжалва решение № 798 - 5 по протокол № 14/19.12.2012 г. на ОбС гр. Варна, в частта за одобрен план за улична регулация за територията в границите на селищно образувание "Веница - север" в частта за имот 333. Така предявената жалба е обща и съдът следва да осъществи контрол по допустимост чрез уточняване на предмета на спора - жалбоподателят има правен интерес да оспорва одобрения проект за улична регулация единствено в частта засягаща неговия имот. Съдът не е индивидуализирал участъците от улици по одобрения ПУР, които засягат имота на жалбаподателя, като с диспозитива на съдебното решение е отменено решението на ОбС в частта за имот 333, което е недопустимо общо. Видно от приетата по делото експертиза, засегнатата територия от имот 333 с така одобрения проект е очертан в зелен цвят и по отношение на улицата от юг е между о. т. 120 и о. т. 121; а по отношение на улицата от изток- между о. т. 130-о. т. 121. АС не е индивидуализирал частта от уличната регулация засягаща имот 333 по процесния ПУР нито в определението си, с което определя предмета на спора, нито в диспозитива на съдебния си акт. Посоченото има характер на съществено процесуално нарушение, доколкото отменяйки решението на ОбС в частта за уличната регулация за имот 333 и връщайки преписката на ОбС за ново произнасяне съгласно мотивите на съдебния акт, съдът се произнася за улична регулация около процесния имот, която е извън допустимия предмет на оспорване. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Въз основа на приетото заключение на вещото лице, съдът е направил неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на плана в частта за имот 333 поради нарушаване на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Касационната инстанция приема, че заключението на вещото лице, в частта в която се дава по-икономичен вариант на трасе, в частта относно имот 333, излиза извън предмета на спора. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното решение на АС гр. Варна поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. След отмяна на обжалваното решение, делото следва да бъде върнато на друг състав на АС гр. Варна за ново разглеждане от етапа на определяне на предмета на спора . При новото разглеждане на спора, следва да се съобразят дадените указания от ВАС за индивидуализация на оспорената част от уличната регулация чрез осови точки и определяне на допустимата за оспорване част от административния акт чрез индивидуализацията на частта от уличната регулация, засягаща имота на жалбоподателите. Спорът, който се повдига пред касационната инстанция е и относно приложението на принципа за целесъобразност и икономичност на плана, като касационният жалбоподател твърди, че същият следва да се поставя по отношение на целия план, а АС съблюдавал само за правата и интересите на засегнатото лице. Според настоящия съдебен състав на ВАС, преценката за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, следва да се извършва при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. Във всеки случай, предвиденият нов по-икономичен вариант следва да не нарушава на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като предвижданията за имотите не следва да засягат и правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Но и не следва да се очертават и варианти, които излизат извън предмета на спора. При новото разглеждане на спора, АС следва да извърши проверка за законосъобразност на оспорения ПУР единствено в частта засягаща имота на жалбоподателя, която следва да се индивидуализира надлежно, като предвижданията за уличната регулация следва да бъдат въз основа на актуална кадастрална основа. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд