Решение № 12518 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8827/2014 г.

Решение № 12518 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8827/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 308/28.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2373/2012 г. на Бургаския административен съд в отменените части на РА № 021101728/20.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 365/8.10.2012 г. на директора на същата дирекция за ДДС за данъчен период на месец март 2011 г. относно определената лихва в размер на 1 172,06 лв., в изменената част за ДДС за данъчни периоди на месеците февруари и март 2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на съда за допуснати грешки от ревизиращите органи в изчислението на лихвите, а относно доначисления ДДС той е за извършени облагаеми доставки. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне жалбата на "Солло" ЕООД в същите части, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 548 лв. Ответникът по касационната жалба "Солло" ЕООД - с. Жеравна, област Сливен не е изразил становище. "Солло" ЕООД - с. Жеравна, област Сливен е обжалвал решението в частите, в които жалбата му срещу ревизионния акт е отхвърлена. В касационната жалба не са посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поради обстоятелството, че въпреки указанията на настоящата инстанция за отстраняване на нередовностите на касационната жалба по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, те не са изпълнени с определение от 3.12.2014 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството и делото в тази му част е прекратено. Поради тази причина настоящият съдебен състав на касационната инстанция ще разгледа по същество само първо подадената касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За данъчен период на месец февруари 2007 г. първоинстанционният съд е констатирал, че при административното обжалване на ревизионния акт, без да изложи конкретни мотиви решаващият орган е изменил размера на установеното задължение за ДДС от 10 969,40 лв. на 1 606,07 лв., но е запазил размера на лихвата върху него, посочена в ревизионния акт - 6 829 лв. затова съдът е намалил размера на лихвата от 6 829 лв. на 1000,09 лв. Касационният жалбоподател сочи, че неправилно съдът е приел, че е допусната изчислителна грешка, като такава не била направена. Решението в тази част е неправилно. Видно от данните в ревизионния акт за месец февруари 2007 г. определеното данъчно задължение е в размер на 10 969,40 лв. Посочено е, че размерът на начисления ДДС от ревизираното дружество е 9 363,33 лв., но е установено и не се спори, че тази сума не е била внесена. Поради изложеното правилно в ревизионния акт е посочена като дължима сумата от 10 969,40 лв. Неправилно е прието от съда, че с решението си решаващият орган е изменил акта, като е приел, че дължимият размерна ДДС за процесния период е 1 606,07 лв., представляващо разликата между 10 969,40 лв. и 9 363,33 лв. Макар неправилно при необосновано посочване в диспозитива на решението на дължимите суми за ДДС и лихви и в известна степен объркващите мотиви, в решението си решаващият орган за разликата над 1 606,07 лв. до пълния размер е потвърдил мълчаливо ревизионния акт. Необосновано и в разрез с разпоредбите на ДОПК, съдът е приел, че за сумата над 1 606,07 лв. решаващият орган е отменил ревизионния акт. Постановеното решение на решаващия орган е по повод административното обжалване. ДОПК не познава института на мълчаливата отмяна, а е въвел мълчаливо потвърждаване в случаите, когато не се произнесе в указания му от чл. 155, ал. 1 срок - арг. от чл. 156, ал. 4 ДОПК. При невнесен, но деклариран ДДС от данъчнозадълженото лице, правилно ревизиращите органи са установили размера за периода, както и начислената лихва. Предвид, че съдът неправилно е приел по-малка главница за ДДС, неправилно е решението му в частта, в която е редуцирал размера на лихвата. Затова в частта, в която съдът е изменил размера на лихвата за месец февруари 2007 г. решението му е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, като за месец февруари 2007 г. се отхвърли жалбата на "Солло" ЕООД срещу ревизионния акт в частта за определената лихва. За данъчен период на месец март 2007 г. с идентични мотиви първоинстанционният съд неправилно е приел, че в решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт без да се изложат конкретни мотиви е изменен размера на установеното задължение по ДДС от 1 793,53 лв. на 1 612,84 лв., но е запазен размера на лихвата по ревизионния акт - 1 095,57 лв. И в тази част решаващият съд е приел неправилно, че с решението на решаващия орган е определена по-малка главница за ДДС, което го е мотивирало да редуцира и размера на лихвата. Липсата на отменителен диспозитив в решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас, е следвало да се приеме, че мълчаливо е потвърден ревизионния акт до пълния размер от 1 793,53 лв., а не че е отменен частично. Неправилно първоинстанционният съд е установил допуснатата грешка и е определил размера на лихвата в размер на 669,31 лв., а не 1 095,57 лв. В касационната жалба основателно се сочи, че такава грешка не е допусната. Наистина в решението на решаващия орган като главница за този данъчен период е посочена сумата 2 612,84 лв., а не 1 793,53 лв., но както вече се посочи ДОПК не познава института на мълчаливата отмяна на ревизионния акт от решаващия орган, поради което на основание чл. 156, ал. 4 ДОПК е следвало да се приеме, че решаващият орган е потвърдил ревизионния акт за данъчен период на месец март 2007 г. изцяло, поради което не се налага редуциране на лихвата за този период. Като е сторил това, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което жалбата на "Солло" ЕООД следва да бъде отхвърлена изцяло за определената от ревизията лихва за данъчен период на месец март 2007 г. За данъчен период на месец март 2011 г. първоинстанционният съд неправилно е приел, че с решението си решаващият орган по повод административното обжалване пред него на ревизионния акт е определил, че не се дължи от дружеството главница за ДДС. Непрецизното посочване в решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас със знак минус размера на ДДС от 122 133,10 лв., не означава, че е отменен определения от ревизията размер на ДДС за внасяне. Дължимият от дружеството размер за ДДС е 12 151,50 лв. и той правилно е определен с ревизионния акт. Тази сума представлява разликата от декларирания от "Солло" ЕООД размер на ДДС за внасяне от 134 284,60 лв. и отказания данъчен кредит от 122 133,10 лв. Посочването в диспозитива на решението на решаващия орган размер от 122 133,10 със знак минус означава, че това е размерът на отказания данъчен кредит от ревизиращия орган. Макар и непрецизно структурирано решението на решаващия орган и като мотиви и като диспозитив, при цялостната му преценка неправилно първоинстанционният съд е направил извод, че с това решение не е определено задължение за ДДС, т.е. че е отменен ревизионният акт за главницата. Като следствие от този неправилен подход на съда е и постановяването на отмяна на целия размер на определената с ревизионния акт лихва за март 2011 г. - 1 172,05 лв. Затова и в тази част решението на първоинстанционния съд е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което жалбата на "Солло" ЕООД бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана за размера на определената с ревизионния акт лихва за месец март 2011 г. от 1 172,05 лв. С оглед изхода на делото на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 548 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,