Решение № 48 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2650/2016 г.

Решение № 48 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2650/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Й. Т., против решение № 5907/07.10.2015 г. по адм. дело № 10320/2014 г. на Административен съд С.-град. С последното, по жалбата на С. Б. Б., от гр. С., е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-220-6500/1361/12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ в частта, с която й е отказано плащане по подаденото от нея заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането, съобразно съдържащите се в мотивите на решението указания. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му и отхвърляне на жалбата, по която е образувано делото пред АССГ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. С. Б. Б., представлявана от баща й Б. Б. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалбата на С. Б., срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-220-6500/1361/12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му обективираща отказ за плащане на субсидии по подаденото от нея заявление за финансово подпомагане по СЕПП и НР1 за кампания 2013 г. С обжалваното решение административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но е незаконосъобразен поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият състав счита, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. За да постанови посочения по-горе резултат констатира, че жалбоподателката е представила доказателства, установяващи правото й на ползване на засегнатите площи, но ДФЗ не е изследвал дали договорът за наем, депозиран от "Агрирокка" ЕООД, удостоверява правото му на ползване на описаните в него земеделски земи. Предвид това, че административният орган не е извършил съответни корекции и приел за застъпени терените, в посочения в уведомителното писмо размер, наместо да счете застъпването за отстранено в полза на С. Б., съдът приел, че незаконосъобразно на последната е отказано получаването на финансово подпомагане за тях. По тези съображения оспореното уведомително писмо в частта, с която е отказано финансиране е отменено, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията в мотивите на решението. От данните по делото се установява, че С. Б. е подала общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2013 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 22/270513/51892, с което е кандидатствала за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. Заявени за подпомагане и по двете схеми са 51 парцела естествени ливади с обща площ 16ха, в землището на с. Г. Камарци, община Г. М. За декларираните площи по СЕПП от земеделския производител е поискана финансова помощ в размер на 4 957.09 лв, като оторизираната сума е определена на 2 889.05 лв, а по НР1 са заявени 4 068.06 лв, като оторизирани са 2 405.24 лв. ДФЗ, РА, e отказала финансово подпомагане за части с обща площ 2.15ха, по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, а по НР1 - чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. - тъй като кандидатът е заявил площи, за които са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено. Застъпванията са с блокове на земеделски стопанства на "Агрирокка" ЕООД, като във връзка с изпратените им уведомления и двамата земеделски производители са представили договори за наем. След изпълнение на процедурата по чл. 17 и чл. 18 /в приложимата редакция/ от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и извършени повторни проверки, административният орган е отстранил част от застъпванията в полза на Б. По данни от заключението, дадено по назначената по делото СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно дадено, при кандидатстването на Бонева за подпомагане за кампания 2013 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ, в заявлението са отразени площи, заявени от повече от един земеделски производител. Наред с горното вещото лице потвърждава, че ако бъде съобразен договорът за наем от 01.10.2012 г., представен от "Агрирокка" ЕООД, като основание за полването, недопустимите за подпомагане площи, заявени от жалбоподателката в първоинстанционното производство са правилно определени в размер общо на 2.15ха или 15.52%. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Г. трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая при извършените кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване. В националния правен ред са създадени гаранции как да се отстрани това застъпване без да се засегне размера на финансовата помощ. В тази връзка и от двамата земеделски стопани са изискани доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5, и въз основа представените от тях документи е приложено правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 /в приложимата редакция по ДВ, бр. 22/2014 г./, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване на двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18, отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Но независимо от установеното по несъмнен начин по делото, неотстранено застъпване, при наличието на представени от двама земеделски производители документи за ползването на приетите за двойно застъпени площи, съдът е приел, че е допуснато нарушение от страна на административния орган, тъй като не е изследвана редовността на документите по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата, депозирани от "Агрирокка" ЕООД. Следва да се отбележи, че при наличието на спор за материално право относно ползването на имотите, административният орган не може да го разреши в провеждането пред него производство, а по делото липсва спор и от данните по делото се установява, че е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, в т. ч. като са извършени проверките, визирани от чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5. Последните са необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти, застъпвания, и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. Депозираните договори за наем сочат на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, възникнал между частноправни субекти, който нито административният орган, нито съдът в административния процес са компетентни да разрешат. Единствената възможност в тези случаи е да се приеме, че производителите не са доказали правото си на ползване върху процесните БЗС. П. наличието на представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама земеделски стопани, административният орган няма задължението да установява на място владението или държането на застъпените площи - материалноправният спор между земеделските стопани може и следва следва да бъде разрешен по общия исков ред. Поради това и следва да се приеме, че правилно в случая са приложени разпоредбите на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5, респективно чл. 43, ал. 3, т. 5, във връзка с ал. 4 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/2008 г. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Необосновано с оглед данните от приобщените по делото писмени доказателства и противно на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, решаващият състав приема, че застъпването на площите е следвало да бъде счетено за отстранено в полза на С. Б., тъй като тя именно обработвала заявените площи. Поради това обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Предвид това и изложените по-горе съображения, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на субсидии по подаденото от жалбоподателката заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., както и липсата на установен съществен порок при постановяването му, жалбата на С. Б. Б. срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-220-6500/1361/12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение, в размер на 500 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение