Решение № 10753 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1691/2016 г.

Решение № 10753 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1691/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 7515 от 02.12.2015 г., постановено по адм. дело № 6323/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № РД-30-62 от 21.05.2015 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Ю. В. Н. с писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Ю. В. Н. срещу заповед № РД-30-62 от 21.05.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Вътрешно преустройство в сграда с изградено помещение в обща част от тавански коридор", находящ се в УПИ III-22, кв. 522а, по плана на гр. София, с административен адрес: гр. София, ул. "Цар Симеон" № 5, вх. А. Съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в издаването й, без да са изяснени всички факти и обстоятелства по случая. Приел е, че административният орган неправилно е определил изпълнителя на строежа, не е изследвал периода на изграждането му и не е изложил мотиви относно търпимостта на строежа. С оглед на това съдът е приел, че допуснатите от органа нарушения са съществени, поради което е отменил административния акт. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Правилен е изводът на административния съд, че преди издаването на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. При издаване на заповедта по чл. 225 от ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. Противно на изложеното в обстоятелствената част на административния акт - "изградено помещение в общата част от тавански коридор" не е установено категорично по делото, предвид което, обоснован и в унисон с материалния закон е решаващият правен извод на съда за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Този извод се подкрепя и от изготвеното и прието по делото заключение на вещото лице. В заповедта за премахване на незаконен строеж или в преписката по издаването й, административният орган следва да посочи конкретното описание на същия, което в настоящия случай не е направено. Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството, дали изграденото помещение действително попада в общата част на сградата. Административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на касатора, че описанието на предмета в заповедта е ирелевантно за случая. Неоснователни са и останалите възражения на касатора относно вида на строежа, неговия извършител и неопределения момент на изграждането му. Твърденията в касационната жалба в тази насока подкрепят изводите на съда за допуснато от административния орган нарушение на специалните административнопроизводствени правила. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,