Решение № 7074 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2012 г.

Решение № 7074 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр с чл. 203 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Йотов Георгиев, против решение № 2540/10.05.2012 г. по адм. д. № 1791/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 3-състав, с което са отхвърлени предявените искове срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2940 лв. и на неимуществени вреди в размер на 43 200 лв., ведно с лихви за забава, считано от м. август 2006 г. до окончателното изплащане на главницата. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретно се позовава на нарушение на разпоредбата на чл. 77, ал. 1 и 2 от ЗИН и на чл. 41 от НК. Безспорно е доказано бездействието на директора на затвора в гр. Ловеч и на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", които са нарушили закона. На изложените касационни основания иска да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Василева. Оспорва жалбата и счита, че решението е правилно. От събрания доказателствен материал пред първа инстанция не се установява да е осъществен фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Правилни са изводите на съда, че не са налице основанията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и тълкуването на приложимите материалноправни норми. Разпоредбите на чл. 24, ал. 1 от ЗИН (отм.) и на чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС уреждат правото на лишените от свобода да полагат труд, но не предвиждат задължение на длъжностните лица безусловно да гарантират това право. Не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на началника на затвора гр. Ловеч, тъй като приложимите нормативни актове не изискват безусловно задължение на административния орган да осигури работа на лишените от свобода лица. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от Иван Йотов Георгиев срещу ГДИН към МП. Основанието за претенцията е незаконосъобразното бездействие на ответника да осигури работа на ищеца по време на изтърпяването на наказание лишаване от свобода в затвора гр. Ловеч. Поради неосигуряването на работа ищецът твърди, че е лишен от трудово възнаграждение и невъзможност за редуциране на наказанието му лишаване от свобода. Административен съд - София-град е приел предявените искове за неоснователни, като е посочил в мотивите си, че съгласно чл. 24 от ЗИН (отм.) във вр. с чл. 64 от ЗИН (отм.) и чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС правото на труд на осъдените лица не е осигурено и гарантирано безусловно. Не е налице задължение за длъжностните лица да осигурят безусловно такава работа. Незаконосъобразно бездействие е налице, когато длъжностното лице е задължено по силата на нормативен акт да извърши определени фактически действия. Приложимите нормативни актове не предвиждат такова безусловно задължение. Решението е правилно. Съдът е обсъдил твърденията на ищеца, установил е фактите по делото и ги е подвел под приложимата материалноправна норма. Обосновани са изводите му за липсата на законовите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 203 и сл. от АПК. И в отменения Закон за изпълнение на наказанията - чл. 24 във вр. с чл. 64, и в действащия Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража - чл. 77, ал. 1 и ал. 2, правото на труд е регламентирано като право на лишените от свобода да получат подходяща работа, което по възможност се удовлетворява. Както правилно е посочил в решението си съдът, това право на изтърпяващите наказание не е свързано с безусловно задължение на длъжностните лица да осигурят правото на труд. С оглед на това самият закон не вменява на административния орган абсолютното и неотменимо задължение, от неизпълнението на което да последва незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256 във вр. с чл. 21, ал. 4 от АПК. Възможността за преценка на административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка, на каквато законът му дава право. Във всички случаи обаче това означава, че липсва незаконосъобразно бездействие на ответника, което е първата предпоставка за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,