Решение № 10964 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3378/2012 г.

Решение № 10964 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3378/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Светлана Христова Сотирова от гр. Пловдив срещу решение № 199 от 27.01.2012 г. по а. х. дело № 1152 по описа за 2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 217/20.04.2011 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив. Изложените съображения за пороци въвеждат като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 63, ал. 4 от КТ и чл. 10 от КСО във вр. с чл. 48а от КСО. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Светлана Христова Сотирова от гр. Пловдив срещу решение № 217 от 20.04.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № О-15-999-36-00113854 от 19.03.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода 7.12.2010 г. -17.01.2011 г. съгласно болничен лист № 0587958/11.12.2010 г. с мотиви, че не изпълнява условието по чл. 48а от КСО да е "осигурено лице" по смисъла на закона. За да постанови решението си, Пловдивският административен съд след преценка на събраните доказателства относно правоотношенията между жалбоподателката и посочения в болничния лист осигурител "Николови - БГ 3" ЕООД е приел, че жалбоподателката няма качеството на осигурено лице и няма осигурителни права по чл. 48а от КСО. Горният краен извод на първоинстанционния административен съд относно осигурителния статус на жалбоподателката Сотирова не се основава на цялостна преценка на събраните по делото доказателства. По делото са налице данни за съществуващо трудово правоотношение между жалбоподателката и ЕТ "Георги Серков", гр. Пловдив, като основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Трудов договор № 17 от 1.04.2009 г. между "Николови - БГ 3" ЕООД като работодател и жалбоподателката Сотирова като работник за изпълнение на длъжността "продавач - консултант" е сключен на основание чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) - за извършване на работа извън установеното за работника работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство) за 4 часа на ден срещу трудово възнаграждение от 1500 лв. Представено е допълнително споразумение № 224/29.12.2008 г. към трудов договор № 273 от 01.11.2005 г. с ЕТ "Георги Серков" (л. 99) за изпълнение на длъжността "сервитьор" на пълно работно време - 8 часа. Съгласно представеното извлечение от Регистъра на трудовите договори за жалбоподателката е подадено уведомление за сключен договор с ЕТ "Георги Серков" от 7.01.2010 г. за изпълнение на длъжността "барман" (л. 38 - л. 42). Представена е и трудова книжка № 9, издадена на 27.05.2004 г., в която е вписано възникнало трудово правоотношение със същия работодател от 7.01.2010 г. за работа на пълно работно време без данни за прекратяването му. В обясненията си, дадени лично в съдебно заседание на 9.09.2011 г., жалбоподателката е посочила, че е работила в заведение "Тони 2000", район "Тракия". В мотивите на решението си съдът също е отразил, че според обяснението на жалбоподателката трудовото възнаграждение за извършената работа по поръчка на "Николови - БГ 3" ЕООД й е било изплащано от управителя на фирмата Кръстев на мястото на работа при другия й работодател - ЕТ "Георги Серков" в ресторанта му "Тони 2000" в гр. Пловдив. В административното производство въпросите във връзка с осигуряването на жалбоподателката на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО по трудовото правоотношение с ЕТ "Георги Серков" не са били изследвани. Административният орган е нарушил административнопроцесуалното задължение по чл. 35 от АПК за предварително изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е повлияло върху материалноправната законосъобразност на волеизявлението му. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на въпроса за правото на жалбоподателката Сотирова на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО след установяване на обстоятелствата във връзка с наличие на трудово правоотношение с ЕТ "Георги Серков" към датата на възникване на осигуреното събитие. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилност на извода на първоинстанционния съд за невъзникнало осигурително правоотношение между жалбоподателката Сотирова и "Николови - БГ 3" ЕООД. Некоректно в касационната жалба се препраща към съдебни решения, отнасящи се до прилагането на цитираните законови разпоредби към различна фактическа обстановка. В случая не е доказана извършвана търговска дейност от работодателя "Николови - БГ 3" ЕООД, а достоверността на началната дата 1.04.2009 г. на трудовоправната връзка съгласно трудовия договор е опровергана от свидетелските показания на бившия управител Валентин Кръстев. Трудовият договор по чл. 111 от Кодекса на труда е антидатиран, а уведомленията по КТ до ТД на НАП - Пловдив са били подадени около година по-късно. При липса на валидно сключен писмен трудов договор с Николови - БГ 3" ЕООД жалбоподателката е имала възможност да поиска обявяване съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а от КТ. По делото е представен заверен препис от ревизионен акт № 211101483/4.07.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Смолян /необжалван/, според който "Николови - БГ 3" ЕООД не дължи осигурителни вноски за наети на работа лица. По тази причина ТД на НАП - Пловдив е поискал заличаване от информационните регистри на ТП на НОИ - Пловдив на декларираните преди това данни за осигуряване на лица по трудови правоотношения, в т. ч. и на жалбоподателката Сотирова. Съдът обосновано е приел за недоказано твърдяното обстоятелство, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност в изпълнение на трудов договор с "Николови - БГ 3" ЕООД, като е разнасяла листовки и рекламни материали по пощите в район "Тракия". Не е представен списък на разноски и не се установяват действително направени от жалбоподателката разноски за водене на делото, поради което отправеното с жалбата искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,