Решение № 13602 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2015 г.

Решение № 13602 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при ЦУ на НАП против Решение № 1224/16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1262/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт № 161304304/20.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 322/11.04.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., в частта, с която на "Ю. Е." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 67 900,24 лева, с прилежащи лихви върху тази сума в размер на 29 628,25 лева по фактури, издадени от "Транстрейд БГ" ООД и осъдена Дирекция "ОДОП" - П. да заплати на "Ю. Е." ЕООД съдебни разноски в размер на общо 3 880 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при съществени нарушения на съдопризводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 6 910 лева. Ответникът по жалба - "Ю. Е." ЕООД, чрез управителя си в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № 161304304/20.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 322/11.04.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., в частта с която на "Ю. Е." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 67 900,24 лева, с прилежащи лихви върху тази сума в размер на 29 628,25 лева по 22 фактури, издадени от "Транстрейд БГ" ООД, с предмет - пшеница и царевица. Ревизиращите органи са обосновали отказа за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит с липса на реални доставки по процесните фактури, въз основа на установените факти, че прекия доставчик не е разполагал с процесните количества царевица и пшеница, който да достави и липса на доказателства за предаването на стоките от прекия доставчик на получателя, като в тази насока са изложени съображения, че представените експедиционни бележки, пътни листа и складови разписки не се кредитират с доверие, с оглед установените в хода на ревизията факти, че доставчика не е ползвал под наем склад, от където стоката да бъде транспортирана, не са представени кантарни бележки за претегляне и предаване на стоките, необосновано се твърдял транспорт с автомобил, чиято товароносимост не позволявала извозване на посоченото в пътните листове количество царевица и пшеница. Прието е, че между доставчика "Транстрейд БГ" ООД и ревизираното лице "Ю. Е." ЕООД не е осъществена облагаема доставка на твърдяното във фактурите количество пшеница и царевица, поради което данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по фактурите, издадена "Транстрейд БГ" ООД. За да отмени издадения ревизионен акт, в обжалваната му част, АС - П. е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е направил извод, че са изпълнени условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като реалността на доставките е доказана. За да обоснове този извод, на първо место първоинстанционния съд е приел за необоснован извода на приходната администрация, че прекия доставчик не е разполагал със стоки от вида на фактурираните, доколкото по делото били представени доказателства за закупено количество пшеница от прекия доставчик "Транстрейд БГ" ООД по договор, сключен с "Кива - 69" ЕООД и доказателства за предаването на 17 тона пшеница. Наличието на издаден РА на прекия доставчик, в който били направени изводи за липса на реални доставки на пшеница касаели друг предходен доставчик - "Рапидо -1", а отделно от това, издадения ревизионен акт на доставчика за отказано право на данъчен кредит по предходна доставка, не обуславял липса на реална последваща доставка. На второ место, съдът е приел, че са представени убедителни доказателства за предаване на процесното количество царевица и пшеница с представените от ревизираното лице експедиционни бележки, пътни листа и складови разписки, които преценени в съвкупност с останалите доказателства - гласни такива и заключения по назначени основна и допълнителна съдебно-счетоводна (ССчЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ) обосновали извод за доказано предаване на фактурираните стоки. Изложил е съображения, че доводите на приходната администрация за липса на склад на доставчика в с. Ч. се опровергават от представения договор за наем за ползван такъв от доставчика през 2009 г., липсата на кантарни бележки се преодолявала с представените експедиционни бележки, в който количеството стока било конкретизирано, а твърдението на приходната администрация относно товароносимостта на превозното средство, послужило за извозване на тоновете количество царевица и пшеница се опровергавал от заключението по назначената СТЕ, от която се установило, че при претоварване на транспортното средство и ремарке към него с 30%, което било фактически осъществимо е възможно да се превози посоченото в пътните листа количество царевица и пшеница. Доказана била и последваща реализация на процесното количество пшеница и царевица, поради което и с оглед практиката на СЕС при липса на твърдения за данъчна измама от страна на приходната администрация незаконосъобразно било отказано право на данъчен кредит за доставка на царевица и пшеница по 22 броя фактури, издадени "Транстрейд БГ" ООД. Настоящия касационен състав на ВАС, намира, че решението на АС - П. е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, по следните съображения: Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В процесния случай предмет на процесните доставки са родово определени стоки - царевица и пшеница, което означава, че следва да се налице безспорни доказателства относно прехвърляне на собствеността върху стоките от доставчика на получателя, който упражнява правото си на данъчен кредит. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД прехвърлянето на собствеността върху купувача се доказва или чрез индивидуализиране по съгласие на страните или чрез фактическото предаване на стоката. Необосновано първоинстанционния съд е приел, че по делото е доказано фактическо предаване на стоките - царевица и пшеница с представените от ревизираното лице експедиционни бележки и транспортиране на стоките от склада на доставчика в с. Ч. до склада на получателя с представените пътни листа и складови разписки. От съдържанието на представените по делото експедиционни бележки се установява, че същите съдържат дата и място на съставяне, печат на доставчика "Транстрейд БГ" ООД, вид и количество стока - пшеница или царевица, подпис без имена в графа "стоката получена от "Ю. Е." ЕООД. В същото време, представените експедиционни бележки не съдържат подпис и имена на лице, предало стоката, от името "Транстрейд БГ" ООД, поради което не може да се обоснове извод, че доказват предаване на стоки от доставчика "Транстрейд БГ" ООД на получателя - ревизираното лице. Безспорно по делото не са ангажирани други писмени доказателства, от които да се установява фактическо предаване на процесните стоки от доставчика "Транстрейд БГ" ООД на получателя "Ю. Е." ЕООД. Представените пътни листа и складови разписки за приемане на склад стоки отново изхождат от получателя "Ю. Е." ЕООД и не могат да послужат като доказателства за предаване на стоките от "Транстрейд БГ" ООД. Не е безспорно установен и факта, че стоката е транспортирана от склад в с. Ч., нает от доставчика по договор за наем, доколкото приходната администрация е установила, че управителя на доставчика "Транстрейд БГ" ООД дава обяснения при извършена ревизия на дружеството, че склада в с. Ч. е нает и ползван в периода 01.03.2010 г. - 31.08.2010 г., поради което факта за ползване на такъв склад от доставчика през 2009 г. следва да се приеме за недоказан, още повече, че след като са изискани от доставчика фактури за плащане на наемна цена или други доказателства за ползването под наем на този склад, такива не са представени. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че с представените от ревизираното лице експедиционни бележки, пътни листове и складови разписки не се установява начина на отделяне и предаване на тоновете царевица и пшеница, мястото на доставката, начина на натоварване и транспортиране, както и липсва индивидуализация на качеството на земеделската продукция по показатели и година на реколтата. Наред с изложеното, необосновано първоинстанционния съд е приел за доказана материална обезпеченост на прекия доставчик да достави процесното количество царевица и пшеница. С оглед дадените обяснения от управителя на "Транстрейд БГ" ООД, че дружеството е разполагало с процесното количество земеделска продукция, като една част е произвело лично, а друга закупило от предходни доставчици в хода на ревизионното производство са изследвани тези факти, като обосновано приходната администрация и съда са приели за установено, че доставчика "Транстрейд БГ" ООД няма лично производство на царевица и пшеница. Наред с това, при извършена насрещна проверка на доставчика "Транстрейд БГ" ООД е установено, че по отношение на посочените предходни доставчици не се представят доказателства за реално осъществени доставки, а отделно от това по отношение на издадените фактури от предходен доставчик "Рапидо-1" на прекия доставчик е отказано право на данъчен кредит с влязъл в сила ревизионен акт, което също е индиция за липса на ресурсна обезпеченост на доставчика да извърши доставка на фактурираното количество царевица и пшеница. Предаването на тонове селскостопанска продукция /в случая царевица и пшеница/, следва да бъде безспорно доказана, за да не остава съмнение за префактуриране на нереални доставки, а доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което претендира право на приспадане на данъчен кредит за реално извършени доставки на стоки. Необосновано в оспореното решение, съдът е приел, че са налице убедителни доказателства за предаване на процесните стоки - съответните количества царевица и пшеница от прекият доставчик "Транстрейд БГ" ООД на получателя "Ю. Е." ЕООД, както и такива, от които се установява, че прекия доставчик е разполагал със съответното количество царевица и пшеница, за да достави по спорната доставка. Без значение за реалността на доставката е установяването на факта на последваща реализация на процесното количество земеделска продукция и счетоводното отразяване на стопанските операции при доставчика и ревизираното лице. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение на АС - П. е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на "Ю. Е." ЕООД против РА, в частта с която на "Ю. Е." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 67 900,24 лева, с прилежащи лихви върху тази сума в размер на 29 628,25 лева по 22 фактури, издадени от "Транстрейд БГ" ООД. По въпроса за разноските: С оспореното решение, съдът е осъдил Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП да заплати на "Ю. Е." ЕООД съдебни разноски в размер на общо 3 880 лева. С подадената касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - П. решението се оспорва и в частта на разноските, поради което и с оглед крайния изход на спора, решението на АС - П., в частта в която Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП да заплати на "Ю. Е." ЕООД съдебни разноски в размер на общо 3 880 лева е неправилно и следва да бъде отменено. Наред с това, касатора Директор на Дирекция "ОДОП" - П. претендира разноски за двете инстанции в общ размер от 6 910 лева. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 97 528,49 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение, при интерес от 10 000 до 100 000 лева възлиза на сбора от сумите 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева, или това е сумата от 3 455 лева, поради което "Ю. Е." ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - П. разноски за всяка инстанция в размер на 3 455 лева или общо разноски в размер на 6 910 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение