Решение № 15578 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2017 г.

Решение № 15578 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Л. В., действащ като ЕТ "Е. В. - Лукс", гр. С., чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 2388 от 10.04.2017 г., постановено по адм. дело № 11405 от 2015 г. по описа на Административен съд - С. град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон., съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е съобразил, че по делото липсват приложени доказателства за валидността на електронните подписи на органите по приходите, издали ЗВР и РА. Сочи, че липсата на удостоверение за квалифициран електронен подпис от доставчика на удостоверителни услуги е основание да се приеме, че РА е издаден от некомпетентни органи и е нищожен. Намира още, че след като няма обективни данни, че спорните доставки са белязани с измама, то неправилно първоинстанционният съд е приел, че правомерно е отказано претендираното данъчно предимство. Обосновава тезата си с цитираната практика на СЕС, като по същество претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуален представител оспорва нейната основателност. Представя писмени доказателства във връзка с възражението за нищожност на РА и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол от АС - С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22220314003497-091-001/30.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1600/21.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С., с който на Е. В. В., действащ като ЕТ "Е. В. - Лукс", гр. С. е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 85 146.04 лв. по фактури, издадени от "Ем енд Джи - 74100" ЕООД, "С. Т. БГ" ЕООД, "Джи ел ка БГ" ЕООД, "В. К. БГ" ЕООД и " Н. К. БГ" ЕООД, като са начислени и следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на издателите на горепосочените фактури, при които никой от тях не е представил изисканите им документи. Относно фактурите, издадени от "Е. Е. Д. - 74100" ЕООД, "В. К. БГ" ЕООД и "Н. К. БГ" ЕООД от ревизирания са представени фактурите и фискални бонове. След извършени справки за назначените при издателите на фактурите по трудово правоотношение лица, ревизиращите са счели, че те не разполагат с кадрова обезпеченост да осъществят фактурираните услуги по "комисионна за посредничество по договори", " почистване по договор" и " разходи за външни услуги. Преценили са, че само въз основа на издадените фактури и фискални бонове към тях не може да се приеме, че резултатът от услугите е предаден на получателя, с оглед на което са достигнали до извода, че доставките не са реално извършени. Констатирано е още, че ревизираният е отразил в ДП фактури с посечен идентификационен номер " 999999999?" на издателите, за които не е представил фактури, като общо начисления и приспаднат ДДС по тях е 1 712.03 лв. В тази връзка органите по приходите са приели, че не е налице предпоставката по чл. 71, ал. 1 ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради което са отказали признаването му. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, подкрепящо констатациите на органите по приходите. След анализ на събраните доказателства, първоинстаниционният съд е приел, че те не установяват реалното извършване на фактурираните доставки. Този извод е мотивиран с липсата на доказателства за предаването на резултата от услугите на ревизирания, както и с неустановеността на кадровата обезпеченост на издателите на фактурите да осъществят услугите. Решаващият състав е отчел, че представянето на фактура и фискален бон към нея не е достатъчно за формирането на извода, че услугите са действително извършени, като в този контекст подробно е обсъдил както доводите на оспорващия, така и приложимата породи сходство на фактическия състав практика на СЕС. В обобщение е формирал заключение за законосъобразност на РА, с оглед на което е отхвърлил жалбата. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че РА е издаден от некомпетентни органи породи подписването му с неквалифицирани електронни подписи. Съгласно представените пред настоящата инстанция електронен носител и електронни документи, възпроизведени като препис на хартиен носител, ЗВР и РА са подписани с квалифицирани електрони подписи от М. А. К. и С. Д. М., придружени от издадени от доставчика на удостоверителни услуги удостоверения за КЕП, отговарящи на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕП и удостоверяващи връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Представените доказателства сочат, че ЗВР и РА са подписани от компетентни органи по приходите, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е действителен. Обоснован и материално законосъобразен е и изводът на решаващия състав, че не са налице основания за отмяна на РА. При липсата на представени доказателства за осъществяването на спорните услуги и предаването на резултата от тях на получателя правилно е прието, че само наличието на фактура и фискален бон към нея не установява действителното извършване на доставките. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доводите на ревизирания, поддържани и в касационната жалба, включително и необходимостта от наличието на обективни данни, че доставките са белязани с измама. Изложените в тази връзка мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни, като в допълнение следва да се посочи, че след като получателят не е проявил необходимата грижа да се снабди със съпътстващи доставките документи, то не би могло да се приеме, че същият е положил дължимото от добрия търговец, за да се убеди, че сделките не са белязани с измама. В тази хипотеза неговата добросъвестност е изключена, което обуславя и правилността на извода, че правомерно с РА му е отказано претендираното данъчно предимство. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 3410.82 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение