Решение № 12678 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3086/2020 г.

ВАСVI отделение14.10.2020 г.докладчик т Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 07.01.2020 г. по адм. дело № 11426/2019 г. на Административен съд-С.-град. Р. не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12678 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3086/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Аджибадем сити клиник многопрофилна болница за активно лечение Токуда" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л., ул. "Н. В." .№... Б, подадена чрез пълномощника адвокат Г. Р. против решение № 100 от 07.01.2020 г. по адм. дело № 11426/2019 г. на Административен съд-С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за частичен отказ за сключване на допълнително споразумение към договор № 22-7005/2018 г. за извършване на амбулаторни процедури № РД 15-890/8.08.2019 г. на директора на СЗОК. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в жалбата и писмените бележки се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Счита се, че е налице вътрешна противоречивост в мотивите на решението, които са и нелогични. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- директорът на СЗОК чрез главен юрисконсулт Т. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна по следните съображения: Установено е от фактическа страна, че "Аджибадем сити клиник многопрофилна болница за активно лечение Токуда" ЕАД е подало заявление заявление № 22-7005-10 от 12.07.2019 г. за сключване на допълнително споразумение към договор № 22-7005/2018 г. по чл. 59, ал. 3, предл. второ от ЗЗО и в съответствие с НРД за МД за 2018 г., изменен с договор РД-НС-01-1-4 от 17.06.2019 г. за извършване амбулаторни процедури по приложение № 18 в, изброени в заявлението, между които и АПр 01.2 "Бъбречно-заместителна терапия /хемофилтрация/". Заявлението е разгледано от комисия, като е съставен протокол, с който е предложено на директора на СЗОК да постанови отказ за сключване допълнително споразумение за включване в предмета на договор от 22.05.2018 г. на АПр. 01. 2. Със заповед № РД 15-890/8.08.2019 г. на директора на СЗОК е постановен частичен отказ за сключване на допълнително споразумение към договор № 22-7005/2018 г. за извършване на амбулаторни процедури № РД 15-890/8.08.2019 г. Като мотив за отказа е посочено, че е налице императивно изискване за сключване на договор и изпълнение на амбулаторната процедура /раздел І/ съгласно Приложение 18в към НРД за МД за 2018 г., а именно да се сключват договори с лечебни заведения, които са получавали заплащане с публични средства през 2018 г., а жалбоподателят не е получавал заплащане с такива средства през 2018 г. от МЗ по Методика за субсидиране на лечебни заведения през 2018 г, в т. ч. не е в списъка по чл. 2, ал. 2 от Методиката. Административен съд-С.-град е отхвърлил оспорването срещу заповедта, като е приел, че лечебното заведение не отговаря на въведените нови изисквания за осъществяване на дейността по процесната амбулаторна процедура. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на СЗОК, съгласно чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО, в предвидената от закона форма, като не е установил нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, които да обусловят отмяна на оспорената заповед на това основание, противно на доводите на жалбоподателя. Спазен е срока по чл. 59б, ал. 2 вр. с, ал. 1 от ЗЗО. С процесната заповед, на основание чл. 59б, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 42, т. 8 от Правилник за устройство и дейността на НЗОК и чл. 26, ал. 1, т. 2 от НРД за МД за 2018 г. е отказано сключване на допълнително споразумение към договор № 22-7005/2018 г. за включване в предмета на договора на АПр. 01.2 "Бъбречно-заместителна терапия /хемофилтрация/" от Приложение № 18 в "Амбулаторни процедури" към НРД за МД за 2018 г. Основанието за отказ е неполучаване на заплащане с публични средства през 2018 г. от лечебното заведение за дейността "Бъбречно-заместителна терапия /хемофилтрация/". Последното е пречка за включване на процесната АПр 01. 2 в предмета на договор № 22-7005/2018 г. Решението е правилно. Съдът е установил фактите след анализ на доказателствата по делото и извел обоснован извод с оглед възраженията в жалбата. От фактическа страна е безспорно установено, че дружеството не е получавало заплащане през 2018 г. от държавния бюджет за процесната дейност по цитираната Методика, която определя реда и критериите за субсидиране на преобразувани държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, болници с държавно и/или общинско участие в капитала и държавни и общински центрове за психично здраве /арг. от чл. 1 от Методиката /. По реда на Методиката са финансирани дейности извън обхвата на здравното осигуряване. С договор РД-НС-01-1-4 от 17.06.2019 г. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2018 г., дейността по бъбречно-заместителна терапия /АПр 01. 2 занапред преминава за финансиране от бюджета на НЗОК, а не както по Методиката за субсидиране на лечебните заведения за 2018 г. - от държавния бюджет. По този начин от дейност, гарантирана за сметка на държавата, се променя в дейност финансирана от НЗОК на пазарен принцип. Съгласно Приложение № 18в от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018, в раздел І по отношение на АПр № 01. 2. "Условия за сключване на договор и за изпълнение на амбулаторна процедура " е въведено изискване да се сключват договори с лечебни заведения, които са получавали заплащане с публични средства през 2018 г. Безспорно е, че дружеството-жалбоподател не е получавало субсидии за тази дейност през 2018 г. Това налага извода, че лечебното заведение не отговаря на въведените нови изискванията за договаряне по заявената АПр 01. 2. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Изложените в обратната насока оплаквания за вътрешна противоречивост в мотивите на решението, и нелогичност на същите, са неоснователни. Спазването на изискванията е условие, без което договорът-допълнителното споразумение с НЗОК не може да бъде сключен, тъй като се явява съществен елемент от съдържанието му. Към датата на подаване на заявлението лечебното заведение не е изпълнявало процесното изискване на Приложение № 18в към НРД МД 2018 г., което обосновава законосъобразност на оспорената заповед, съответно правилност на изводите на първоинстанционният съд. При проверката за правилността на решението не се установяват нарушения съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК Върховен административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1