Решение № 520 от 17.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение 1644/14.03.2022 г. по адм.дело 10672/2021 г. на Административен съд - София - град, с което е нейно отменено решение 692/23.09.2021 г., поправено с решение 774/20.10.2021 г., и двете по преписка 157 /2019г., по жалба на Националния осигурителен институт и е върната преписката на КЗД за ново разглеждане на жалбата и сигнала съобразно мотивите на съдебния акт. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, навежда доводи и за нарушение на материалното право, иска отмяната му, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другите страни. Ответникът по касационна жалба - Национален осигурителен институт (НОИ), представляван от управителя си, в писмен отговор и писмени бележки чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационна жалба - Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба - Министерство на отбраната, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска отмяна на решението на АССГ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Б. Камалиев, с адрес в гр. Средец, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспореното пред него решение на КЗД е установено, че липсата на изрична разпоредба в чл.69 от Кодекса за социално осигуряване, която да урежда по сходен начин правата на лицата - курсанти, обучавали се във военни училища в периода до 28.02.1996 г. и след 23.04.1996 г. спрямо тези лица - курсанти, обучавали се във военни училища в периода 28.02.1996 г. до 23.04.1996 г., на които курсантската служба се е зачитала за кадрова военна служба, води до различно и по - неблагоприятно третиране на лица - курсанти, обучавали се във военни училища в периода до 28.02.1996 г. и след 23.04.1996 г. при отчитане на трудовия стаж и реализиране правото им на пенсиониране и категория труд, което представлява нарушение на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признаци "лично положение" и "обществено положение" и е препоръчано на основание чл.47, т. 8 от ЗЗДискр. на министъра на труда и социалната политика да предприеме съответни действия във връзка с установеното в настоящето производство нарушение на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. и предприеме мерки за съществуващите неравенства. С решение 774/20.10.2021 г. на КЗД по същата преписка са допуснати поправки на явни фактически грешки, като вместо 23.04.1996 г. следва да се чете 23.04.1999 г. АССГ е бил сезиран с жалба срещу цялото решение от НОИ, участвал в производството пред КЗД като страна. АССГ е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен административен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание. При разглеждане на делото КЗД е допуснало нарушения на административно - процесуалните правила. Комисията е била сезирана от Б. Камалиев в качеството му на "жалбоподател" и "представител на сигналоподателя", като правния му интерес като жалбоподател е свързан с периода преди 28.02.1996 г., но не и за периода след 23.04.1999 г., за който период КЗД е сезирано по сигнал. Поради изложеното неизследването на въпроса за съществуването на сдружението и представителната му власт е от категорията на съществените процесуални нарушения. Административният орган е допуснал и нарушение на чл.35 АПК, необсъждайки всички правнорелевантни факти и обстоятелства - в случая необсъдени са заповеди ОХ - 346/07.06.2010 г. и ОХ -1077/30.12.1999 г. на министъра на отбраната, свързани с третирането на курсантската и школническа служба. Поради изложеното КЗД не е изяснила по какъв начин е осъществена дискриминация и от кое лице, което е от съществено значение за изхода на делото. Не е изяснено дали е приложима забраната за образуване на производство пред КЗД, съдържаща се в чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. Не е изяснено дали обсъжданата заповед на министъра на отбраната от 2010 г. продължава да се прилага или е преустановено действието й, което е от значение за проверка за спазване на посочения срок. АССГ е изложил и доводи, че чл.69, ал.1 КСО по силата на чл.69, ал.10 КСО се прилага и за лица, изпълнявали военна служба, напуснали армията, без да се пенсионират. Правилата на КСО не съдържат правила за определяне на трудов стаж и категория труд, поради което с тях не е възможно да се осъществи неравно третиране по отношение на трудов стаж и категория труд. Решението е правилно. Твърдението на касатора, че Б. Камалиев е конституиран единствено в качеството на жалбоподател, не кореспондира със страница 9 от оспорения административен акт, в който е посочено, че физическото лице е пряко засегнато - "жалбоподател" и представител на сдружението, подало сигнала. Освен това, в случай, че Камалиев бе участвал единствено като жалбоподател, то действително правния му интерес би се ограничил само за периода, в който е бил курсант, а не до целия съдържащ се в диспозитива период. Обосновани са доводите, че доколкото самият Камалиев се е легитимирал и като представител на сдружение - сигналоподател - молба на л.22 от делото, то е следвало да се съберат доказателства за съществуване на сдружението и представляващите го физически лица. Обосновани са доводите на АССГ за липса в чл.69 КСО на каквито и да е разпоредби, свързани с периоди, приравнени на трудов и осигурителен стаж и категорията - труд. В този смисъл неравно третиране не би могло да се извърши посредством разпоредбата на КСО. Това е видно и от част от мотивите на решението на КЗД, в които са описаните подзаконовите нормативни актове, уреждали през различните периоди срока на обучение на курсанти и школници и категориите труд. Правилен е и изводът на съда за необсъждане от КЗД на заповед на министъра на отбраната ОХ - 346/07.06.2010 г., съдържаща правила относно третирането на периода на курсантска и школническа служба 28.02.1996г. - 23.04.1999 г., която е относима към правния спор и допуснатото нарушение на чл.35 АПК се явява съществено. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на касатора и МО, взело становище в подкрепа на касационната жалба. На ответника по касационна жалба - НОИ следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора КЗД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение