Решение № 14795 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6758/2014 г.

Решение № 14795 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6758/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на Красимир Райчев от гр. Пловдив срещу Решение № 842 от 25.03.2014 г. по адм. дело № 3483/2013 г. на Административен съд Пловдив /АС - Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5 б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Твърди се материална незаконосъобразност, необоснованост и допуснато нарушение на съдпроизводствените правила при постановяване на съдебният акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - старши полицай в сектор "Общинска полиция" при ОД на МВР - Пловдив, не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Процесната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. С оглед твърденията на страните и по съществото на спора съдът съобрази: С оспорваният съдебен акт, АС Пловдив е приел, че процесната ПАМ - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" е издадена в съответствие със закона и при установени по делото обстоятелства от хипотезата на чл. 171, т. 5 б. "б" от ЗДвП, като автомобилът на жалбоподателя, като неправилно паркиран върху пешеходна пътека е създавал опасност за участниците в движението. За да формира изводите си съдът се е позовал на представени по делото докладна записка от 01.11.2013 г. на ст. полицай Рашев, придружена със снимков материал и на липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства в обратния смисъл. С процесната касационна жалба, като конкретни твърдения за незаконосъобразност на съдебният акт, се посочва изрично - липсата на законова дефиниция на понятието "пешеходна алея", както и липсата на обозначителни табели за пешеходна пътека на и около мястото, откъдето е репатриран автомобила му. На тази база съдът съобрази: Действително, първоинстанционният съд не е разполагал с годна доказателствена база и не е могъл да приеме, че на процесното място действително са били разположени табели за пешеходна зона. За да бъде съставомерно наложена мярката на публично-правна принуда по чл. 171, т. 5 б. "б" от ЗДвП, следва превозното средство да е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. По силата на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Към императивният текст следва да се подчертае нормативната му функция - цел да охранява и гарантира интересите на пешеходците, като категория участници в движението по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 1 и др. от ЗДвП, като по смисъла на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП, "пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. Т. е. за да бъде репатриран принудително неправилно спрян и пречещ на движението автомобил, не е задължително същият да е спрял върху зона обозначен със значи за пешеходна пътека. Изр. последно на прецитираният текст гласи, че на кръстовищата пешеходни пътеки са и продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. С други думи, законът ясно поставя знак за равенство в определни хипотези между обозначените места и местата, които по своето предназначение се третират като пешеходни пътеки. Въпреки, че липсват данни посоченото място, да е изрично обозначено със съответните знаци за пешеходна пътека, то видно от доказателствата по делото, може да се направи еднозначният извод, че лекият автомобил на касатора е паркиран в зона, обособена и заградена с метални колове и саксии, които ясно изолират пътя от пешеходната зона. Ето защо макар да не са налице факти от хипотезата на чл. 171, т. 5 б. "б" предл. първо, то съответствие с предл. второ на цитираната норма, следва да се приеме, че лекият автомобил е спрян в нарушение на правилата, като затруднява и пречи на категорията участници в движението - пешеходците, с което е нарушено и правилото за движение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Поради това процесната жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Първоинстанционното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано като правен извод с оглед фактите по делото, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл първо АПК, Върховния административен съд: