Решение № 5405 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3191/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. С., чрез адв. Стефанов като процесуален представител, срещу решение № 10853 от 08.10.2025 г., постановено по адм. дело № 125/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № КС-225А-18/08.11.2024 г. на кмета на община Варна, район "Аспарухово". В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, тъй като не е упражнен дължимия контрол за законосъобразност върху индивидуализацията на подлежащия на премахване строеж, както и за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което оспорената заповед да бъде отменена, евентуално – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав с указания за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза с цел индивидуализация на предмета на заповедта, разграничаване между строеж, ремонт и текущ ремонт, извършване на преценка за търпимост и обсъждане на възможността за частичното премахване на строежа. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Варна, район „Аспарухово“, чрез пълномощника си гл. юрк. Ламбова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - Г. И. С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на С. И. С. срещу заповед № КС-225А-18/08.11.2024 г. на кмета на община Варна, район "Аспарухово", с която на основание е чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка и надстройка към гараж" с идентификатор 10135.5504.73.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.73 по КККР на гр. Варна с посочен административен адрес. С постановеното решение е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна хода по същество на делото и връщането му във фазата на съдебното дирене за събиране на нови доказателства, като е отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Излага съображения за наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е изпълнен без строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, и следователно е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приема, че в случая не е налице нито една от хипотезите, посочени чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Счита, че предмет на премахване съгласно процесната заповед е допълнително построеното извън площта и обема на съществуващия гараж, за който е издаден позволителен билет № 106 от 1975 г., както и извън обхвата на стопанската постройка, изпълнена с разрешение за строеж № 72 от 23.04.1974 г. Като обсъжда противоречивите данни, предоставени от жалбоподателя във връзка с годината на строителство, приема за достоверен периодът на изграждане 2017 – 2018 г., определен от вещото лице в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) въз основа на изображения на приложението Google Earth. Излага съображения, че този период на строителството се потвърждава също от редица други факти, включително показания на свидетеля Д., според които подобренията са извършени от С. преди 7-8 години, както и данните, съдържащи се във възражението на жалбоподателя срещу издадения констативен акт, според които строежът е извършен от него, за да осигури удобства на съпругата си, която според представените документи е инвалидизирана именно през 2018 г. С оглед на така определеното време на строителството, както и вида на изпълнените строителни работи и вложените материали, обосновава извод, че дори преди време на мястото на надстройката да е съществувал ламаринен навес, към момента на изготвяне на констативния акт е налице изцяло нов строеж, изграден след 31.03.2001 г., който не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1-3 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Приема, че в производството по оспорване на заповед по чл. 225а ЗУТ не следва да се обсъждат рисковете от премахването на незаконния строеж, тъй като те са свързани с изпълнението на акта. Счита, че изводът за законосъобразност на процесната заповед не се променя и с оглед на приобщеното по делото писмо на директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ (УСКОР) при община Варна от 25.03.2022 г., тъй като не става ясно за кой конкретен обект в имота се отнася. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на касатора за недопустимост на съдебния акт. Същият е постановен по подадена в законоустановения срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Не са налице и останалите отрицателни процесуални предпоставки, предвидени в чл. 159 АПК. Наведените в касационната жалба доводи не се отнасят до допустимостта, а до правилността на постановеното решение. Не се установяват и сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определение от 05.03.2025 г. съдът конституира страните и разпределя доказателствената тежест, като им указва фактите, които следва да докажат. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Настоящият състав споделя доводите на първоинстанционния съд да остави без уважение искането на жалбоподателя за отмяна хода по същество на делото и връщането му във фазата на съдебното дирене за събиране на нови доказателства, доколкото допълнително представените декларации на съседи относно времето на извършване на строежа не биха променили крайните изводи относно незаконността на строежа и законосъобразността на оспорения административен акт. Противно на наведените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебния акт, фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото, включително от заключението на вещото лице, се установява по несъмнен начин, че описаните в заповедта „пристройка и надстройка към гараж" с идентификатор 10135.5504.73.2 представляват строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, за извършването на който се изискват одобрен проект и строително разрешение. Въз основа на разпоредбата на чл. 225а, ал. 1, изр. първо ЗУТ и приобщената по делото заповед № 4152/28.11.2023 г. на кмета на община Варна за делегиране на правомощията по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ на кметовете на райони в гр. Варна, съдът достига до правилен извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Настоящият състав споделя извода за спазване на изискванията за форма и съдържание на заповедта по чл. 59, ал. 2 АПК. От текста й по безспорен начин се извежда, че адресатът, на когото е разпоредено премахването на незаконния строеж, е неговият извършител - С. И. С., а Г. И. С. е определена като възложител на строежа съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, без да й се възлагат задължения по отстраняване на строежа. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за липсата на точни геодезически параметри, координатна скица, както и ясно разграничаване между законно изградения гараж и подлежащото на премахване незаконно строителство. Оспореният акт и останалите документи, представляващи част от административната преписка, съдържат достатъчно данни относно „пристройката и надстройката“, предмет на оспорената заповед. Дори и без ситуационна скица, местоположението на разпореденото за премахване строителство е установено по категоричен начин, като е посочено, че е касае за пристрояване и надстрояване на сграда с идентификатор 10135.5504.73.2. В заповедта строежът е описан с точно означени размери и вложени материали. Видно от позволителен билет № 106 от 12.09.1975 г. и строителен протокол № 59 от 12.09.1975 г., в имота е разрешено строителството на гараж на един етаж с площ от 21 кв. м, като в резултат на извършените строително-монтажни дейности обема и площта му извън разрешеното са значително надвишени. Допълнително наличните по преписката снимки дават ясна представа за разположението на незаконното строителство. Обосновани са изводите на съда за стриктно провеждане на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Видно е, че констативният акт е съставен след извършени проверки на място във връзка с постъпил сигнал от собственик на съседен имот, като в съдържанието му са отразени установените обстоятелства относно проверявания строеж, които съответстват на посочените в заповедта. Проведена е процедура за съобщаване на констативния акт, който е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 11.06.2024 г. В деловодството на община Варна постъпват две възражения с идентично съдържание, като за второто се твърди, че изхожда от извършителя и от възложителя на строежа, но и двата документа са подписани единствено от С.. Направените възражения са обсъдени в оспорената заповед. Спрямо установените релевантни факти съдът прилага правилно материалния закон. Страните по делото не спорят, че процесните „пристройка и надстройка към гараж“ са извършени без одобрен проект и без разрешение за строеж, поради което представляват незаконен строеж. Противно на твърденията на касационния жалбоподател в първоинстанционното производство е извършена преценка на предвидените в чл. 151, ал. 1 ЗУТ хипотези, за които не се изисква издаването на разрешение за строеж, като съдът правилно приема, че спорният строеж не попада в никоя от тях. Това е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна, само ако са налице предпоставките по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Едно от условията за определяне на строежа като търпим е извършването му в определени от закона периоди, като най-късната дата на строителство, която може да обуслови прилагането на посочените разпоредби е 31.03.2001 г. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът отхвърля доводите за търпимост на спорния строеж единствено въз основа на заключението на СТЕ, като му дава превес пред останалите данни по преписката. Правилно се приема в обжалваното решение, че по делото са налице разнопосочни и противоречиви данни относно периода на строителство. Настоящият състав споделя извода на административния съд за извършено строителство в периода 2017-2018 г., който е установен от вещото лице на база снимков материал от датирано заснемане чрез приложението "Гугъл“, представляващ според трайната съдебна практика годно доказателство при установяване на времето на извършване на строежите. Така определения времеви период се подкрепя и от показанията на свидетеля Д., според който новият покрив е поставен преди 7-8 години. Твърдението, направено в уточнение към подадената пред първата инстанция жалба, че строежът датира от преди 1987 г. не се подкрепя от останалите данни по делото. Както от възражението на жалбоподателя срещу издадения в административното производство констативен акт, така и от показанията на разпитаните свидетели, се установява, че дори през този период да е имало изграден от бащата на С. ламаринен навес над гаража, той е бил отстранен и на негово място е изградена нова по-стабилна метална конструкция. Освен това, в открито съдебно заседание вещото лице потвърждава, че вложените в строежа „сандвич панели“ не са използвани в строителството преди 1987 г. На следващо място, дори да се приеме, че „пристройката и надстройката към гаража“ са изпълнени през 1994-1998 г. и 1993-1996 г., както се сочи във възражението срещу констативния акт, или 1996-1998 г., както се твърди в декларация от 16.04.2024 г., търпимостта на строежа следва да се преценява съгласно разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, която предвижда като предпоставка за това същият да е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В разглеждания случай не се твърди и не се установява процесният обект да е деклариран по посочения ред. При тези данни настоящият състав споделя извода за неприложимост на режима на търпимост по отношение на разпоредения за премахване строеж. Налице са категорични данни за извършване на строителните работи след 31.03.2001 г., като противно на твърденията на касационния жалбоподател не е необходимо събирането на допълнителни доказателства в тази връзка чрез назначаване на тройна СТЕ или приобщаване по делото на декларации от съседи. Следва да се има предвид, че съгласието на собствениците на съседни имоти е предпоставка за издаване на строително разрешение, каквото в случая липсва. Настоящият състав не споделя доводите, наведени в касационната жалба, за нарушение на принципа на съразмерност на административната намеса поради отхвърляне на възможността за частично премахване на строежа. Безспорно е, че извършеното пристрояване и надстрояване на гаража представлява незаконен строеж без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Предмет на оспорената заповед са само незаконно извършените строителни работи, като същата не разпорежда премахването на гаража и стопанската постройка, за които по делото за представени строителни книжа. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Във връзка с наведения от касационния жалбоподател довод за конструктивен риск при премахване на незаконното строителство, настоящият състав споделя извода, че този въпрос е свързан с изпълнението на заповедта, а не с преценката относно нейната законосъобразност. Направените изводи не се променят и с оглед представената в касационното производство молба от М. В., с която се оттегля сигнала, по повод на който е извършена проверката на строежа, довела до постановяване на оспорения акт. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а ЗУТ административният орган действа служебно и независимо от подадени до него жалби и сигнали, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Предвид изложеното решението в обжалваната му част е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на община Варна в размер на 102.26 евро, представляващи евровата равностойност на 200 лева, за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение