Решение № 2994 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2016 г.

Решение № 2994 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадените касационни жалби от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - П. и от "Т. - П." АД против решение № 308 от 10.10.2016 г. по адм. дело № 370/2016 г. на Административен съд - П..

С обжалваното решение е отменено решение за отказ на достъп до обществена информация № 14 от 11.07.2016 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - П. и върната преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените указания от съда.

В касационната жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - П. се поддържа, че решението на административния съд е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Касационният жалбоподател излага доводи, че съдът не е разгледал и обсъдил всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи.

Поддържа, че информацията, която се търси от ответника по касационната жалба Екологично сдружение "З. З." не е информация за околната среда. Счита за недопустимо предоставянето на данни относно начина на функциониране на централите, сведения за системи и съоръжения, които осигуряват управлението им, както и планове и анализи от собствен мониторинг, които са защитена производствена и служебна тайна, съобразно Постановление № 181 на МС от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност и Списък на конкретните факти, сведения и предмети, представляващи служебна тайна, утвърден с решение на ДКЕВР по т. 5 от протокол № 33/23.03.2009 г. на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Намира за неправилен извода на съда, че задълженият субект е постановил отказа за достъп до исканата информация на основание разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация в нарушение на материалния закон, т. к. процедурата и основанията са регламентирани в Закона за опазване на околната среда. Твърди, че отказът е постановен съобразно чл. 20, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за опазване на околната среда - наличие на производствена и търговска тайна, определена със закона и липса на съгласие на трето лице. Счита, че съдът неправилно е преценил, че отказът на достъп до обществена информация е само във връзка с т. 5 от Списъка на конкретните факти, сведения и предмети, представляващи служебна тайна, а не целият списък в неговата взаимообвързаност, както е посочено в обжалвания административен акт.

При тези съображения директорът на РИОСВ - П. иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отхвърли първоначалната жалба срещу оспорения административен акт.

"Т. - П." АД поддържа в касационната си жалба, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по отношение на исканата информация. Счита за неправилен извода на съда, че Законът за достъп до обществена информация е общ, а Законът за опазване на околната среда е специален при решаване на спорния предмет по делото. Твърди, че исканата информация представлява производствена и търговска тайна по смисъла на § 1, т. 5 от Закона за достъп до обществена информация, която дружеството - касатор предоставя само на контролните органи във връзка с осъществявани от тях проверки. Екологично сдружение "З. З." не попада в кръга оправомощени лица, които имат право да изискват и/или получават информация, представляваща производствена и търговска тайна. Поддържа, че достъпът до търсената информация засяга правата и законните интереси на дружеството и не следва да бъде предоставяна на трети лица, както правилно е решил директорът на РИОСВ - П.. Излага довод, че не е налице "надделяващ обществен интерес" по см. на § 1, т. 6 ЗДОИ.

Ответникът по касационната жалба - Екологично сдружение "З. З." представя писмен отговор, в който поддържа, че не са налице сочените от касационните жалбоподатели касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Аргументира позицията си като сочи, че със заявлението за достъп до обществена информация се иска информация в четири пункта, за дейността на две предприятия - "ТЕЦ Б. д." ЕАД и "Т. - П." АД, като само първото от тях е включено в Постановление № 181 от 20.07.2009 г. на Министерски съвет. Поради това съдът правилно е приел, че по отношение на "Т. - П." АД, което не попада във визирания нормативен акт, изобщо липсват мотиви защо се отказва информация. Намира за необоснован довода на РИОСВ - П. за разглеждане на Списъка на конкретните факти, сведения и предмети, представляващи служебна тайна в неговата взаимообвързаност. Изразява несъгласие с тълкуването, дадено в касационната жалба на "Т. - П." АД кой е специалният и кой е общият нормативен акт в обсъждания казус, като поддържа, че търсената информация не представлява информация за околната среда, а е обществена такава и следователно е приложим общият режим по Закона за достъп до обществена информация, а не този на Закона за опазване на околната среда и Орхуската конвенция.

Ответникът по касационната жалба - "ТЕЦ-Б. д." АД излага в писмен отговор становището си, че касационните жалби са основателни и иска да се отмени обжалваното решение на административния съд. Поддържа съображения за неправилност на съдебния акт, които са идентични с фактическите и правни доводи на касационните жалбоподатели.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, приема следното:

Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на Екологично сдружение "З. З." против решение № 14 от 11.07.2016 г. на директора на РИОСВ - П., с което е отказ достъп до обществена информация по заявление вх. № ЗДОИ - 15 от 15.06.2016 г. на сдружението.

По делото са установени следните фактически обстоятелства:

Екологично сдружение "З. З." е подало заявление вх. № ЗДОИ - 15 от 15.06.2016 г. до директора на РИОСВ - П., за достъп до информация по Г. втора от Закона за опазване на околната среда и Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда - Орхуската конвенция, да бъде предоставена информация за околната среда, свързана с контрола, който упражнява върху спазването на условията, постановени в комплексните разрешителни:

• комплексно разрешително № 45-НЗ/2015 г., издадено на оператора "ТЕЦ Б. д." ЕАД и

• комплексно разрешително № 45-НЗ/2015 г. издадено на оператора ТЕЦ "Р." - П..

Със заявлението се иска следната информация:

1. Копия от плана за собствен мониторинг, представен от посочените оператори в изпълнение на задължението им по чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни и във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 3 ЗООС.

1. Необработените данни от собствения мониторинг на емисиите във въздуха на посочените предприятия за периода 2014 - 2016 г., включително.

1. Резултата от собствения мониторинг на емисиите във въздуха на предприятията, за периода 2014 - 2016 г., включително.

1. Копия от информацията, подавана от операторите за случаи на нарушаване на условията на разрешителното по чл. 125, ал. 2, т. 1 ЗООС за периода 2014 - 2016 г., както и копия от целите административни преписки, образувани по повод подадената информация, включително и копия от предписаните допълнителни мерки за възстановяване на съответствието по чл. 125, ал. 2, т. 1 ЗООС и проверките за оценка на изпълнението от страна на операторите.

Директорът на РИОСВ - П., на основание чл. 31, ал. 1 и 2 ЗДОИ, удължил срока за произнасяне по заявлението и поискал съгласието на дружествата за предоставяне на исканата информация на заявителя.

Представителите на предприятията уведомили писмено директора на РИОСВ - П., че не са съгласни да бъде предоставена търсената информация на екологичното сдружение, т. к. ще се засегнат техни права и законни интереси.

С оспореното пред административния съд решение, директорът на РИОСВ - П. отказал достъп до посочената в заявлението на Екологично сдружение "З. З." информация. Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 2 и 5 от ЗООС и чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДОИ, по съображения, че:

• Със заявлението се иска информация за двете дружества, която съдържа данни относно начина на функциониране на централите, сведения за системи и съоръжения, които осигуряват управлението им, както и планове и анализи от собствен мониторинг.

• "ТЕЦ Б. д." е включен в списък, утвърден с ПМС № 181/20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, а информацията относно централите попада в обхвата на Списъка на конкретните, факти, сведения и предмети, представляващи служебна тайна, утвърден с решение на ДКЕВР.

• Исканата информация представлява производствена и търговска тайна по смисъла на § 1, т. 5 ЗДОИ, която засяга интересите на трети лица и те изрично са отказали достъп до нея.

• Искането е необосновано и засяга поверителността на работата на държавните органи, както и поверителността на защитена от закона търговска и промишлена информация, като не са налице предпоставките по § 1, т. 6 ЗДОИ за надделяващ обществен интерес.

• Достъпът до информацията за емисиите в околната среда и качеството на атмосферния въздух е свободен и достъпен на електронния адрес на РИОСВ - П., който се обновява ежедневно и съдържа актуална информация за околната среда.

При тези фактически установявания, съдът, с обжалваното решение, приема от правна страна, че липсват пречки за предоставяне на търсената информация както според правилата на Закона за достъп до обществена информация, така и съобразно разпоредбите на Закона за опазване на околната среда.

Съдът, като се позовава на разпоредбата на чл. 19 ЗООС, която очертава съдържанието на информация за околната среда, приема, че административният орган разполага с исканата информация, защото това е:

• информация за околната среда по смисъла на чл. 19, т. 1 и т. 2 от ЗООС - за състоянието на компонентите на околната среда, за факторите по чл. 5 от ЗООС, които биха могли да замърсят или увредят околната среда и

• информация за предприетите административни мерки от компетентния орган за ограничаването им.

Така мотивиран, приема, че търсената информация по своята същност е обществена. Информацията е свързана с компонент атмосферен въздух и за предприетия контрол и административни мерки във връзка със спазване на комплексните разрешителни от предприятията, поради което са приложими правилата на Г. втора на Закона за опазване на околната среда. При това положение съдът извежда извод, че неправилно административният орган се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДОИ, за да обоснове оспорения отказ, което съставлява основание за отмяната му.

На следващо място, съдът намира, че исканата информация не представлява производствена и търговска тайна по смисъла на § 1, т. 5 ЗДОИ и достъпът не засяга интересите на трето лице. Съдът приема за неоснователни доводите за производствена и търговска тайна спрямо информацията, свързана с данни за факторите от околната среда, както и че липсват данни за засягане поверителността на работата на държавните органи. Изтъква, че е задължение на органа да прецени налице ли е надделяващ обществен интерес и изложи мотиви в тази насока.

Съдът отчита, че "ТЕЦ Б. д." ЕАД е включен в списък, утвърден с ПМС № 181/20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност и информацията за него попада в Списъка, утвърден от ДКЕВР, но посочва, че само информацията по т. 4 от заявлението би могла да попадне в обхвата на т. 5 от списъка и да не се предостави в искания обем от заявителя. По отношение на останалите три пункта намира, че не се изисква информация от вида на визираната в Списъка.

Съдът изтъква, че по отношение на "Т. - П." АД в оспорения отказ не са изложени каквито и да било мотиви, което прави невъзможен съдебният контрол за законосъобразност.

Сочи, че не е възможно да се прецени основанието за отказ по чл. 20, ал. 1, т. 2 и 5 от ЗООС отново поради липса на фактически основания, които могат да бъдат подведени към тези хипотези.

След анализ на задълженията на дружествата, произтичащи от нормативните изисквания, предвидени в чл. 125, ал. 1 ЗООС, чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начини за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, съдът приема, че двете дружества имат задължение да изготвят исканата информация по т. 1, 2 и 3 от заявлението и да я предоставят на РИОСВ - П.. За информацията по т. 4 от заявлението съдът приема, че органът има право да ограничи достъпа до нея, но само за тази на "ТЕЦ Б. д." ЕАД, която стои извън емисиите на вредни вещества в околната среда.

При тези съображения съдът отменя оспорения отказ да се предостави търсената информация и връща преписката на административния орган с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, данните по делото, намира, че касационните жалби са неоснователни, по следните съображения:

В заявлението на Екологично сдружение "З. З." изрично е посочено, че се иска предоставяне на информацията във връзка с контрола, който упражнява Регионалната инспекция по околната среда - П. върху спазването на условията, поставени в комплексните разрешителни на "ТЕЦ Б. д." ЕАД и "Т. - П." ЕАД.

Член 17 ЗООС регламентира правото на всеки на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.

Видовете информация според вида, в който съществува са дадени в чл. 18 ЗООС, а според съдържанието си и носителя, на който се съхранява - в чл. 19 ЗООС.

Случаите, при които може да се откаже достъп до информация за околната среда, са посочени в чл. 20, ал. 1, т. 1 - 6 ЗООС.

Компетентните органи и техните правомощията във връзка с информацията за околната среда са уредени в чл. 21 - 25а ЗООС.

Съдът правилно е приел, че приложимият закон при разглеждане на материалноправните аспекти на заявлението е Законът за опазване на околната среда.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗООС, за предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от Закона за достъп до обществена информация.

Спорният въпрос за приложимия закон, повдигнат в касационните жалби, намира ясен отговор в законовия регламент, според който компетентните органи, правомощията им при предоставяне достъп до информация за околната среда, материално правните основания и ограниченията за достъп са уредени в Закона за опазване на околната среда, а производството се развива по правилата на Закона за достъп до обществена информация. С оглед отношението специален към общ закон, за неуредените материалноправни въпроси в специалния закон следва да се приложат правилата на общия закон.

При решаване на спора по същество, съдът е приложил точно материалния закон.

Не е спорно, че "ТЕЦ Б. д." ЕАД и "Т. - П." АД притежават комплексни разрешителни, съгласно изискването на чл. 117, ал. 1 ЗООС.

Изискванията към съдържанието на комплексните разрешителни са дадени в чл. 123 ЗООС и независимо от измененията и допълненията на законовата разпоредба, то следва да включва:

1. нормите за допустими емисии и техническите мерки, в т. ч. такива за извън нормалните условия на експлоатация;

1. задължителните мерки за опазване на въздуха, водата и почвата;

1. изискванията за мониторинг;

1. условията за ограничаване на трансграничното замърсяване;

1. допълнителните мерки за достигане на действащите норми за качество на околната среда.

Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗООС, операторът на инсталация е длъжен:

• да изпълнява условията в комплексното разрешително;

• да изготвя и изпълнява съгласуван план за собствен мониторинг в съответствие с условията в комплексното разрешително;

• да информира редовно контролиращия орган за резултатите от мониторинга и незабавно да го осведомява за всички инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда.

Задълженията на дружествата да изготвят план за собствен мониторинг, да правят собствени периодични или непрекъснати измервания на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах, да предоставят първичните резултати на контролните органи са уредени в цитираната в оспореното решение подзаконова нормативна уредба - Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, Наредба № 10 от 06.10.2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации, Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници.

Съдът, като се е позовал на визираните релевантни правила, правилно и обосновано е приел, че за предприятията е налице нормативно задължение да изготвят информацията, описана в т. 1, 2 и 3 от заявлението на сдружението и да я предоставят на компетентния орган - Регионалната инспекция по опазване на околната среда - П..

Следва да се сподели становището на съда относно липсата на предпоставките по чл. 20, ал. 1, т. 2 и 5 ЗООС за отказ да се предостави търсената информация за околната среда на заявителя.

Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗООС, достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон.

В отговор на запитването от задължения субект дали са съгласни да бъде предоставена информацията, свързана с провеждането на собствени периодични или непрекъснати измервания, съгласно план за собствен мониторинг, дружествата са заявили, че информацията представлява производствена и търговска тайна по см. на § 1, т. 5 ЗДОИ и предоставянето й ще засегне техни права и законни интереси. В допълнение "ТЕЦ - Б. д." ЕАД е посочило, че попада в списъка със стратегически обекти за националната сигурност на Р. Б., приет с ПМС № 181/2009 г., а търсената информация съдържа данни за начина на функциониране на централата.

Тези мотиви са възприети изцяло от административния орган и са инкорпорирани в оспорения отказ.

Съдът правилно е приел, че сочените фактически обстоятелства не покриват признаците на фактическия състав по чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗООС.

На първо място, от данните по административната преписка не е установено как са оценени от компетентния орган твърденията на предприятията за производствена и търговска тайна в контекста на правилото на чл. 20, ал. 3 ЗООС. С. същото, лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1 на чл. 20 ЗООС. С., задълженият субект, който съхранява информацията, би следвало да разполага с данни в тази насока и съответно, ако е имало такива ограничения, да ги съобрази при решаване на въпроса за предоставяне на заявената информация. Общото позоваване на производствена и търговска тайна, без да е ясно за кои от обстоятелствата, описани в заявлението се претендира от дружествата, че представляват производствена и търговска тайна, определена със закон, не е достатъчно да обоснове отказ на достъп до информация, особено в контекста на ал. 5 и 6 на чл. 20 ЗООС. Т. също да се посочи, че понятията производствена тайна и търговска тайна имат различно съдържание и би следвало при отказ на достъп до исканите данни да се дефинира от задължения субект за какъв вид защитената информация става въпрос, подкрепено със съответните аргументи.

На следващо място, Постановление № 181 на МС от 20.07.2009 г. определя стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност на Р. Б. и които са част от критичната инфраструктура, в единен списък съгласно приложението - чл. 1, ал. 1, като ръководителите на стратегически обекти, съответно възлагащите стратегически дейности, посочени в списъка и заповедите по чл. 1, отговарят за изпълнението на мерките за защитата им, включително за финансирането на тези мерки - чл. 2 ПМС № 181/2009 г. Няма спор, че "ТЕЦ - Б. д." ЕАД е включено в този списък, но предмета и целта на регулиране с ПМС № 181/2009 г. е защитата на обекта и свързаните с нея мерки, които са неотносими към въпросите как дружеството изпълнява плана за собствен мониторинг в съответствие с условията в комплексното разрешително и как контролният орган РИОСВ - П. упражнява контролните си функции по опазване на околната среда в тази връзка. В случай, че има припокриване на юридическите факти, релевантни към двата предмета на нормативна регулация, задълженият субект би следвало да изложи мотиви в тази насока. Още повече, както вярно е отбелязал съдът, тези аргументи са валидни само за "ТЕЦ - Б. д." ЕАД, но не и за "Т. П." АД.

Ц. С. на конкретните факти, сведения и предмети, представляващи служебна тайна в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР) е приет на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЕ, председателят на комисията, нейните членове и служителите на нейната администрация са длъжни да не разгласяват класифицираната информация, която създават и съхраняват и която им е станала известна при изпълнението на задълженията им по този закон и по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съдържаща се в списък на конкретните факти, сведения и предмети, представляващи служебна тайна. Очевидно е, че адресати на разпоредбата са длъжности лица от състава на Комисията за енергийно и водно регулиране и става въпрос за служебна тайна, която по своя характер е различна от производствената и търговска тайна по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗООС, съответно § 1, т. 5 ЗДОИ, на която се позовават касационните жалбоподатели.

Ако информацията, предмет на заявлението, представлява служебна тайна, органът е длъжен да уточни кои обстоятелства са класифицирани като служебна тайна и въз основа на кой акт, по аргумент от чл. 9, ал. 2 ЗДОИ, и предостави останалите данни, за които не е налице това ограничение на достъп до тях, съгласно правилата на чл. 20, ал. 5 и 6 ЗООС. Д. съдът е обсъдил спорните въпроси с оглед предвиденото в т. 5 от Списъка - информация за параметрите, структурата и причините за аварийността на съоръжения от електроенергийната система, в допълнение трябва да се отбележи, че органът е бил длъжен да съобрази предмета на заявлението - данните за емисиите във въздуха и факторите, които замърсяват или увреждат околната среда по см. на чл. 5 ЗООС, които са различни от данните за състоянието на енергийните съоръжения. Неоснователни са доводите в тази връзка, че съдът е следвало да обсъди Списъка в неговата "взаимообвързаност". При отсъствие на конкретика в тази насока в оспорения отказ, съдът няма ангажимент да обсъжда обстоятелства, за които не е ясно дали и кои от тях са послужили като основание за постановяването му.

Съдът правилно е отхвърлил като неоснователи аргументите на задължения субект, свързани с разпоредбата на § 1, т. 5 ЗДОИ. Правилото гласи, че не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването се предполага, че е налице, когато информацията: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1, относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3. В случая, както вярно е посочил съдът, задължение на органа е да отчете обществения интерес от разкриването й, съгласно чл. 20, ал. 4 ЗООС, при съобразяване с презумпцията на § 1, т. 5 ЗДОИ.

Следва да се сподели извода на съда, че издателят на акта не е изложил фактически и правни съображения защо намира, че е налице хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 5 ЗООС. К. вече се посочи, дружествата са нормативно задължени да предоставят на компетентните органи информацията, визирана в заявлението на Екологично сдружение "З. З.". Това обстоятелство е достатъчно, за да изключи приложението на ограничението по чл. 20, ал. 1, т. 5 ЗООС.

Правилни са изводите на съда относно информацията по т. 4 от заявлението, за която е отказан достъп. Информацията, която се иска е относно дейността на компетентния орган - упражнявания контрол и предприетите административни мерки във връзка със спазване на условията в комплексните разрешителни от предприятията. Отказът е немотивиран, поради което съдът правилно е отменил същия и в тази част, с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените мотиви във връзка решението за отказ на достъп до търсената информация по т. 1 - 3 от заявлението на сдружението са релевантни и към оспорения акт в тази част. В допълнение трябва да се посочи, че съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ, достъпът до служебна информация е свободен, като може да бъде ограничен в хипотезите на ал. 2 на чл. 13 ЗДОИ. Следователно, ако задълженият субект намира, че е налице законово ограничение, е длъжен да мотивира отказа си, и - отново при съобразяване с принципа за надделяващ обществен интерес, по аргумент от чл. 13, ал. 4 ЗДОИ и чл. 20, ал. 4 - 6 ЗООС.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

В касационното производство не са претендирани разноски от страните, поради което не се присъждат такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение