Решение № 12753 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4632/2014 г.
ВАСVII отделение28.10.2014 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 724, постановено по адм. дело № 9277 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12753 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4632/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД ("БТК" ЕАД) срещу съдебно решение № 724 от 10.02.2014 г., постановено по адм. дело № 9277 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че неоснователно съдът не е приел изтъкнатият от него довод, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК. Налице е висящо административно производство във връзка със заповед № 633 от 25.07.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), която е с идентичен предмет със заповед № 748 от 26.08.2013 г. на председателя на КЗП и не е влязла в сила. Погрешно е твърдението на съда, че двата варианта на услугата Мегакол - "М" и "S" представляват различни услуги. Неправилни са и изводите, че при издаване на обжалваната заповед не е бил нарушен принципа на право на участие на заинтересованите лица в административното производство. "БТК" не е уведомено, че е провеждано обсъждане на данни за наличие на нелоялна търговска практика. Не са му предявени материалите, въз основа на които е издадена заповедта. Фактическите мотиви в обжалваното решение са непълни, неясни и неправилни. По делото не става ясно какво е доказано от страна на КЗП за да се търси насрещно доказване от дружеството. Не става ясно защо КЗП приема, че е налице практика засягаща масовата част от потребителите на дружеството. Част от информацията, която КЗП прави извод, че не е предоставена в писменото потвърждение на офертата, е предоставена при разговора с потребителя и е налична на интернет страницата на дружеството. Не става ясно защо КЗП приема, че при този начин на представяне на информацията средният потребител не би взел решение да ползва услугата. Актът на КЗП не съдържа правните основания за издаването му. Прави искане до съда решението да бъде отменено като неправилно. Ответникът - Председателят на Комисия за защита на потребителите не е изразил становище по касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "БТК" ЕАД срещу заповед № 748 от 26.08.2013 г., издадена от председателя на КЗП. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че въз основа на жалба на потребител и в съответствие с чл. 68л, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е образувано административното производство. За изясняване на фактите в нея на 3.07.2013 г. длъжностни лица на КЗП извършили справка на интернет страницата и в офиса на дружеството, резултатите от които били обективирани в констативни протоколи (КП). На 10.07.2013 г. от "БТК" ЕАД в КЗП са представени писмени документи и становище относно констатациите в КП от 3.07.2013 г. След обсъждането им КЗП приела за установено, че в телефонен разговор с оператор на "БТК" ЕАД потребителят Ралица Иванова е получила предложение за подновяване на действащия й договор за тарифен план "Mega Call S", който е включвал 80 минути за разговори в България и чужбина. Номерът се използвал предимно за разговори в Италия. След като приела оферта по телефона, на Иванова е била предоставена и писмена информация, съгласно която с тарифен план "Mega Call S+", месечно се предоставят 100 минути към всички национални оператори, Първа и Втора международна зона и роуминг в ЕС. От тази информация не е ставало ясно, че посочените 100 минути са разделени. От тях 20 минути са към всички мрежи в България, Международна група 1 (където влизат фиксирани номера в Европа, САЩ и Канада), Международна група 2 (където влизат мобилни номера предимно от Европа, включително Италия, без Беларус) и роуминг в ЕС. Останалите 80 минути са към всички фиксирани и мобилни мрежи в България и Международна група 1. Това разделяне на безплатните минути конкретно и ясно е описано едва в получената от потребителя месечна сметка, когато срокът за отказ от сделката вече е изтекъл. При тези констатации Комисията е приела, че поведението на "БТК" АД представлява нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. На основание решението на КЗП, обективирано в протокол № 32 от 7.08.2013 г. и чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП е издаден оспорваният административен акт. При така установената фактическа обстановка и след анализ на разпоредбите на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, чл. 68в от ЗЗП, чл. 68г от ЗЗП и чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна. Достигнал е до извод, че потребител подал жалба пред КЗП, е взел търговско решение за подновяване на договор за мобилна услуга "Mega Call S", при липса на съществена информация за промяната в условията и чрез поднасяне на информация по неясен и двусмислен начин. Счел е за неоснователни възраженията на жалбопадателя за недопустимост на производството и за нарушено право на защита на дружеството в хода на административното производство, като е изложил подробни съображения за това. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор за факти. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд за липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед. Фактическият състав на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, регламентиращ забрана за нелоялна търговска практика, изисква да е налице предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Към тези изисквания следва да се прибавят и елементите на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика чрез бездействие - чл. 68е, ал. 1 и 2 от ЗЗП, непредоставяне на съществена за вземане на търговското решение информация чрез премълчаване, което води или може да доведе до решение, което средният потребител не би взел, ако я имаше. Безспорно от данните по делото е установено, че "БТК" ЕАД е приложило заблуждаваща търговска практика, като при проведения телефонен разговор с потребител, във връзка със сключване на договор от разстояние, служителят не му е предоставил съществени параметри на предлаганата услуга. Видно от възпроизведения запис на телефонния разговор служителят на дружеството е посочил единствено, че "20 от тези 100 минути Вие ще имате възможността да използвате за роуминг за входящи и изходящи обаждания, както и за обаждания във Втора международна група". Неясно от разговора остава обаче, кои държави са включени в посочената от служителя Втора международна група. От изложеното може да се направи извод, че преди сключването на договора от разстояние, подробна и изчерпателна информация за разпределението на полагащите се минути по абонаментен план "Mega Call S+" не е предоставена на потребителя. Характерът на непредоставената информация е несъмнено съществен, защото влияе върху търговското решение на потребителя. Такава информация не се съдържа и в изпратеното от "БТК" ЕАД писмо за потвърждение по чл. 54 от ЗЗП (в релевантната редакция). Видно от съдържанието му, в него е посочено, че в абонаментния план са "включени минути към всички национални оператори, Първа и Втора международна зона и роуминг в ЕС - месечно: 100 минути. " Не е отразено разделението на минутите включени в абонаментния план, нито е посочено, кои държави влизат в Първа и кои във Втора международна група. Посочено е, че "Пълните правила и условия, отнасящи се до абонаментен план "Mega Call S+" са приложение към настоящето писмо и са публикувани на сайта на VIVAKOM". Така посочена информацията създава представа у потребителя за изчерпателно посочване на условията на договора в потвърждението и за пълна идентичност между отразеното в него и в интернет страницата на дружеството. В този контекст, неоснователен е доводът на жалбоподателя, че изчерпателна информация е дадена на интернет-страницата му, която е на разположение на потребителите. Безспорно търговецът има правото да информира потребителите за условията за предоставяните от него мобилни услуги с различни средства и способи, но във всички случаи, при сключването на договор, е задължен да предостави съществената информация за продукта в пълнота, по начин, който позволява вземането на информирано, адекватно решение от средния потребител. Правилно съдът е приел, че в обсъждания казус тези изисквания не са спазени от дружеството, поради което законосъобразно административният орган е забранил прилагането на нелоялната заблуждаваща търговска практика. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неточна правна квалификация на заблуждаващата търговската практика, дадена в оспорената заповед. Съдът правилно е приел, че административният орган вярно е подвел релевантните факти към разпоредбата на чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Правилен е и извода, че при издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Участието на дружеството в административното производство е било гарантирано съобразно изискванията на чл. 34, ал. 3, чл. 35, чл. 36 от АПК, включително чрез възможността да подаде писмено становище до административния орган преди издаването на оспорената заповед. Неоснователни са наведените от касационния жалбоподател възражения за недопустимост на административното производство, предвид твърдението (недоказано) за наличие на висящо друго такова във връзка със заповед № 663 от 25.07.2013 г. Видно от твърдението на самия касационен жалбоподател, административното производство приключило с тази заповед не е било със същия предмет, а е касаело информацията предоставяна от дружеството досежно услугата касаеща тарифен план "Mega Call М+". Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, съставът на АССГ е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При постановяване на решението, настоящият състав констатира, че в титулната част на решението на АССГ е допусната очевидна фактическа грешка относно годината на постановяването му. Същата, по почин на съда или по искане на страна, може да бъде поправена, в производство по реда на чл. 175 от АПК и не влияе на крайния извод за законосъобразност на решението. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,