Решение № 2533 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16331/2013 г.

Решение № 2533 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16331/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Йорданов Добрев, от с. Иванча, област Велико Търново против решение № 542/29.10.2013 г. по адм. дело № 820/2013 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане и неразглеждане в цялост на целия период, релевантен за изчисляване на годините за осигурителен стаж при условията на втора категория труд, нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че по делото са събрани необходимите доказателства, като по една част от тях, доказващи продължителността на стажа и категорията на труд през отделните периоди на жалбоподателя, съдът е направил правилни изводи, а по отношение на трудовия стаж, придобит през периодите 1.01.1989 г. - 31.05.1989 г. и 1.01.1991 г. - 31.01.1991 г. когато Добрев е работил в същото ТКЗС, на същата длъжност - "гл. механик", в нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК незаконосъобразно е ограничил предмета на проверката, в резултат на което е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 542/29.10.2013 г. по адм. дело № 820/2013 г. Административен съд - Велико Търново е отхвърлил оспорването по жалба на Тодор Йорданов Добрев, от с. Иванча, област Велико Търново срещу решение № РеДир-44/29.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 410/10.05.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. За да постанови този резултат, административният съд е изследвал обстоятелствата във връзка с кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки по възникване правото за ранно пенсиониране. Приел е, че за спорните процесни периоди 26.01.1987 - 7.10.1987; 1.01.1988-18.06.1988 и 20.10.1988-31.12.1988 осигурителният стаж на жалбоподателя е от втора категория и е равен на 1 г., 4 месеца и 9 дни, но прибавен към останалия осигурителен стаж от втора категория формира общ сбор от 14 години, 9 месеца и 23 дни и не обективира основанията по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за минимално изискуем осигурителен стаж от 15 години. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Преценките на съда досежно посочените три периода не обхващат целия спорен предмет по делото. В атакуваното решение № РеДир-44/29.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Велико Търново се обсъжда и осигурителния стаж на Тодор Йорданов Добрев за периодите 1.01.1989 - 31.05.1989 и 1.01.1991 - 31.01.1991 г., през които той е работил също на длъжността "главен механик" в ТКЗС - с. Иванча и досежно които първоинстанционният съд не е изложил мотиви и не ги е анализирал при изследване на фактическите основания във връзка с приложението на материалния закон. Съпоставяйки недостигащия осигурителен стаж от 2 месеца и 8 дни от втора категория и неизследвания 6 месечен осигурителен период, допуснатите от съда нарушения са съществени защото пряко рефлектират върху приложението на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да съобрази приложението на материалния закон във връзка с целия спорен период. Претендираните разноски пред настоящата инстанция следва да се присъдят с решението на първоинстанционния съд съобразно изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение