Решение № 4186 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13784/2008 г.

Решение № 4186 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13784/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Евгени Йорданов Бончев от гр. Русе срещу решение № 45 от 24.09.2008 г., постановено по адм. дело № 475/2007 г. от Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването му на заповед № 52/10.10.2007 г. на кмета на Община Русе. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново с което да отмени обжалваната от него заповед. Наведените в касационната жалба доводи са за неправилност на обжалваното решение, доколкото в същото е прието, че оспорената пред първоинстанционният съд заповед е издадена от компетентен орган. Ответникът, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е бил сезиран от надлежно легитимирана страна с жалба, подадена в законовия срок срещу акт подлежащ на съдебен контрол е отхвърлил същата, като е приел, че оспореният пред него акт е в изискуемата се от закона форма, издаден е от компетентен, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Със заповед № 52/10.10.2007 г., издадена от Кмета на община Русе е прекратено служебното правоотношение с Бончев, за длъжността "началник отдел" в отдел "Човешки ресурси" към община Русе, считано от датата на издаването й. Правилен е изводът на съда, че в същите се съдържат фактическите и правните основания за издаването й, доколкото посоченото в нея правно основание - чл. 103 ал. 1 т. 1 ЗДСл е поправено със заповед № ЛС-126/19.10.2007 г. на изпълняващия длъжността кмет на Община Русе, потвърдена с влязло в сила съдебно решение, на чл. 103 ал. 1 т. 2 ЗДСл. Наведените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон в обжалваното решение относно извода на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган са неоснователни. Правилно въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства е прието, че в случая същата е издадена от компетентен орган - заместник кмет, на когото със заповед № РД01/2638/25.09.2007 г. Кмета на община Русе - Божидар Йотов е предоставил упражняването на правомощията си на заместник кмета на заместник кмета на Община Русе - Володя Кенарев на основание чл. 39 ал. 2 ЗМСМА и чл. 47 ал. 1 ЗМИ по повод участието си в предизборна кампания за избор на кмета на общината. Цитираните разпоредби предвиждат, че кметът на общината, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, а кандидатите за съветници или кмет, които заемат държавна или общинска служба с ръководни функции или са пряко служебно ангажирани в произвеждането на изборите, прекъсват изпълнението й след регистрирането им и излизат в платен служебен отпуск. От представеното с касационната жалба решение № 297/27.09.2007 г. на Общинска избирателна комисия Русе се установява, че на посочената в заповедта дата Божидар Иванов Йотов е бил регистриран като независим кандидат за кмет на гр. Русе, а от представеното решение № 1435, прието по протокол № 65/19.10.2007 г. на Общински съвет Русе се установява, че на основание чл. 42 ал. 6 ЗМСМА общинският съвет е избрал Володя Василев Кенарев - заместник кмет по хуманитарните дейности на Община Русе за временно изпълняващ длъжността кмет на Община Русе. От изложеното следва, че изводите на първоинстанционният съд, че в случая заместването е било надлежно, тъй като са били налице фактическите основания за възникването му, а именно - обективна невъзможност на органа - титуляр и заповед за заместване, издадена за лице, което е непосредствено подчинено на титуляра са правилни. С оглед на това следва и изводът, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, доколкото на заместник кмета по силата на цитираната заповед е възложено да упражнява правомощията на кмет - т. е. всички правомощия, предоставени на кмета по силата на нормативните актове, а това безспорно включва и тези по чл. 44 ал. 1 т. 3 ЗМСМА да назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация, с изключение на тези по чл. 46, ал. 1, т. 4, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение