Решение № 4386 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2017 г.

Решение № 4386 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието и храните, подадена чрез главен юрисконсулт Кръстьо Петков срещу решение № 295/11.01.2017 г., постановено по адм. д. № 6718/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че съдът не е следвало да се позовава на експертизата на вещото лице, което не е по-компетентно от служителите на МЗХ, дешифрирали ЦОФК. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, в частта за парцели с идентификатор [номер]; [номер] и [номер], всички в землището на [населено място], [община]. Ответникът по касационната жалба - Р. К. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Съдебният акт е съобразен с процесуалните норми и материалния закон. Обосновано, предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, служебната проверка по чл. 168 АПК е констатирала основание за частична отмяна на оспорената заповед. Не се обосновават и доказва/обстоятелства, които да променят изхода на спора. Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред тричленния състав на ВАС, четвърто отделение е образувано по жалба от Р. К. С. от [населено място] срещу заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Заповедта е оспорена в частта й, в която извън специализирания слой са останали: част от 0, 95 ха от парцел с идентификатор [номер] с декларирана площ от 1, 31 ха; изцяло парцел с идентификатор [номер] с декларирана площ от 9, 24 ха и част от 0, 19 ха от парцел с идентификатор [номер] с декларирана площ от 0, 34 ха. С решението е отменена по жалба на Р. К. С. заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 година, са останали: 0, 83 ха от парцел с идентификатор [номер]; 5, 92 ха от парцел с идентификатор [номер] и 0, 19 ха от парцел с идентификатор [номер], всички в землището на [населено място], [община]; върната е преписката на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне в тази й част, и е отхвърлена жалбата на Р. К. С. срещу заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед, по отношение и на трите парцела е допуснато нарушение на материалния закон. В тази част са били налице всички основания за допустимост за подпомагане, уредени в чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба № 2/2015 г., която предхожда издаването на оспореният административен акт. С оглед на това, съдът е отменил заповедта в изрично посочените части, като се е позовал на заключението на вещото лице по делото, определящо допустимата за подпомагане площ от посочените парцели. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС) за кампания 2014 г. Жалбоподателят е подал възражение с вх. № АО-02-2092/15.12.2014 г. с искане заповедта да бъде преразгледана в частта, касаеща части от декларираните със заявление за подпомагане с УИН 25.10.0414/83236 парцели с идентификатор [номер]; [номер]; [номер]. С писмо с изх. № 94-2242 от 04.05.2015 г., административният орган е приел възражението за неоснователно и за трите парцела. С обжалваната заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г., министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2014 г. Одобреният специализиран слой е актуализиран, чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта на страната (ЦОФК), направена чрез самолетно заснемане през 2014 г. Процесните три парцела с цялата си площ са били заявени от жалбоподателя за подпомагане по СЕПП и СПП със заявление за подпомагане от 08.04.2014 г. Видно от резултати от автоматични проверки на въведените данни, при извършената автоматична проверка на заявените за подпомагане парцели нито един от процесните парцели не е излизал извън допустимата за подпомагане площ. Съдът е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е изложил мотиви, които изцяло са съобразени с тези доказателства и с приложимия материален закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател срещу заключението на вещото лице. Позоваването на заключението на вещото лице е правилно, поради това, че същото е компетентно изготвено, подробно и аналитично. Действително неговата задача е идентична с работата на експертите от министерство на земеделието и храните, които дешифрират ЦОФК. Но от това не следва извод, че вещото лице не разполага със специалните знания, чрез които да провери съответствието на заповедта с изискванията на Наредба № 2/2015 г. Без значение в случая е фактът, че в заключението си вещото лице се е позовало на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, която считано от 24.02.2015 г. е отменена с Наредба № 2/2015 г. Изискванията и в двете наредби по отношение критериите за допустимост на земеделските и на затревените площи са идентични. Обосновано тричленният състав е приел, че ответникът не е доказал възраженията си конкретно по всеки един от процесните БЗС, поради което оспорването на заключението на вещото лице е изцяло неоснователно. За разлика от ответника по делото, който нито в отговора на възражението на жалбоподателя, нито в отговора си на подадената жалба не излага конкретни доводи за изключването от обхвата на допустимия слой на части от трите парцела, вещото лице дава подробен анализ на цифровата ортофото карта в оспорената и част. Едва в хода по същество, ответникът е представил конкретни съображения за обхвата на слоя на трите БЗС, които правилно не се споделят от съда, предвид събраните по делото доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия,