Решение № 377 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2020 г.

Решение № 377 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. срещу Решение № 216 от 21.05.2020 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело № 70/2020 г. по описа на същия съд в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № РД-16-2014 от 23.10.2019 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. В частта по т. 2, с която е отказана верификация на предявени разходи в размер на ЗЗ 517, 00 лв. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита че в случая е допусната ОФГ, която не е основание за обявяване на нищожност на акта. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът – Сдружение "Клъстер Иновативни решения за здраве" чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № РД-16-2014 от 23.10.2019 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. С обжалваното решение в оспорената му част административният съд е прогласил нищожност на акта в частта по т. 2, с която е отказана верификация на предявени разходи в размер на ЗЗ 517, 00 лв. и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне като е приел, че е налице противоречие между диспозитива и мотивите на решението, тъй като в диспозитива е посочен друг правен субект – "Културен Клъстер България" по друг договор за БФП. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място видно от мотивите и диспозитива на оспореното решение налице е допусната Очевидна фактическа грешка. Волята на административния орган обаче е разбираема и непротиворечива. Редът за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в административен акт е друг- чл. 62, ал. 2 АПК. Съгласно цитираната разпоредба Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. Допуснатата ОФГ не е основание за обявяване на нищожност на постановения акт, тъй като в случая волята на адм. орган е разбираема и ясна. ОФГ следва да се отстрани по реда на чл. 62, ал. 2 АПК от страна на адм. орган. Административният съд е следвало да извърши цялостен контрол за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК - а именно дали същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, съобразен ли е с материалния и процесуалния закон, както и дали съответства на целта на закона. По изложените съображения решението в оспорената част е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на нов състав на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени законосъобразността на административния акт в обжалваната част на всички основания по чл. 146, както и да изложи съображения по всяко едно от тях. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,