Решение № 254 от 17.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1902/2015 г.

Решение № 254 от 17.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1902/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Пловдивска окръжна прокуратура, срещу решение № 29 от 5.01.2015 г. по в. гр. дело № 2962/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 14.07.2014 г. по гр. д № 2571/2014 г. на РС Асеновград е присъдено поисканото от Ш. М. Д. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в пълния размер на иска от 7000 лева. В частта, с която е присъдено обезщетение на имуществените вреди в размер на 300 лева, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила. Касационната жалба на Прокуратурата съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на принципа в чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетение, поради необоснованото завишаване на обезщетението. Счита, че искът е неоснователен и изтъква оплакване, че не е приложен чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. С поведението си ищецът изцяло е причинил увреждането, направил е недобросъвестно неистински признания, както е приел и първоинстанционния съд, докато въззивният съд незаконосъобразно и необосновано е приел обратното Прокуратурата изтъква, че продължителността на наказателното производство, приключило в изключително кратък срок, не е преценена при определяне размера на обезщетението. Не са отчетени всички задължително подлежащи на преценка обстоятелства в конкретния случай в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, включително конкретното проявление на вредите спрямо личността на обвинения при действията на Прокуратурата, както е установено в практиката на ВКС . Сочи се противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2005 по т. д. № 3/2004 г. ОСГК в насока, указана с реш. № 53 от 2011 г. по гр. д № 640/2010 г. III г. о за необходимостта при излагане на мотиви да се конкретизират както органите, така и действията им, от които произтичат причинените на пострадалия вреди. В отговор и писмена защита по същество ответникът по жалбата Ш. М. Д. оспорва доводите на Прокуратурата. Това, че обвиняемият е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина, като е посочил търсените акцизни стоки не значи, че сам е станал причина за повдигане на незаконното обвинение в извършване на престъпление. Разследването е водено при груби процесуални нарушения, които в съдебна фаза са преценени и са посочени в мотивите на оправдателната присъда. Поддържано е обвинение на две инстанции. Нарушени са били конституционни права, дори и без формални доказателства вредата е налице и подлежи на обезщетяване. Упражнено е 24-часово задържане без обстоятелствата да са го налагали. Присъдено е справедливо обезщетение. С определение № 629 от 2.06.2015 г. състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за обезщетяването на неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, по справедливост. По въпроса, обусловил допускане на решението до касационно обжалване, Върховен касационен съд III г. о намира следното: Когато изгражда собствен решаващ извод за справедлив размер на обезщетение по критерия на чл. 52 ЗЗД и за да формира законосъобразно изводи за конкретното проявление на претендираните вреди, съдът изследва причинната връзка и съпоставя относимите обстоятелства, очертани в ППВС № 4/1968 г., без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други, а при определяне на обезщетението по размер винаги да държи сметка за обществения критерии за справедливост. По касационната жалба. Въззивно решение № 29 от 5.01.2015 г. по в. гр. дело № 2962/2014 г. на Пловдивски окръжен съд е в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда да прецени кръга обстоятелства при определяне на обезщетението по справедливост. При обезщетяване на вредата от незаконно обвинение се обезщетява и вредата от процесуално законно взета мярка за неотклонение задържане под стража или от предварително задържане, ако то е във връзка с конкретното обвинение. Въззивният съд е определил общо обезщетение от 7 000 лева от незаконното обвинение с наложена мярка за неотклонение подписка и упражнено 24-часово задържане от разследващите органи, след както в дома на ищеца са били установени и иззети, макар и не по законоустановения ред, цигари без бандерол. Вредите от задържането се обезщетяват в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при пряко насочено към обвиняемия разследване, представляващо обвинение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС и преди лицето да е привлечено като обвиняем за конкретно престъпление с акт на Прокуратурата. В случая има основание за обезщетяването и на тази вреда, както правилно е преценил въззивния съд. Правилна е и преценката на този на този съд, че със своите действия в хода на разследването ищецът не е допринесъл в никаква степен за вредоносния резултат от обвинението в престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, повдигнато срещу него за това, че на 6.11.2012 г. е държал акцизни стоки без бандерол. В магазина на ищеца Ш. Д. в [населено място] е била извършена проверка от органи на РПУ Асеновград по сигнал, че там се продават акцизни стоки- цигари без бандерол, което не е било установено. Присъстващият при проверката Д. е заявил на проверяващия инспектор, видно от показанията на същия, че не държи в магазина цигари без бандерол, те са в дома му на първия етаж над магазина и не ги продава, същите са за лична консумация на сина му и жена му. Ищецът е завел разследващите в дома си и е показал на полицейските служители къде са тези цигари - 40 кутии марка "Д." и 160 кутии марка"Дива слимс", но с тези действия не е станал причина при действията на разследващите органи, съответно при протоколирането им, да се допуснат закононарушенията, преценени от съда като опорочаващи годността на доказателствата. В съставения "протокол за доброволно предаване" с дата 6.11.2012 г., освен невярното обстоятелство къде и по какъв начин се предават вещите, са отразени и пояснения на ищеца, които са преценени при предявяване на обвинението като несъставомерни, но по отношение на които Прокуратурата поддържа в настоящия процес основанието по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК за това че на 6.11.2012 г. е държал акцизни стоки без бандерол, Д. е дал обяснение, че бил закупил цигарите от непознато момче, те са както негови, така и на семейството му - цигарите с марка "Д." са за негова употреба, другите са за сина му Д. и съпругата му С. Обвиняемият не се е признал за виновен. С внесения обвинителен акт Прокуратурата е вменила на ищеца деянието, че държи цигари без бандерол на датата 6.11.2012 г. С присъда № 25 от 21.05.2013 г. на РС Асеновград ищецът е признат за невинен, изтъкнато е несъбирането на веществените доказателства по установения ред - на първо място чрез т.нар. "протокол за доброволно предаване", съдържащ неверни обстоятелства, на следващо място чрез протокола за оглед в дома на ищеца като съставен в нарушение на законови изисквания, а също и поради това, че държавното обвинение не е доказало фактически деянието ищецът да е държател на намерените вещи към датата 6.11.2012 г. При горните обстоятелства, част от твърденията на обвиняемия са дали законен повод за провеждане на насочено срещу него разследване в извършване на престъпление, но те не представляват подвеждащи самопризнания, не са и причина за конкретните незаконосъобразни действия на разследващите при изземване на стоките без бандерол и при обезпечаването на доказателства във връзка с обвинението. Ищецът не се е набедил сам. С нито едно свое твърдение за факт, или свое действие, той не е съпричинил именно така повдигнатото обвинение, което е незаконно предвид постановената оправдателна присъда. Пред съда на две инстанции Прокуратурата е поддържала обвинението и е пледирала за налагане на налагане наказание лишаване от свобода в рамките на минимума от 1 г., предвиден за това престъпление, при отлагане изтърпяването му на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и за налагане на глоба от 1752 лв., трикратния размер на вещите. Ето защо ответната прокуратура следва да понесе отговорност за вредите от обвинението, като в тази връзка следва да се обезщетят и вредите от действията на разследващите органи. При определянето им следва да се отчете, че ищецът не е бил осъждан, ползвал се е с добро име в обществото, а обвинението, в. т.ч. задържането му от полицейските органи е накърнило тази представа, тъй като е станало достояние на негови близки и познати, съседи и клиенти на магазина. Същевременно засегнати са права и неимуществени блага на личността, но в степен, която не предполага извод да по- интензивно увреждане извън обичайно свързваните с положението на обвиняем терзания и безпокойства, довели до промяна в поведението . Емоционалното свидетелство на съпругата на ищеца С. Д., че хората вече ги гледат с лошо око и ги одумват, че някои съседи вече не ги поздравяват, като макар да знаят че ищеца е оправдан, се разпространяват и слухове (св. Г. И.), че доставчици на магазина вече не искат да работят с тях на консигнация, макар свидетелката Д. да не знае защо, т.е. по каква причина, сочат да са понесени неизбежно следващите при конкретните обстоятелства вредни последици от разследването и обвинението. За конкретиката на понесените в тази връзка вреди е от значение и риска от налагане на наказание лишаване от свобода и глоба, имало е и наложено обезпечение върху имущество на подсъдимия. От друга страна, предвид степента на обществено злепоставяне следва да се прецени факта, че обвинението не е за тежко престъпление, наказателното производство е приключило в кратък срок, целият период на наказателно преследване е от 6.11.2012 г. до 23.10.2013 г. като ищецът е бил оправдан още на първа съдебна инстанция. Взетата мярка за неотклонение е най-леката, търпяна е за срок от шест месеца. Негативният ефект на незаконното обвинение в случая е рефлектирал и върху социалното обкръжение на ищеца, който е имал добро обществено и социално положение. Обвинението накърнява доброто му име, на което той и семейството му е разчитало, за да развива успешно търговския си обект - малък магазин в [населено място] и да обслужва съгражданите си със стоки услуги. Определни отрицателни реакции в социалното обкръжение обаче са били обусловени от други отношения, поводи и фактори. Злепоставянето е в по-интензивна степен с оглед упражняваната от ищеца и семейството му дейност, но търпените в тази връзка вреди, без да се подценяват, обективно не са от естество да доведат до загуба на социален и професионален статус. Конкретната проявна форма на вредата, изразила се в накърняване на доброто име и съпътстващите я страдания и огорчения за ищеца от това, на което е бил подложен, не обосновават определения от въззивния съд размер на обезщетението до пълния предявен размер на иска. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като въззивният съд не е изтъкнал кое е съображението обезщетение да се присъди в този размер. При степента на засягане на моралните ценности и неимуществени права, изхождайки от обществения критерий за справедливост предвид съществуващите в страната обществено-икономически условия за живот, в конкретния случай следва да се определи размер на обезщетение от 4000 лева. Поради изложеното по-горе, оплакванията в касационната жалба на Прокуратурата на РБ за неправилно присъдено от въззивния съд обезщетение поради завишаването му, т.е. в частта, с която искът е уважен над размера на сумата 4 000 лева, са частично основателни Неоснователни са доводите, че на основание чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ и изключване на някои вреди от кръга подлежащи на обезщетяване, обезщетението следва да се редуцира на 1000 лева. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението, в една част решението на Пловдивски окръжен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да се отхвърли за разликата над сумата от 4 000 лева, със законните последици. Лихва е присъдена от момента на прекратяване на наказателното преследване, в случая от датата 23.10.2013 г. и се дължи върху главница от 4000 лева. Претендираното от ищеца по-високо обезщетение е прекомерно, поради това следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до размера на присъдените от въззивния съд 7 000 лева, със законните последици. На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора, поради това към настоящето дело е присъединено и ч. гр. д № 1901/2015 г. III г. о на ВКС, образувано по жалба на Прокуратурата на РБ в частта за разноските. Установените разноски на ищеца са 1510 лв за първа инстанция, 1505 лв за въззивна инстанция и 1000 лв за настоящата инстанция, възнаграждение за един адвокат. Разноските са поискани своевременно, приложен е и списък. По съразмерност, съобразно уважената част от иска и съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски на ищеца в размер на 2294 лева за всички съдебни инстанции, а не само за инстанцията, пред която спорът е висящ, както поддържа Прокуратурата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о