Решение № 6279 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 821/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р.Д.П. ЕООД, подадена чрез адв. Галчева, срещу решение 1897 от 06.11.2023 г., постановено по адм. дело 856/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) 46 от 14.12.2022 г. издаден от Т. П. Г., главен инспектор в Ревизии и контрол , отдел Местни данъци и такси при община Родопи, област Пловдив, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Родопи - област Пловдив. Касаторът счита решението за неправилно постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е преценил, че на дружеството не следва да се възстановят сумите за платените задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за недвижимия имот на дружеството в [населено място], ведно със съответните лихви, начислени от Община Родопи - област Пловдив за периода от 2011 г. до датата на подаване на искането - 17.11.2022 г., въз основа на отменените като незаконосъобразни разпоредби на чл. 10, ал. 9 и ал. 11, т. 3 (в съответната част) от Наредба 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Родопи Пловдив. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че отмяната на разпоредбите от Наредбата има действие единствено занапред. Иска решението да бъде отменено, като вместо него се отмени и оспорения административен акт, а административната преписка бъде върната на компетентния административен орган, с указания за уважаване на искането. Претендира разноски по делото, съобразно предствен списък по чл. 80 ГПК (л. 60) и доказателства за направени разноски. Ответникът по касационната жалба главен инспектор в Ревизии и контрол , отдел Местни данъци и такси при община Родопи, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 250 лв. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, след извършен анализ на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване на закона. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С постановеното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АПВ. За да постанови спорното решение, съдът е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган, в законостановената форма без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и същият е издаден в съответствие с материалния закон. По делото не е било спорно, че са отменени като незаконосъобразни разпоредби от Наредба 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Родопи - Пловдив, както следва: с решение 1908 от 21.10.2021 г. по адм. дело 1710/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив е отменена разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от Наредбата. Решението е оставено в сила с решение 10153 от 10.11.2022 г. по адм. дело 1053/2022 г. по описа на Върховния административен съд и с влязло в сила решение 596 от 19.03.2021 г. по адм. дело 2223/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив е отменена частично разпоредбата на чл. 10, ал. 11, т. 3 от Наредбата. Решенията, с които са обявени за незаконосъобразни разпоредби от Наредба 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Родопи - Пловдив са влезли в сила съответно - през 2021 г. и 2022 г. С искане вх. 53-553-2#35 от 17.11.2022 г., подадено до Кмета на община Родопи, Р.Д.П. ЕООД е поискало на основание влезли в законна сила решения по адм. дело 1710/2021 г. и адм. дело 596/2021 г. на Административен съд Пловдив, да му бъдат възстановени недължимо платените според него суми за ТБО за периода от 2011 г. до 17.11.2022 г. С процесния АПВ е отказано възстановяване на сумите. АПВ е обжалван по административен ред и е мълчаливо потвърден от Кмета на Община Родопи област Пловдив. За да отхвърли оспорването против АПВ, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК като е приел, че подзаконовият нормативен акт (ПНА) се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение за отмяна. Направен е извод, че постановената от съда отмяна има действие само занапред, поради което до влизането в сила на решението за отмяна ПНА, какъвто по смисъла на чл. 8 ЗНА е и всяка наредба на ОбС, представлява законосъобразен и действащ нормативен акт и като такъв изцяло поражда целените правни последици. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал на Тълкувателно решение 2 от 27.06.2016 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело 2/2015 г. Предвид на това съдът е приел, че оспореният АПВ е законосъобразен и не подлежи на отмяна, а жалбата е неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл.128, ал.1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. В изчерпателното изброяване на подлежащите на възстановяване суми не се включват сумите, платени за такса битови отпадъци. Основанието затова е, че тази такса е публично вземане, което се дължи срещу предоставяне на определени услуги въз основа на самия закон. С подзаконов административен акт, каквато е наредбата по чл.9 от ЗМДТ, се приемат само правилата за определяне и администриране на таксата. По силата на чл. 129, ал. 1 ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, като искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. АПВ се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. За да се издаде АПВ с която се прихващат/възстановяват суми, последните следва да са недължимо платени по арг. от текста на чл. 128, ал. 1 ДОПК. В конкретния случай, касаторът твърди, че платените от дружеството суми за ТБО за периода от 2011 г. до 17.11.2022 г. недължимо платени, въз основа на отменени като незаконосъобразни разпоредби на Наредба 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Родопи - Пловдив. Настоящият съставна касационната инстанция споделя решаващият извод на първоинстанционния съд, с отмяната като незаконосъобразни на разпоредби на чл. 10, ал. 9 и ал. 11, т. 3 (в съответната част) от Наредба 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Родопи Пловдив, не се поражда право на лицата, заплатили ТБО да искат възстановяване на платените такси за периодите преди да бъдат отменени разпоредбите. Обосновано съдът е приел, че отмяната на чл. 10, ал. 9 и ал. 11, т. 3 (в съответната част) от Наредба 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Родопи Пловдив има действие само занапред. До момента на влизане на съдебните решения в сила горепосочените разпоредби са били действащ нормативен административен акт и са пораждали предвидените в тях правни последици, още повече, че както се посочи по-горе основанието за дължимост на ТБО не е в наредбата по чл.9 ЗМДТ, а в самия закон. Верен е изводът на съда, че за периода от приемане на ПНА до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на съда, че последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Обосновани са изводите на съда, че в конкретният случай не е налице основание по чл.128 вр. чл.129 ДОПК за възстановяване на платени суми поради което оспореният АПВ е законосъобразен. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение